ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Общество » Започваме Великия пост, или „Страхливецът не играе хокей"

Започваме Великия пост, или „Страхливецът не играе хокей"

2015-02-25, автор: Протойерей Александър Иляшенко, рубрика: Общество

В първите дни на Великия пост да чуем и наставленията на протойерей Александър Иляшенко, настоятел на московския храм на Всемилостивия Спасител в бившия Скорбященски манастир.

Trus.jpg

Своята проповед в света Спасителят започнал със словата: "Покайте се, защото се приближи Царството небесно" (Мат.3:2). Господ ни дарува благодатния период на Великия пост, за да можем да погледнем назад, да видим своите простъпки и прегрешения пред Бога и пред хората, да се покаем за тях, да си дадем сметка, че покаянието - това е твърдо решение да не повтаряме повече тези грехове. Нещо, което трябва добре да запомним.

Ако те е налегнала леност - престани да безделничиш. Ако не успяваш навреме да се събуждаш и спиш прекомерно много, значи трябва да принуждаваш себе си да се справиш с това. Ако се храниш без мярка, потърси начини да организираш храненето си така, че да имаш постни периоди - колкото по-строго спазвани, толкова по-добре, но редом с това не бива да губиш работоспособност и сила на духа.

И все пак най-същественото за нас е онова, за което е говорил преп. Сергий Радонежски: да преодолеем ненавистните прения на този свят. Свикнали сме да се осъждаме един друг, без да се замисляме, да си нанасяме взаимни обиди по най лекомислен начин, държим се пренебрежително един към друг, без да проявяваме нужното внимание, уважение, без абсолютно никаква любов.

В това именно се заключава целта на поста - да се въздигнем в любовта, да предаваме топлината на сърцата си  към тези, които Господ изправя на пътя ни, за да се чувстват добре нашите ближни, когато общуват с нас.

А понятието „ближни" трябва да го свързваме не само с представата за нашите близки родственици, а и с всички онези, за които ни говори Спасителя в притчата за добрия самарянин. Ближният - това е такъв човек, на когото можеш да окажеш помощ и комуто си потребен, а не такъв, който за теб е потребен.

Важното е да си поставиш нелеките задачи, които на практика се явяват истинската цел на поста: да укрепнеш в духовния живот, да надмогнеш своите слабости, да ги победиш. Вижда се, че това е нещо доста трудно, защото зад нашите слабости стои не само слабата ни воля, но и волята на врага на човешкия род, който постоянно поставя препятствия по пътя ни към тяхното преодоляване.

Необходимо е да търсим Господа искрено, постоянно, смирено, за да можем с Божия помощ да се станем по-силни от злобната и могъща, но съвсем не всемогъща, воля на сатаната, която ни тласка по пътя на греха и не ни позволява да се отклоним от него. Трябва да преодолеем това, поемайки по пътя на покаянието и спасението.

Много трудна е тази задача и човек не би се справил с нея само със собствени сили. За да постигне успех, той трябва да бъде в Църквата. Необходимо е редовно да посещава богослуженията, да ги възприема не като формално досадно задължение, а да разбира, че те се явяват една особено спасителна, благодатна възможност, предоставена ни от Господа. Не бива да страдаш, че с отиването на богослужение отново се претоварваш като роб след цялата работна седмица, а да съзнаваш колко спасително за душите ни е посещението на църковните богослужения.

Ето, вижте как храната действа спасително за тялото: престанеш ли да се храниш, ще умреш от глад, от болест или от кой знае от какво. Слава на Бога, че не ни лишава от храна, дава ни здраве, предоставя ни сили да си пазаруваме, да си приготвяме храна, да бъдем жизнеспособни и бодри хора.

По същия начин храмът ни предоставя духовна храна, благодатен дар. Без физическа храна няма да имаме живот, без духовна храна ще се поддаваме на всичко греховно и то постоянно ще ни увлича, няма да имаме сили да се справяме с него и ще се чувстваме все по-зле и по-зле... Като в крайна сметка ще се лишим и от битието във вечността.

Задачите на Великия пост са сериозни. Но както се пее в една известна песничка: „Страхливецът не играе хокей". Ако се боиш, че няма да се справиш, ти със сигурност няма да се решиш да пристъпиш към подобно дело.

Не бива обаче да се страхуваш. Спасителят е казал: „Не бой се, малко стадо!" (Лк.12:32). Щом Господ е с нас, кой ще застане против нас? Ако се страхуваме, значи проблемът е в нашето маловерие, гордост, неувереност в себе си. Това също са грехове, които трябва да преодолеем.

Пожелавам на всички периодът на Великия пост да се окаже за нас не просто една благодатна възможност, а наистина да успеем реално да постигнем възвишените духовни цели и задачи, към които ни призовава светата Църква.

pravmir.ru

Превод: Анжела Петрова

 





Още от "Православна мисъл":