ЛЕСТВИЦА

1 НОЕМВРИ - ПРАЗНИК НА НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ

1 НОЕМВРИ - ПРАЗНИК НА НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ

† Сливенски митрополит ЙОАНИКИЙ
ЗАДУШНИЦАТА – ГРИЖА ЗА ДУШАТА, А НЕ ЗА ХРАНАТА

ЗАДУШНИЦАТА – ГРИЖА ЗА ДУШАТА, А НЕ ЗА ХРАНАТА

† Доростолски митрополит ИЛАРИОН
Посланието на Света Гора

Посланието на Света Гора

Разговор с архимандрит Вартоломей, игумен на светогорския манастир “Есфигмен”
 

ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Общество » ЧОВЕКЪТ не е ШОУ програма

ЧОВЕКЪТ не е ШОУ програма

2012-12-01, автор: Свещ. Стивън Фрийман, рубрика: Общество

showman.jpg

Усъвършенствайки технологическите си постижения, от рода на интернет и ред други дигитални продукти за комуникация, съвременната цивилизация безконтролно създаде своя така наречен виртуален свят. Дигитален по естество, виртуалният свят не е реален, но в максимална степен внушава усещането за такъв и в известна степен може дори да бъде изживяван като реален. Факт е, че човешкият опит познава редица подобни екзистенциални светове, само че последният, виртуалният, изпъква като водещ образец на всичко онова, което няма нищо общо с реалността и истината. Фотографските изображения и видеоклиповете вече не са това, което са - обикновена снимка или видео. Технологиите са на такова ниво, че доверието към подобни изображения е сведено почти до нулата. Дали виждаме това, което камерата е приела, или нещо друго, което е дигитално представена, променена версия на реалността?

Погледнато в по-широк план, никое дигитално изображение не може да бъде еквивалентно на реалността - то е чисто и просто дигитално изображение, нищо повече от това. Да видиш животни от джунглата на филм съвсем не е същото, като да ги видиш в джунглата. Само че границите между реалност и изображения на реалността са станали все по-трудно различими.

Това не е явление единствено на съвременния свят: то е отдавна познат модел на човешко поведение. Архимандрит Мелетий Вебер описва много точно разликата между истинския личностен образ на човека и изопаченото му его:

"Умът е великата защитна система, която ни е потребна, за да преработваме всяка достигаща до нас информация. Само че, поддържайки тази своя функция, умът е егоцентричен, критичен и предпазлив, готов за всяка атака. Той очаква и си представя най-лошото от страна на света, на другите хора и дори от страна на Бога. Умът оценява всеки детайл във вселената според собствения си образ за „аз"-а, за егото на своя носител, или според цялостната пригодност на всяко нещо към същия този образ. Умът се стреми да замести реалния център на битието, т.е. душата, с един друг център, продукт на собственото му въображение."

От думите на отец Мелетий (неговата позиция съвпада с тази на Отците) става ясно, че егото отдавна живее във виртуална реалност и ни внушава образи и представи за собственото ни „аз", които не отговарят на нашия истинен образ, а са плод на въображението, вид творческа измислица.

В днешния свят поддържането на такъв вид илюзии и измислици премина от ниво лична самоизмама на ниво масово, дигитално подплатено заблуждение. Това прилъгва хората към свят, който няма нищо общо с реалността, както и към едно фалшиво представяне на егото - поддържано и заздравявано чрез дигиталната версия на егото.

Част от тази съблазън се проявява в стремеж към постигане на слава чрез средствата на различни съвременни медии. Свидетели сме на това, как безброй отделни хора и цели семейства полагат усилия да се представят успешно в някое „риалити шоу", прибягвайки до странни форми на поведение и причудливи занимания. На практика самото название „риалити шоу" (реално шоу - б.пр.) е повече от абсурдно. Защото подобно шоу няма нищо общо с представянето на реалността: то изобразява фалшиви проекции и портрети на едно изкривено его.

Ние не сме телевизионна шоу програма.

Факт е, че колкото повече време отделяме, за да формираме собствения си свят под влияние на различни виртуални занимания, толкова повече започваме да объркваме този виртуален свят с реалния. И без помощта на технологиите ние сме част от нещо като виртуална реалност, която формираме чрез всичко онова, вярно или невярно, което внушаваме на себе си или представяме на другите в стремеж да изградим, заявим и укрепим фалшивия образ на нашето его.

Образът, който егото формира за себе си, не е нашият реален образ и няма начин да бъде: ние не сме самосъздадени същества. Реалният образ на това, което сме, същината на нашето естество е творение на Бога - Той Единствен може да оживотвори и осмисли нашето съществуване. Усилията ни да заобиколим някак своята зависимост от Бога представляват не толкова екзистенциален проблем, а най-вече симптом на нашата греховност.

Св. ап. Павел отбелязва следното: „За небесното мислете, а не за земното. Защото вие умряхте, и вашият живот е скрит с Христа в Бога; а кога се яви Христос, вашият живот, тогава и вие ще се явите с Него в слава" (Кол. 3:2-4).

Може да се каже, че в това просто напътствие на св. ап. Павел ни е открито най-същественото проявление на християнския живот. Тези думи са вид упътване към истинността. Същината на нашия образ ни е описана от св. ап. Павел по начин, по-различен от този, който ни рисува нашето его. Ние не сме формирани по силата на собствените си приумици, нито по начина, по който ни вижда обществото. Ние не сме продукт на свободните си оценки, нито на своето генетично наследство.

Животът, „скрит с Христа в Бога", ни е описан от св. ап. Павел в Посланието до Галатяни, 2:20: „И вече не аз живея, а Христос живее в мене. А дето живея сега в плът, живея с вярата в Сина Божий, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене."

Фалшивите образи на егото - виртуалната реалност, подчинена на греха и въображението - са мъртви. Те са разпнати заедно с Христа. Единствено истинният живот, който ни е даден сега, е животът с вяра в Сина Божий. Това, което съм, е нещо невидимо - нещо, което ще откривам през целия си живот в Христа.

Отдавна съм приел с огромна антипатия изобразяването на Христос и други свети неща със средствата на киното. Силният ефект на виртуалните образи лесно довежда до създаване на собствена реалност. Нашето богопочитание има за свой обект не Христос на Зефирели, нито други лъжовни медийни образи. Този или онзи актьор в ролята на Христос не представляват Христос.

В Православието няма забрана за представяне на изображения, само че образите, предлагани от Църквата, ни насочват към своите реални прототипи. Докато кинематографичните образи не са в състояние да надскочат ограничения си капацитет и нерядко представляват въплъщение на характерни културни прототипи, допринасяйки към неспирните опити за изопачаване на християнската вяра, така присъщи на съвременността.

Да постигнеш познание за Бога е вид ежедневна борба. И себе си да познаем също изисква борба, защото можем да открием истинския си образ единствено в Христа нашия Бог. Моят неподправен образ не се формира лично от мен - той представлява един нов човек, сътворен по подобие на Христа. Мога да позная истински себе си единствено ако позная себе си в Христа.

Аз не съм телевизионна шоу програма, нито пък съм някоя от онези фалшиви версии на собственото ми е его, които внушавам на себе си и на които вярвам през устата на други. Единствено в Христа ми е дадено да позная себе си. И другите, за да ги позная истински, трябва да ги позная в Христа.

Това е превелика милост, дарена ни от Бога.

 

Превод от англ. ез.: Анжела Петрова

Source: Orthodox Church in America

 

 

 

 





Още от "Православна мисъл":