ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Теология » ЗА БЕЗСМЪРТИЕТО

ЗА БЕЗСМЪРТИЕТО

2015-02-15, автор: Видински митрополит НЕОФИТ, 1938 г., рубрика: Теология

-проповед-

diado-neofit.jpg

Христос възкръсна от мъртви и за умрелите стана начатък" (1Кор.15:20)

Тези думи на великия апостол сочат истината за безсмъртието на душата и за възкресението на починалите с вяра в Бога за живот вечен. Много доказателства има за тази истина.

Правилно понятие за нея можем да си съставим като размислим, например, за трайността на човешката душа и тяло. Всеки вижда, че в човека умира видимото, грубото, материалното тяло. Но постоянно живее другата негова част - душата. Тялото само доказва своята смъртност. То се дели на части, постепенно и нагледно се разрушава. Душата, обаче, няма никакви признаци за делимост и разрушение. Свойствата на душата са противоположни на свойствата на тялото. Тялото умира по части, като мъртвите си части то ежедневно отделя от своето вещество. А душата през целия земен живот на човека е единно цялостно постоянно битие. Тялото участва в живота единствено, ако е подкрепено от силата на душата. То е лениво и много пъти отегчава душата. А душата продължава своя независим от тялото живот и дейност и тогава, когато то почива, спи или боледува...

Доказателство за безсмъртието на душата може да се посочи в живота, във вярванията, дори и в заблужденията на много диви народи. Знае се, колко силна е властта и груб духът на мрака и злобата у някои от диваците. У тях зверщината владее над човещината. При все това, според свидетелството на учени изследователи, и у тия диви хора се намира искра от вяра във вечността. Установено е, по някои религиозни знаци и действия, че и тяхната душа вещае истината за безсмъртието и бъдещия живот. Само някои - уж просветени - безверници правят усилия да отхвърлят и забравят тази истина. Но те правят това умишлено, защото не искат да бъдат вярващи и да живеят според правилата на вярата в Бога и доброто. Обаче трепетът на тяхната душа не рядко и болезнено ги съди за това. Знае се, че мнозина от тях, под тежестта на тоя съд умират подир мъчителни болести с името на Възкръсналия в уста...

За безсмъртието и бъдещия живот ни говори и самата природа. Науката ни доказва, че нищо в природата не се губи  завинаги. Няма минало, което да не подготвя ново бъдеще; няма край, който да не води към ново начало. Всяко битие, влизайки в свойствения му гроб, оставя в него само външната си обвивка. А само то възлиза във великата и невидима област на живота, за да се яви пак в нова и по-съвършена външност. Да не говорим за небесните планети, как те се движат, захождат и пак се появяват. Нека се вгледаме в земното. Реките се погребват в морето, но пак възкръсват в изворите. Цялата земна природа умира есента, за да оживее по-красива в пролетта; семето умира в земята, за да възкръсне в растение - трева, цветя или дървеса; умира червеят, но възкръсва в крилата пеперуда; животът на птицата се погребва в бездушно яйце и пак възкръсва от него в малко пиле. И ако тия низши твари умират, за да възкръснат отново за живот, нима само човекът - венец и цар на природата - ще погине безвъзвратно за живота! Не, нямаме никаква причина да увеличаваме сектата на садукеите. Защото Христос възкръсна от гроба и стана първи за възкръсване на умрелите.

За безсмъртието на душата и за възкръсването на тялото има и други здрави основания. За тях говори възпитаното и облагородено човешко сърце. У него блика един неотразим стремеж към доброто и правдата, въпреки че в тоя свят те и двете са угнетявани и отричани. Безспорно е, че тоя стремеж се създава и поддържа в човешкото сърце от оня вложен дълбоко в него усет, от онова вродено чувство, което теготее към вечното царство на доброто и правдата, царство, от което ни разделя само гробът. Ако този усет липсваше в сърцето, в живота сигурно щеше да царува вечно непоносимо страдание поради крайното озверяване на човека. И в такъв случай, никой в света не би помислил за морал, любов и правда. Сега, обаче, вроденото чувство за безсмъртието на душата кара сърцето да се стреми към възвишени добродетели. Ала пълното възсъединение и влизане на хората в царството на любовта и правдата, според думите на апостола, ще стане в бъдещия живот, подир възкресението, при нова земя и ново небе (2Петр.3:13).

И тъй, опитът на нашата вяра е преблаготворен за нашия земен живот. Вярата Христова ни води с твърди стъпки към вечността. Защото, ако вярваме, че Иисус умря и възкръсна, то Бог ще възкреси починалите в Иисуса (1 Сол. 4:14). Христос възкръсна... и стана първи (начало) за възкръсване на умрелите. Далеч да бъде от нас съмнението в тая истина. Защото то ще оскърби нашата вяра, но няма да пощади и нашия разум, тъй като истината за възкресението се потвърждава и от природата. И ап. Павел казва: Безумецо, това, що ти сееш, няма да оживее, ако не умре. И когато сееш, не сееш тялото, което има да стане, а голо зърно, например: пшенично или друго някое; но Бог му дава тяло, каквото си иска, и на всяко семе собственото му тяло (1Кор.15:36-38).

Апостолите били не само проповедници на Христовото учение за добро, братолюбие и правда, но и свидетели на Христовото възкресение, и само върху истината на възкресението могло да се утвърди всичко онова, що Христос извършил. Поради това и сега, както истината за Христовото възкресение е важна за нашата вяра, тъй и истината за нашето бъдещо възкресение е важна за подобрението на сегашния живот. Защото само тази истина е здравата основа на правилата, с които се уреждат братските отношения между хората. Забравянето на тая истина води към забрава на всички закони за морал и човещина, към забрава на всички добродетели и задължения. Нещо повече, това забравяне води към изопачаване на Божия образ в човека, води към озверяване на хората.

И сега безверните казват: да ядем и да пием, защото утре ще умрем (1Кор.15:32). Тъй биха мислили, ако можеха да мислят, и безсловесните животни. Но хората не са животни. И затова истината за бъдещия живот ги води към духовно-нравствено издигане. Тая истина е неизменна. Напразно съвременните садукеи я отричат. Горко им, защото тая истина неминуемо ще се прояви, без те да са подготвени за нея.

Блажени са обаче тия, които дочакат възкресението с вяра. Един ден те ще умрат за смъртния земен живот, но ще бъдат готови да се родят за вечния живот на небето.

Ето защо, потребно е всички да се готвим за това. Всички да възприемем в сърцето си семето на словото Божие и да усвоим Духа и силата на възкръсналия Христос, Който е наше възкресение и наш живот. Потребно е да приемаме това божествено семе с вяра; да го слагаме в сърцата си с любов; да го загръщаме с воала на смирението; да го сгряваме с топла молитва и благомислие; да го поим със сълзите на умилението и да го възрастваме с подвизи в добродетелите. И когато то се разрасне и напълно завладее нашите сърца, тогава вече никой няма да се бои от смъртта. Напротив, всеки ще бъде утвърден в истината, че Христос е притъпил жилото на смъртта и че тя е безопасна за новия живот.

Прочее, радвайте се! Христос възкръсна... и стана първи (начатък) за възкръсване на умрелите. Елате всички...  проумейте страшните тайна на силата Божия. Христос, нашият Спасител, заради нас бе разпънат и волно бе погребан, но възкръсна от гроба, за да спаси всички, на Него се покланяме. Амин.

 

Из „Проповеди", Синодално издателство, 1938 г.

Ред.: А. Хр.

 





Още от "Православна мисъл":