ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Общество » ПРИТЧАТА ЗА МИЛОСТИВИЯ ЦАР И НЕМИЛОСТИВИЯ СЛУГА (Проповед за 11 Неделя след Петдесетница)

ПРИТЧАТА ЗА МИЛОСТИВИЯ ЦАР И НЕМИЛОСТИВИЯ СЛУГА (Проповед за 11 Неделя след Петдесетница)

2014-08-23, автор: Ставр.ик. Иван Л. КОНДАКОВ, рубрика: Общество

datornicul-nemilostiv1.jpg

Царството небесно прилича на цар, който поиска да си разчисти сметката със слугите си" (Мат. 18:23)

 

Братя и сестри,

В св. Евангелие има мисли, които щом чуем или прочетем, веднага разбираме величието на Христовото учение. Да се спрем на притчата за милостивия цар и безмилостния слуга. Тя започва с думите: „Царството небесно прилича на цар, който поиска да си разчисти сметката със слугите си..." Никой да не се смущава от израза: царство и цар. Иисус Христос често е сравнявал небесния мир с царство и Бога с Цар-Творец и Промислител. Бог е неограничен по Своята власт над всичко и е абсолютен Владетел на вселената. Човече, готов ли си да вършиш това, което Бог ти повелява? Той е твой Творец, ти му принадлежиш изцяло. Желаеш ли да Го изповядаш безусловно? Можеш ли всичко, което ти предлага, онова, което ти знаеш или не знаеш, да го приемеш и вършиш, без да Му се противиш? Опитай да изпълниш Неговите заповеди, които ще те въведат наистина в едно ново, непознато за тебе досега царство.

Ние, хората от днешния свят, не правим лесно тази крачка. Съгласни сме да имаме своя религия, но не желаем Бог да е над нас. По-добре ни е да стоим на трон, па макар той и да е разклатен. Желаем сами да разпореждаме със себе си и с всичко около нас. При това всеки забелязва, че ние не сме господари на своя живот. Не ние създаваме неговите закони, зависими сме от много неща. Често сами виждаме, че сме виновни за своите погрешни постъпки. Заемем ли се сериозно с нашата отговорност, непременно ще стигнем до Бога. Той не зависи от нас, а ние зависим от Него. Ние може да забравим Бога, но с това не можем да Го отстраним. Когато грешим тайно, водим себе си към смърт. В словото Божие се казва: „Не се предавай на грях и не бивай безумен: защо да умираш без време?" (Екл. 7:17).

Слугата от притчата пропилял парите на господаря си, като че са негови. Сега бил изправен, за да чуе присъдата му. От него се искало онова, което му било поверено. Понеже не бил в състояние да го върне, присъдата била строга. - Който посяга на Божието имущество, безразсъдно, попада пред Божия съд.

Днес малко се чува за Божия съд. Често слушаме да казват: Ако имаше такъв, той не щеше да търпи тия неправди. Мисълта за съд създава страх, но от страха не идва нищо добро. Затова нека го изоставим. Леко и приятно се живее, когато няма отговорност. Иисус Христос е знаел много добре това човешко умуване и затова толкова често говори за съда Божи. Който отстранява мисълта за съда, премахва царството на Бога, но с това детронира и сам себе си, като се покорява на други рушителни сили. Който не се страхува от присъда при лоши дела, пропилява всичко. Така станало и със слугата от притчата. Господарят му потърсил сметка и той трябвало да се моли: „Имай търпение към мене, и всичко ще ти изплатя!" (Мат. 18:26) Страхът от Бога не е от Него, защото Той е любов. При обич никой не бяга от обичания. Страхът у човеците пред Всевишния идва от нашата нередовност, греховност и падения. Така и слугата в трепет паднал пред господаря и го молел за милост и прошка.

Сега се случило най-великото: Съдията-Господар от висотата на своя трон протяга ръка към молещия се треперещ човек и му прощава целия дълг. - Най-голямо чудо, което Бог върши всеки ден и час, е Неговата прошка. Та е чудо. Прошката на Царя на царете е вечна. С милосърдието Си Бог прощава милионите наши греховни задължения.

На слугата от притчата било простено всичко. А той, „като излезе, намери едного от другарите си, който му дължеше сто динаря, и като го хвана, даваше го и му казваше: изплати ми, което ми дължиш!" (Мат. 18:28) Другарят му се молел за отсрочка, но безмилостният слуга го хвърлил в тъмница - резултат от човешкото заслепление. Ние хиляди пъти просим прошка от Бога, повтаряме при службите постоянно „Господи, помилуй!" - но към другите сме жестоки. Колко малко разбираме словото на Евангелието! Трагичността на положението ни се състои в това, че знаем вината си, надяваме се на Божието милосърдие, а не прощаваме никому.

Поуката от притчата е: щом получаваме от Бога милост, трябва и ние да бъдем милостиви към другите. „Рабе лукави, говори господарят от притчата, аз ти простих целия оня дълг, защото ми се примоли; не трябваше ли и ти да се смилиш над другаря си, както и аз се смилих над тебе?" (Мат. 18:32-33). „И като се разгневи господарят Му, предаде го на мъчители" (Мат. 18:34).

Братя и сестри,

Тайната на благочестето ни се състои във връзката ни с Бога и нашето отношение към другите. Тя не е никога двойствена. Грешим ли пред човеците, не сме изправни и пред Бога. Не можем да получаваме обичта на небето, ако не обикнем човеците на земята. Който не прощава, не е милосърден и показва, че не е почувствал Божието милосърдие и обич. Ако простим, ще ни се прости. Ако ли не простим и на нас няма да се прости (Мат. 6:14-15). Христос не се нуждае от нашите гръмки речи, а от милостивото и любвеобилно отношение към другите. Не нашите думи за прошка, а любовта ще ни помогне. Прошката само ще е свидетелство, че наистина сме Христови последователи.

Но как да стигнем до нея? - По пътя, посочен от днешната притча. Бог прощава милионите наши грехове. И ние да простим на нашите околни и близки! Амин!

 





Още от "Православна мисъл":