ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Апологетика » Ден на народните будители, Задушница или Хелоуин

Ден на народните будители, Задушница или Хелоуин

2015-10-28, автор: Варненски и Великопреславски митрополит ЙОАН, рубрика: Апологетика

halloweencity.jpg

Изявление на Негово Високопреосвещенство Варненския и Великопреславски митрополит Йоан по повод отбелязването на Хелоуин през 2014 г., когато Денят на народните будители и православната архангелова Задушница съвпаднаха по дата с "празника" Хелоуин. Основната част на Изявлението има своята актуалност винаги, поради което го предлагаме на вашето внимание, скъпи в Господа, читатели!

„Обични в Господа братя и сестри,

В последно време думата Хелоуин предизвиква интерес сред младите ни ученици и сред нашето младо поколение. Тази дума създава вихър от емоции, чувства, преживявания. Но какво значи тя?

Името "Хелоуин" произлиза от средновековен английски език. Хелоуин е разночетене на "All Hollow's Eve", с което римокатолиците обозначават нощта към техния празник на Всички светии - 31 октомври срещу 1-ви ноември. До VIII век празникът "Всех святих", както е известен в православния свят се е празнувал и на Изток, и на Запад в Първата неделя след Петдесетница (т.е. като подвижен празник през лятото). И днес Православната Църква почита всички светии именно в тази неделя. Но в Рим папа Бонифаций IV в 609 г., както и папа Григорий ІІІ (731-741) самостоятелно решават да преместят почитането на Всички светии на 1 ноември, за да преодолеят вкоренените келтски езически традиции в Западна Европа, Британия и Ирландия, поддържани някога от друидите - келтските жреци и магьосници. Очевидно датата, както и съдържанието на Хелоуин имат стар и откровено езически произход. Още преди Рождество Христово, а и след това келтите празнували своята Нова Година - Самайн - в нощта на 31 октомври срещу 1 ноември. С това те отбелязвали края на светлата (лятната) част от годината и началото на тъмната (зимната) част. Това бил моментът, както те вярвали, когато между отвъдния свят и света на живите границите се размивали. Вследствие на това живите можели да преминат в отвъдните измерения, а от там съответно в нашия свят нахлували умрели герои, митични персонажи и множество "богове" и "богини". Тази нощ се свързвала със странни и често страховити събития, които се разказват в келтските митове и легенди. Днес има новоезичници (паганисти), друидски ордени и други подобни религиозни общности, които продължават да празнуват Самайн.

В Стария Завет Господ заръчва чрез св. пророк Мойсей да не скланяме сърцето си към езически вярвания и практики така, както еврейският народ не трябвало да се влияе от египетското, ханаанското, или което и да било друго идолопоклонство (срв. Левит 18:3).

В Новия завет Господ Иисус Христос ни е дал притчата за богаташа и бедния Лазар (Лука 16:26 ). В нея виждаме че преминаването между света на живите и света на починалите е невъзможно. Евангелието е благата вест за Христовата победа над греха и смъртта и представлява откровение за живота след живота! Докато Хелоуин представлява апотеоз на тлението и смъртта, която се представя в цялата й грозота и безизходност. Безизходност - особено за тези, които живеят без вяра във възкръсналия Спасител Христос. Така Хелоуин лишава човека от идеята за неговата богообразност, от стремежа към преобразяване, от надежда за вечен и блажен живот с Бога и Неговите светии. Хелоуин е особено неприемлив за православното съзнание поради това, че той предлага на децата и възрастните директна среща с демоните - поднебесните духове на злобата, които според Свещеното Писание търсят всякакви начини да погубят човека. Подмяната на истината в Хелоуин се състои в това, че този "псевдопразник" се опитва да ни приучва да не се отвращаваме от демоните и да не възприемаме смъртта като драматична последица от греха, а като маскарад, като безобидна игра и забава. Оттук идва и най-голямата заплаха за децата ни - те свикват с мисълта, че не е грях, а дори е забавно да отмъстиш и е позволено да правиш пакости, ако съседите не те почерпят с бонбони, когато ги посетиш, маскиран като вампир, вещица или паяк, например. Децата ни не бива да заприличват на децата в някои общества, които в тази бесовска нощ почукват на вратите на съседите и питат: "Trick or treat" ("Дяволия или лакомство"). Бесовският характер на Хелоуин личи и от факта, че починалите се представят като духове, които не могат да намерят покой и които са готови да плашат живите и да им пакостят. Истината е съвсем различна и Православната Църква ни я е разкрила в пълнота... Любовта преодолява границата между живите и мъртвите чрез силата на молитвата ни за починалите и чрез действието на Божията милост. С тревога забелязваме, че Хелоуин ще се празнува в някои от нашите училища в Епархията. Този "празник" всъщност е поклонение пред злото и пред смъртта. Той приучва децата ни да се подиграват със собствената си невинност и с достойнството на ближните, да не вярват във Възкресението и в Христос, а да служат на дявола чрез бесовски игри и демонични забавления. Хелоуин е отворена врата, през която безскрупулни търговци, някои безгрижни родители и учители тласкат малките днес деца да влязат утре като тийнейджъри в сатанински секти, които ще ги унищожат.

Нека си спомним, че България на 1 ноември отбелязва Деня на народните будители, които са ни завещали любов към Светото Православие, любов към Родината, любов към Бога и ближните, а не чуждопоклонство и привързаност към дявола и неговата свита. Ще ни се да вярваме, че Хелоуин няма да бъде част от българската душа и че нашите деца, ученици и млади хора ще пребъдат в чистата и свята православна вяра, чрез която нашият народ винаги се е спасявал и се спасява. На 1 ноември е и Задушница - спомняме си за нашите скъпи и мили покойници. Бог да ги прости и вечна да бъде тяхната памет!"

 





Още от "Православна мисъл":