ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Литургика » ЦЪРКОВНОТО ПЕЕНЕ В БЪЛГАРИЯ (ИЗТОЧНА ТРАДИЦИЯ) ПО ВРЕМЕТО НА ЕКЗАРХ ЙОСИФ І - част 2

ЦЪРКОВНОТО ПЕЕНЕ В БЪЛГАРИЯ (ИЗТОЧНА ТРАДИЦИЯ) ПО ВРЕМЕТО НА ЕКЗАРХ ЙОСИФ І - част 2

2020-05-09, автор: Иконом д-р Кирил Попов, рубрика: Литургика

 

ekzarhJosif_m.JPGПродължение от част 1 - https://bg-patriarshia.bg/reflections.php?id=694

След завръщането си от Русия о. Петър Димитров преподавал известно време църковно пеене в Петропавловската семинария, а след това (през 1885 г.) се преместил в София, където бил назначен за енорийски свещеник и певец в катедралната църква „Св. Неделя”26. По-късно при него дошъл и брат му дякон Иван, който в продължение на 30 години украсявал църковните служби.

Известно е, че през ХІХ в. източното църковно пеене дълго време е било включено в учебната програма на училищата, като се е практикувало в църква. Също така желателно било учителите да вземат участие в църковните служби с четене и пеене. Това научаваме от документи, исторически бележки и спомени, едни от които са на видния учител, певец и диригент Руси Коджаманов (1866-1933): „Всеки учител трябваше да знае добре черковното пение или, както казваха старите, да „държи страна” в църква. Не знаеше ли учителят черковния ред, па и да бъде добре гласовит, не можеше да си намери учителско място. Учителят учеше и нас учениците да пеем по нещо в църква. Зададе ли се някой голям праздник почваме да учим тропара му и задостойника му. Наред с това, учителят ни избираше няколко по-гласовити ученици да му държат исо”27.

И друг спомен: „Особено ревностно заучавахме „Христос раждается, славите” и „Рождество Твое, Христе Боже”, които пеехме из къщята у зори преди Рождество Христово и получавахме срещу туй колачета и пари”28.

От рапортите до Българската екзархия във връзка с учебното дело научаваме, още, че в Горноджумайската кааза (сега Благоевградско) много селски училища са имали три отделения и специален курс по църковно пеене29.

В том 9 на екзархийския архив намираме сведение, че в Прилеп се организирали едномесечни курсове, където учителите от градските основни училища са запознавали селските учители с разни дидактически начала, а църковен певец ги учил на църковно пение, което не било маловажно за селските учители. Препоръчва се за идущата (1901) година наново да се проведат тези курсове30.

В същия том откровено и вдъхновяващо е съобщението от  с. Дудаларе, че „селяните обичат учителя, понеже пее в черква”31.

Тъй като ограниченото число възпитаници от духовните училища не били достатъчни да попълнят свободните певчески длъжности в българските храмове, Министерството на народната просвета въвело изучаването на източното църковно пеене в педагогическите училища. Това обучение обаче не траяло дълго, поради възникнали трудности при усвояване на невмената нотация и липсата на подготвени кадри. Същият въпрос бил разглеждан на ІІ и ІІІ музикален конгрес (1904 и 1905 г.), като по време на последния било взето решение да не се изучава източно църковно пеене в педагогическите училища и да се помоли Св. Синод да помисли за заменянето на това пеене със старобългарския църковен напев, открит в руските нотни ръкописи32.

Големи заслуги за разпространението и развитието на църковното пеене през първото десетилетие на ХХ в. и по-късно има певческото училище при Бачковската св. обител, което наброявало десетки ученици, обучавани целогодишно.

Съществен е приносът в подготовката на църковни певци и на организираните през този период в различни градове на страната курсове по източно църковно пеене и църковен ред. Обикновено те се провеждали през летния сезон. В  том 36 на Екзархийския архив се споменава за такъв курс, който бил открит в София през 1910 г. от взаимно-спомагателното дружество на църковните служители с разрешението на Софийската митрополия.

Той включвал три групи: за начинаещи, напреднали и владеещи пеенето. Различните категории курсисти плащали различни такси – 10, 15 и 20 лв. Курсът се ръководел от Иван Каиков. По молба на Екзархията Софийската митрополия изпратила писмо до екзарха, в което му съобщава целта и програмата на курса33.

Като са имали предвид, че умелото четене и пеене са едни от условията за молитвеното настроение на богомолците в храма, група изявени църковни певци основали  през 1904 г. в София източно музикално дружество, което си поставило за цел  да поддържа, подобрява и разпространява източното църковно пеене. В състава на ръководството влизали: Манасий Поптеодоров – преподавател по църковно пеене в Софийската духовна семинария, Петър Сарафов – певец в „Св. Николай Софийски”, дякон Иван Димитров – „Св. Неделя”, дякон Рафаил Алексов – „Св. Седмочисленици”, Г. Гладиев – „Св. Неделя”, С. Прокопиев –                         „Св. Параскева”, Д. Павлов – „Св. Спас”, Г. Кирков – „Св. Николай” и др.34

Не на последно място трябва да споменем за „любимата рожба” на екзарх Йосиф – Цариградската българска духовна семинария, за която той полагал особени грижи. Почти всяка седмица посещавал този духовен разсадник и не пропускал случай да беседва с питомците на семинарията на различни теми и най-вече по възпитанието на характера. Освен това всяка неделя група ученици отивали да пеят в екзархийския параклис, като след службата екзархът ги приемал и отново давал своите напътствия35.

От екзархийския архив научаваме за конкретни мерки, взети от екзарх Йосиф за подобряване на учебния певчески процес. С писмо № 91 от 22.12.1904 г. и. д. ректор на семинарията Константин Самарджиев докладва на екзарха за начина, по който е приложено в действие неговото разпореждане от 14.12. с. г. за всекидневно извършване в семинарския параклис на вечерно и утринно последование, в които да участват всички ученици без изключение. Тези от ІІІ до VІ клас да вземат участие в пението, а от І и ІІ – в по-леките неща с четене. Да пеят по един човек на клирос36. По-късно от програмите за вътрешния ред на семинарията става ясно, че в клиросното пеене участват учениците от горните класове, т. е. без ІІІ клас.

Пръв учител по източно пеене тук бил Атанас Бъчваров (от. 1850 - ?), призован и назначен на тази длъжност лично от екзарх Йосиф. Питомникът на Цариградската духовна семинария Петър Динев си спомня за своя учител: „В пението си той не влагаше прекомерни извивки, пък и на нас не даваше да се увличаме от гръцкия маниер на изпълнение, който той смяташе, че е неподходящ за българското музициране. (...) В своята певческа дейност следваше примера на охридския музикоучител Йоан Хармосин”37.

След като станал директор на третокласното училище в квартала „Пера“ – Цариград, Ат. Бъчваров по достойнство бил заменен през 1906 г. от Христо Попстоянов (1876-1936 г.). Преди това той бил певец в църквата  „Св. Стефан” в Цариград, като едновременно следвал в Музикалната школа при Цариградската патриаршия. Учителстването на Христо Попстоянов се свързва с разцвета на певческото изкуство в семинарията, като през това време бил създаден квалифициран кадър от църковни певци38. За големите му заслуги Св. Синод го удостоил със званието „протопсалт”.

Като ученик в Цариградската семинария Петър Динев отрано разкрил своите музикални дарования, правейки дори първи композиторски опити. По време на един годишен акт в семинарията (29.06.1909 г.) била изпълнена неговата музикална поема „Демон” за солисти, хор и оркестър, която направила голямо впечатление на гостите во главе с екзарх Йосиф. След концерта било обявено решението на екзарха да изпрати младия и обещаващ композитор в Русия, за да получи висше музикално образование. П. Динев с трепет очаквал своето завършване на семинарията през 1911 г. Преди да замине като екзархийски стипендиант в Петербургската консерватория, той бил извикан от екзарх Йосиф, който благословил щастливия младеж и му казал: „Добре, пращам те в Русия – там, където ти  си избрал да следваш по музика, но обещай ми, че ще работиш в областта на духовната музика. Давам ти завет: да изпълниш своя дълг към Българската православна църква, като съчиниш Божествена Литургия върху църковно-източни напеви и приспособиш нашето пение към новите хармонични форми”39.

Години след тази вълнуваща среща П. Динев пише: „Благодаря на Всевишния Господ, че ми даде здраве и сили да изпълня завета на незабравимия ми благодетел блаженопочившия екзарх Йосиф І. (...) Прекланям се пред светлата и велика обединяваща целокупното българско племе личност на Негово Блаженство!”40

Прекланяме се днес с признателност и всички ние – български чеда, наследници на велики дела, идеи и дух, бликащи от славянския православен извор, чиито благодатни води получиха мощен тласък чрез църковно-обществената многополезна и многоплодна дейност на екзарх Йосиф І. Неговият завет към целия български народ остава завинаги да звучи така: „Обогатете България със строго възпитани и системно образовани характери, опашете я с църковно-училищни общини от типа на ония, които родиха дейците на Възраждането и Освобождението, свържете в живо цяло Църквата и училището, направете свещеника и учителя неразделни спътници към висините на народния идеал и вие ще видите, че с техните общи и съгласувани сили ще бъде изкована мечтаната съдба на българското племе в политическо величие, духовна мощ и морална красота!”41

ВЕЧНА И БЛАЖЕНА ДА БЪДЕ ПАМЕТТА НА ПРИСНОПАМЕТНИЯ БЪЛГАРСКИ ЕКЗАРХ ЙОСИФ!

 

Б Е Л Е Ж К И

1 Снегаров, Иван. Църквата и народната просвета. С., 1946, с. 65.

2 Куюмджиева, Светлана. За музикално-преводаческата дейност в рилската певческа школа през първата половина на ХІХ в. – В: Из история на българската музикална култура, С., 1979, с. 69-70

3 Динев, Петър. Хаджи Ангел Севлиевец. – В: Българска музика, 1962,   № 3, с. 30.

4 Куюмджиева, Светлана. Стара българска музика. С., 2011, с. 144.

5 Мечкова, Клара. Търновският музикоучител Давид ХаджипенковТулешков. – В: Българско музикознание, 1990, № 3, 103-113.

6 Църковноисторически и архивен институт (ЦИАИ). Екзархийски архив (ЕА). Том VІІ – 1896, л. 238.

7  Попвасилев, Иван. Архим. Калистрат Зографски. – В: Духовна култура, 1982, № 1, с. 30.

8 В повечето първи издания на сборниците е изписано името Поптеодоров, а в следващите други – Поптодоров.

9 Динев, Петър. Музикоучителят Жеко Павлов. – В: Църковен вестник (ЦВ), 1960, № 13, с. 6.

10 ЦИАИ. ЕА. Т. І – 1863-189, л. 141-150.

11 Динев, Петър. Забележителни църковни певци през възрожденската епоха. – В: ЦВ, 1960, № 36, с. 5.

12 Пак там, с. 5-6.

             13 Γ. Παπαδοπούλου. Ἱστορικὴ ἐπισκόπησις τῆς βυζαντινῆς ἐκκλησιαστικῆς μουσικῆς. Ἀθήνα, 1904, σ. 112.

            14 Хърков, Стефан. Църковнопевчески школи – средища на българското църковно пеене през Възраждането. – В: Българско музикознание, №3-4, 2007, с. 210-220.

15Динев, Петър. Църковнопевчески школи през възрожденската епоха (Великотърновска школа). – В: ЦВ, 1959, № 38, с. 6-7.

16 Проданов С. и Проданова К.. Из музикалното минало на Габрово. С., 1982, с. 28.

17 Динев, Петър. Църковнопевчески школи... (Еленска школа). – В: ЦВ, 1959, № 41, с. 9-10.

18 Пак там.

19 Динев, Петър. Църковнопевчески школи.. (Сливенска школа). – В: ЦВ, 1960, № 7, с. 8-9.

20 Динев, Петър. Църковнопевчески школи... (Одринска школа). – В: ЦВ, 1960, № 4, с. 7-8.

21 ЦИАИ. ЕА. Т. ХХХІІ – 1908/9, л. 148.

22 В Постния триод, притежание на катедралния храм „Св. Неделя” – София, се намира пришит невмен ръкопис от автора. За съжаление, нечестива ръка е посегнала на тази книга и тя сега липсва в храма. За рождената дата на Иван Каиков и негови спомени вж: Илинденско-Преображенско въстание 1903-1968. С., 1968, с. 338-339.

23 ЦИАИ. ЕА. Т. ХХХІІ – 1908/9, л. 148.

24 Консистория (в Русия) – учреждение с църковно-административни и съдебни функции, подчинени на епархийския архиерей.

25 Екзарх Йосиф и грижата му за просветени духовници. – В: Народен страж, 1942, № 11-12, с. 3-4.

26 Динев, Петър. Църковнопевчески школи... (Солунска школа). – В: ЦВ, 1959, № 5-6, с. 157.

27 Коджаманов, Руси. Какво пеехме в робските години и как ни учеха на ноти след Освобождението. – В: Родна песен, 1933, № 5-6, с. 157.

28 Панчов, М. Какви песни пеехме в миналото. – В: Родна песен, 1933,     № 1, с. 11.

29 ЦИАИ. ЕА. Т. ІХ – 1899/1900, л. 105-108.

30 Пак там, л. 129.

31 Пак там, л. 158.

32 Доклад от ІІІ Музикален конгрес до Св. Синод на Българската църква. – В: Музикален вестник, 1905, № 1-2, с. 8.

33 ЦИАИ. ЕА. Т. ХХХVІ – 1910, сл. 49-50.

34 Източно църковно православно дружество. – В: ЦВ, 1904, № 24, с. 304

35 Снегаров, Иван. Екзарх Йосиф І и младежта. – В: Народен страж, 1924, № 11, с. 8.

36 ЦИАИ. ЕА. Т. ХVІ – 1904, л. 226.

37 Динев, Петър. Музикоучители от Цариградската духовна семинария. – В: ЦВ, 1961, № 11, с. 7.

38 Пак там, с. 8.

39 Динев, Петър. Колко много се грижеше той. – В: Народен страж, 1938, № 14-15, с. 15.

40 Пак там.

41 Софийски митрополит Стефан. Екзарх Йосиф като педагог.                     – В: Народен страж, 1923, № 11, с. 3.

 

Докладът е произнесен на 09.06.2015 г. в аулата на Богословския факултет при Софийския университет „Св. Климент Охридски” при откриването на Дните за честване на екзарх Йосиф.

 





Още от "Православна мисъл":