ЛЕСТВИЦА

1 НОЕМВРИ - ПРАЗНИК НА НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ

1 НОЕМВРИ - ПРАЗНИК НА НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ

† Сливенски митрополит ЙОАНИКИЙ
ЗАДУШНИЦАТА – ГРИЖА ЗА ДУШАТА, А НЕ ЗА ХРАНАТА

ЗАДУШНИЦАТА – ГРИЖА ЗА ДУШАТА, А НЕ ЗА ХРАНАТА

† Доростолски митрополит ИЛАРИОН
Посланието на Света Гора

Посланието на Света Гора

Разговор с архимандрит Вартоломей, игумен на светогорския манастир “Есфигмен”
 

ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Общество » БОЖИЯТА ЛЮБОВ КЪМ СВЕТА (Проповед за Неделя пред Въздвижение)

БОЖИЯТА ЛЮБОВ КЪМ СВЕТА (Проповед за Неделя пред Въздвижение)

2014-09-06, автор: Ставр.ик. Иван Лалов КОНДАКОВ, рубрика: Общество

Durer.jpg

 

Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен" (Йоан. 3:16)

 

Братя и сестри,

Немският художник Албрехт Дюрер е изработил една композиция от 36 дърворезби, известна под името „Малките страдания на Иисуса". Интересното в творбата е това, че той започва не тъй, както ние бихме очаквали - от залавянето и съденето на Иисуса Христа, за да завърши с погребението и прославата Му. Композицията има много по-дълбок замисъл. Художникът създава най-напред картината на човешкото падение. Като че ли четем или слушаме разсъжденията на св. апостол Павел за първия Адам и за Втория Адам, който е Христос (1Кор. 15:22, 45). Изкуствоведите заключават, че Дюрер е достигнал с тая творба най-голямо прозрение в Божия план за спасението на света. Защото не е ли започнала историята на човечеството с неговото грехопадение и не е ли изпълнена тя с хилядолетни падения, убийства, войни, престъпления и нарушения на Божиите закони? Не е ли очаквало човечеството през всички времена деня на своето избавление? Велик и ненадминат остава онзи учен,  художник или философ, който навлезе по-дълбоко в тайната на спасението. Дюрер свързва страданията на Христа Господа с грехопадението, като припомня онова тайнствено Божие обещание на първите хора, че от тях ще произлезе Потомък, Който ще унищожи злото в света. Художникът проумял, че без Божията помощ човеците ще гинат в своите падения.

Ето каква характеристика дава римският философ Сенека за живота преди идването на Иисуса Христа: „Навсякъде толкова много пороци и злодеяния се извършват, че е невъзможно да се изправят. Настъпило е нечувано състезание в разврата; кипи борба, в която хората се надпреварват кой кого да надмине в нечестие. Всеки ден расте все по-голяма жажда да се греши и да се пренебрегва всяко приличие. Стремежът към по-доброто и святото е изчезнал. Похот - ето какво е написано на лицето на всеки човек. Сега престъпленията вече не се скриват - те са пред очите - всички непозволени неща се извършват публично. Всеки е убеден, че невинността е станала не само рядко дело, но е изчезнала напълно. Защо да скриваме под нежни думи болестта, която е обхванала всички? Всички сме порочни; каквото един порицава в другия, всеки ще намери в душата си; порочни - ние живеем между порочни".

Само Божията намеса би могла да спаси света, говори древният философ Платон: „На земята може да настъпи ред само тогава, ако някой необикновен божествен случай го въдвори между хората. Само Бог, скрит под образа на човек, може да разясни и нашите отношения, и взаимни обноски един към друг".

Бог в Своята любов не остави човечеството да погине: „Той толкоз обикна света, че отдаде Своя единороден Син, та всякой който вярва в него, да не погине, а да има живот вечен". Каква безпределна обич има наистина Бог към човеците! Вместо да остане непримирим към злите и неблагодарни Свои създания, приложи изумителен начин за тяхното спасение: пожертва Своя единороден Син. Синът Божи влезе в света не като мълния, не като огън, не като рушителна сила. Не! Той се яви като обикновен човек и ни предложи Своята любов за спасение. Бог отдаде Своя единороден Син за нас! Забележително е, че ние сме така слепи. Не оценяваме и не проумяваме, какво става с тази Божествена жертва. Ако Бог подареше на света примерно едно царство или една грамадна сума, тогава хората сигурно щяха да разискват и да се питат: Възможно ли е това и как може да стане. И все пак, такова царство е временно, и парите, и всичко материално изчезват и се изчерпват. Когато обаче ни подарява Своя Син, почти всички се замислят. А този дар обхваща всичко. В него се съдържа вечният живот, всички сили, небе и земя. Сам Бог ни се предлага като дар. Нима може да се намери нещо по-скъпо от собственото дете? А щом Бог Го дава на света, Той ни е дарил всичко. Бог е щедър не само във външните неща на живота и природата, от която ние черпим блага. Той ни дарява Своята бездънна, неизчерпаема, Божествена любов. И още по-тайнствена и непостижима е жертвата, като знаем какво стана с Божия Син. Той дойде, живя на земята като обикновен Човек, страда и умря на Кръста. Но Той възкръсна и чрез всичко това ни дарява не смърт, каквато заслужаваме ние грешните, а вечен живот. Бог знае много добре паденията и греховете на света, но Неговият план е чрез Своя Собствен Син да започне с нас, човеците, отначало. Да ни поведе към ново начало със Своята любов, та никой да не погине, но да има живот вечен.

Но как ние приемаме тая Божия любов? В св. Евангелие се разказва за Никодим, който бил фарисеин и народен учител на евреите. Той отишъл  при Господа Иисуса нощем, поради забраната за общуване с Него. Служебното му положение го възспирало, но той се интересувал от Учителя, Който правел чудеса. В тоя нощен разговор се удостоил да чуе тайната на човешкото спасение: „Всякой, който вярва в Него (в Христа) да не погине" (Йоан. 3:15). Вяра - една малка думичка, но с каква грамадна сила! И колко лесно се изрича, но колко мъчно се приема! Св. Библия ни учи, че вярата е единственият път до Всевишния. „Без вяра не е възможно да се угоди Богу; защото оня, който дохожда при Бога, трябва да вярва, че Той съществува и награждава ония, които Го търсят" (Евр. 11:6). Вярата разтваря Божията десница и чрез нея човек получава небесни дарове. Чрез Своя единствен Син Бог се докосва до света и оставя неговото влияние да действа  през вековете. С благодатта Си, с учението Си и най-вече с любовта Си Господ Иисус донесе на света Своята любов и дари на човеците вяра и надежда.

Всеки, който вярва в Него, не ще погине, а ще се паси. Разказва се за един висш офицер от Втората световна война, който бил обвинен в престъпления и отведен в лагер. Един млад живот бил подхвърлен на изпитания чрез машинациите на човешката несправедливост и жестокост. „Кой ли мисли за мен?" - питал се гласно младият военен, - целият свят се върти равнодушно около мене. Виждам само моите мъчители. Нима има някой да се интересува от нещастието на другите...?" До него се доближил един християнин, който му казал: „Млади човече, ти не си сам! Бог знае твоята мъка!" - „Аз не вярвам в това!" - бил отговорът. - „Бог е много високо и не се занимава с малките човеци"... Християнинът му дал съвет: „Ти недей пита, дали Той върши това, а си кажи: какво би значило, ако наистина Бог се грижи за мен!" Младият офицер се позамислил и сам си дал отговора: „Това би значило, че Бог се е надвесил над мен като моята майка, която ме пазеше като орлица и би ме закрилял като нея от всяко зло. Тогава аз не съм нещастник, когото повалят с лъжи, клевети и побой всеки ден и час. Аз съм Негов син!"... И светла надежда огряла лицето на злощастния затворник. - „Аз не съм погинал, а съм спасен. Има Един, Който ме обича".

И все пак, всеки в своите тежки изпитания изживява колебания във вярата. Превратностите на съдбата и страданията често карат хората да се съмняват в промисъла на Бога и Неговата любов към човеците. В такива моменти човек е готов да изригне и най-богохулни думи.

Братя и сестри,

Може би и някои от вас са били със същото настроение, без обич и внимание от околните. Всред сплетните и тежестите в живота никой не бива да унива. Никой да не се отчайва. Бог е над нас и в нас. Облегнем ли се на Него, Той не ще ни остави. Може светът да се покрие с непрогледен мрак от злини, защото изоставя Божията любов; може да ни връхлитат бури от страдания и изпитания, защото сме предпочели да тънем в морална разруха; но сетим ли се за Оногова, Който дойде да ни потърси и спаси, обърнем ли се към Него, Той не ще ни изостави. Ето затова художникът Дюрер започнал композицията си с грехопадението, за да се замислим и възвисим чрез Христа до небето. Да оценим любовта Божия към нас и се доближим до Божия Син, Който проля кръвта Си заради нас, та чрез Него да имаме живот вечен. Амин!

 





Още от "Православна мисъл":