ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Общество » ПОСТ В ПОТРЕБИТЕЛСКОТО ОБЩЕСТВО

ПОСТ В ПОТРЕБИТЕЛСКОТО ОБЩЕСТВО

2010-03-15, автор: Свещ. Ангел ВЕЛИЧКОВ , рубрика: Общество

supermarket.jpgВсичко, което Бог сътворил, е добро и благословено ­ и храната, и питието, и всяко нещо, което ни е дадено за употреба. Злото идва от злоупотребата, а тя идва не от Бога, а от нас, когато лошо прилагаме дарената ни свобода. Така че постът, присъщ на християнския живот, не е гнусене от храната, а волево ограничаване на консумативния инстинкт.

Човешката съвест в съвременния свят все повече се изостря срещу консуматорството, но рядко намира начин реално да му противодейства. Мнозина се оплакват, че са станали жертва на "потребителското общество". Какво обаче се разбира под това понятие?

Някои започват яростна борба с рекламата, считайки я за главния виновник. Парижкото метро например, през последните месеци е системно загрозявано от нейни войнстващи противници, които заличават търговските марки със спрей, заливат афишите с боя или просто ги късат. Поредната кампания на антирекламата като реакция на едно будно, но объркано обществено съзнание срещу консуматорството.

Други се подлагат на диети. Но попадат в порочен кръг: бягайки от една страст, попадат в друга ­ - суетността. А заедно с това стават още по-яростни консуматори на... диетични продукти. Неслучайно производството им днес е мощна индустрия. Модерните аптеки на Запад все повече заприличват на кулинарни магазини за диетични специалитети, бедни на мазнини и обогатени с протеини. На гранули и под медицински наименования може да се види меню, достойно за изисканите ресторанти ­ от суфле със сьомга до профитероли с ванилов сос...

Струва ми се обаче, че в идеята да се храниш царски и да отслабваш, има нещо извратено. Тревожи ме, че зад нея стои една потисната лакомия, която дава простор на потребителството вече не в реални, а в ирационални измерения.

Има и такива, които се разболяват. Развиват болестно чувство на вина при и след хранене (булимия) или стигат до анорексия ­ патологична загуба на апетит, която много често завършва със смърт. И двете са на психологическа основа, но малцина се сещат да потърсят в тях духовен проблем. Най-общо казано, става дума за аскетизъм, неосмислен от вярата, и за въздържание от недуховно естество.

В свят, в който другаде умират от истински глад, тези заболявания (характерни за богатите страни) сигнализират за наличието на една убийствена и самоубийствена бездуховност.

Мислим си, че консуматорското общество е изобилието на стоки, масовото снабдяване с коли и битова техника и разнообразието на храни. Сякаш с обратния знак ­ на бедността и изостаналостта, духовните ни проблеми биха се разрешили. (Да си спомним, че по времето на тоталитаризма обществото не беше консуматорско ­ в смисъл, че магазините бяха празни и потреблението беше сведено до минимум. Нима това попречи на атеизма? Нещо повече: нима тогава в изкуствения недоимък не се изковаваше идеалът на днешния потребителски манталитет от най-безочлив тип?)

Същността не е в имането, както не е и в нямането. В потвърждение на това са думите на св. апостол Павел: "Които купуват ­ като че не притежават; и които се ползуват от тоя свят ­ като да се не ползуват; защото е преходен образът на тоя свят" (1 Кор. 7:30-31).

А Христос казва: "Още ли не разбирате, че всичко, що влиза в устата, минава в корема и се изхвърля навън? А онова, що излиза из устата, иде от сърцето; то именно осквернява човека; защото от сърцето излизат зли помисли, убийства, прелюбодеяния, блудства, кражби, лъжесвидетелства, хули" (Мат. 15:17-19).

Ето от това сърце трябва да започнем. То да не е консуматор ­ тогава нищо от вън не може да ни навреди. Защото преди тялото в своята грубост да се е поддало на страстите, сърцето вече е "консумирало" и усвоило злите помисли, които ни подстрекават към всяко зло. Постът е от полза най-вече срещу тях. Затова той се изразява във въздържание не само от храна, но и от лоши помисли, и от гнили думи, та даже и от мрачни безсловесни настроения.

Ако човекът постави не Бога, а себе си като център на своето битие, той се лишава от способността да се радва чисто на живота. Или става жертва на страстите, водещи към пълна личностна деградация, или се поддава на инстинктивна враждебност към всичко. Трудно му е да понесе не само несгодите, но и благоденствието. Вместо да благодари за изобилието, развива консуматорски комплекс. Или вместо да се ползва с мярка, стига до злоупотреби.

Но каква е мярката, за която става дума?

Със сигурност тя не е в калории и диетични точки, нито в размера на "потребителската кошница". Мярката е индивидуална и се заключава в един прост принцип: да приемаме всичко с благодарение към Създателя и източника на всяко благо, и да приемаме толкова, че да не се задушава молитвата ни от плътта.

 

 

Църковен вестник, Синодално издателство, бр. 5/2004 г.

 

 





Още от "Православна мисъл":