ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Образование » ДУХОВНО-НРАВСТВЕНАТА ЦЕННОСТ И ПОЛЗА ОТ ИЗУЧАВАНЕТО НА ПРЕДМЕТА РЕЛИГИЯ

ДУХОВНО-НРАВСТВЕНАТА ЦЕННОСТ И ПОЛЗА ОТ ИЗУЧАВАНЕТО НА ПРЕДМЕТА РЕЛИГИЯ

2010-05-20, автор: † Ловчански митрополит ГАВРИИЛ, рубрика: Образование

"Иисус рече: оставете децата и не им пречете да дойдат  при Мене,защото на такива е царството небесно."

                                                                                                         Евангелие от Матея, гл. 19, ст. 14

 

Няма по-силно средство от религията за моралното въздигане и духовното усъвършенстване на личността. Вековният опит на човечеството показва, че най-устойчиви, градивни и надживяващи капризите на времето са духовно-нравствените ценности, които имат своите корени в религията.

У нас точно религиозната култура бива изкуствено изземвана от задължителната предучилищна и училищна подготовка, което ограбва болшинството от децата на България като ги лишава от наистина качествено и задълбочено образование, както и от хармонично и цялостно възпитание.

През последните 20 години на преход вниманието на нашето общество бе тласнато към дебата за това какъв избор следва да направи България по отношение на политическото си устройство и представителство, на икономическия си модел и на геополитическата си ориентация.  Докато през този период нашите съседи и държавите членки на ЕС възстановяваха или продължаваха да утвърждават своите културни и духовни традиции, важна част от които е и обучението по Религия, ние не само че не го възстановихме на полагащото му се място в задължителната подготовка, но и не съумяхме да изградим цялостна национална стратегия за духовно-нравственото възраждане и културното развитие на българската нация.  А без такава основа всеки друг градеж в родината ни се оказва и ще се оказва твърде уязвим и няма да носи на скъпия ни народ очакваните плодове за сигурен, красив, мирен и благословен живот.

Ето защо Св. Синод на БПЦ-БП счита, че е назрял моментът, в който е по-нужно от всякога обсъждането и възприемането на задължителното изучаване на Религия като средство за облагородяване на децата и обществото ни като цяло. Преди да преминем към виждането ни за благотворното влияние, което часовете по Религия несъмнено оказват, желая да разясня основните моменти от Концепцията на Светия Синод относно статута на учебния предмет Религия:

1) Ние желаем при взимането на решения в тази област винаги да се съобразяваме с корените и самобитността на българската народопсихология, с традициите на просветата и образованието в България. Поради това настояваме за придържане към конфесионалния модел на обучение по Религия, т.е. към модела, който отчита религиозната принадлежност и предпочитания на децата, учениците, техните родители и учители. Такъв е моделът, който следват Австрия, Белгия, Германия, Малта, Швеция, Гърция, Кипър, Румъния, Сърбия, Русия и мн. др.

2) Ние настояваме обучението по Религия да стане част от задължителната подготовка в предучилищната и училищната възраст, каквато то по традиция е било у нас и каквато е в повечето европейски държави.

3) Същевременно, отчитайки новите условия, в които се намира съвременното българско общество, ние предлагаме в задължителността на дисциплината да е предвидена демократичната възможност за избор - избор между конфесионални профили, в които според своето вероизповедание да се обучават децата и учениците, които имат религиозна принадлежност, или избор на историко-религиозен профил с нравствена насоченост, в който да се обучават подрастващите с неутрални или атеистични възгледи. Това означава, че - подобно на чуждоезиковото обучение - всички деца и ученици в България ще могат да се ползват от полезното въздействие на предмета Религия и в същото време това ще става при уважаване на техния мироглед.

4) В този смисъл ние считаме за напълно естествена необходимостта от това децата и учениците с православна религиозна принадлежност да изучават профил Религия-Православие и сме готови да съдействаме на всички отговорни държавни институции за изготвянето на Държавните образователни изисквания, учебните програми, учебната документация и подготовката на преподавателските кадри.

В ЕС този процес протича при много тясно взаимодействие между държавата и основните вероизповедания в съответната страна.

Защо Св. Синод на БПЦ-БП настоява за всичко това?

І. Кризата на ценностите и проблемът „агресия".

Всички възмутено констатираме, че в България има детска проституция и порнография, както и неспирен трафик на деца с разрушени съдби. Притеснява ни фактът, че преобладаващата част от наркозависимите са в младежка и детска възраст и че сектите системно се стремят към влияние върху подрастващите. Всички се тревожим от мрачните статистики за агресията в училището, за високия процент на престъпленията, извършени от деца, както и от това, че често невръстните им извършители са особено жестоки. Но правим ли нещо, за да прекъснем лавинообразното засилване на тези проблеми или безпомощно следим задълбочаването на духовно-нравствения разпад не само сред юношите и девойките, но вече и сред най-малките?  

Разбира се, че възпитанието започва и трябва да се осъществява най-вече в семейството. Но съвременните млади семейства живеят във време, което е наследило редица отрицателни страни на компрометиралата се антирелигиозна идеология от близкото минало. Същевременно духът на времето, в което живеем сега, подхранва крайно индивидуалистичното мислене, според което субективното мнение и личният интерес са тези, които трябва да ръководят човека. Поради това, дори и да искат, съвременните български родители почти не са в състояние да се справят с призванието да възпитават своите деца чрез запознаването им с техните духовни корени и чрез приобщаването им към изпитаните през вековете възвишени духовни ценности на българския народ.

От друга страна, при съвременните условия Българската православна църква не се намира в позицията да може чрез своите църковни училища и чрез духовно-просветното си дело да обхване всички деца и ученици, тъй като задължителната им общообразователна подготовка днес се намира под пряката отговорност на българската държава и тъй като в свободното си време те се отдават на редица други занимания.

Следователно кризисният кръговрат, в който се лутат поколение след поколение български подрастващи и техните родители, може да бъде прекъснат, ако се осъществи промяната в ценностната среда[1] като се намери общата пресечна точка между семейството, Църквата и държавата. Днес тази пресечна точка е училището, в което децата прекарват по-голяма част от времето си.

Но до този момент училището също не може да се справи с важната задача не само да образова, но и да възпитава, тъй като духовно-нравственият елемент в образованието не е достатъчно силно застъпен.

В заниманията по Български език и литература св. Библия и духовното наследство на св. отци на Църквата се разглеждат от литературна гледна точка. Не можем да очакваме, че в тези часове учителят е подготвен и има време подробно да разгледа с учениците си Евангелията, първото послание на св. Йоан Богослов и първото послание на св. апостол Павел до коринтяни например. А именно в тези текстове подрастващите могат да открият най-висши  примери за природата на истинската любов и това да повлияе положително върху оформянето на техните характери. Но ако предметът Религия е част от задължителната подготовка много повече деца, отколкото в момента, биха имали възможност да се замислят върху думите: „Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее, не безчинствува, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, на неправда се не радва, а се радва на истина; всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява"(1 Кор. 13:4-7).

Малко можем да очакваме и от дисциплината История и цивилизация да поощри в учениците качества като скромност, чувствителност, будна съвест, кротост, милостивост, чистота, мирен и същевременно силен дух. Защото учителят по история има за задача да опише само историческата роля на Църквата в живота на българския народ или значението на религиите за развитието на цивилизациите в световен план. Докато по-добре с нравствено-възпитателната задача на училищното обучение би се справил преподавателят по Религия-Православие например, който би могъл задълбочено да разгледа блаженствата, описани в Евангелие от Матея, като ги представи на децата с алегорията на стълбицата на тяхното морално израстване. Защото наистина няма по-блажен човек от скромното, съжаляващото за своите грешки, чистото, милостивото, силното и добро дете. На това ще се научи ученикът в час по Религия, защото именно тогава той ще може да чуе: „Блажени кротките, защото те ще наследят земята. Блажени гладните и жадните за правда, защото те ще се наситят. Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилувани" (Мат. 5:5-7).

Когато в час по Музика децата пеят „Върви, народе възродени" едва ли би било възможно преподавателят подробно да обсъди с тях, че именно вярата в Бога, християнската любов и жертвоготовност, които са притежавали св. братя Кирил и Методий, са им дали  сила да отдадат целия си живот в името на идните поколения. Тези въпроси учениците биха могли да разгледат пълноценно в час по Религия и това би спомогнало у тях да се пробуди силна обич към хората, готовност за служение на ближните, любов към родината и чувство за отговорност пред нейното бъдеще.

Ако в часовете по Свят и личност учениците обсъждат актуални въпроси, свързани с личния, семейния и обществения живот и ако тогава се учат правилно да разсъждават за своите права и задължения, то в часовете по Религия те биха могли да разберат каква е обединяващата основа на заповедите: „Почитай баща си и майка си", „Не убивай", „Не прелюбодействувай", „Не кради", „Не лъжесвидетелствувай против ближния си" (Изх. 20:12-16). Децата, младите хора имат право да чуят още в детската градина и в училище, че тези заповеди са дадени, защото според св. Библия всички хора са еднакво ценни пред Бога и поради това не бива един другиму да си вредят. Обучението по Религия притежава много голям капацитет да възпита у подрастващите чувството за единство, солидарност, взаимопомощ и човеколюбие и, както се доказва от фактите на заобикалящата ни действителност, този капацитет е незаменим и трябва да бъде използван в максимална степен. Неоспорим факт е, че е голяма разликата между децата, които в момента изучават Религия и тези, които по една или друга причина не са записани в тази дисциплина.

Затова Св. Синод желае на всички деца и ученици да бъде дадена възможността да се докоснат до духовно-нравствените ценности, които носи със себе си религията и счита, че тази благородна цел най-масово може да се постигне в училището чрез обучението по Религия, разбира се без това да означава, че подрастващите поколения ще бъдат принуждавани да вярват по определен начин. БПЦ не прехвърля своите отговорности върху държавата, а счита, че в съвременните условия и в контекста на ценностен упадък, всички институции трябва да си подадат ръка в името на националното добруване. Често се казва, че няма достатъчно подготвени учители. Но това не е така. Само за София-град например статистиките показват, че за преподаване в училищния профил Религия-Християнство само в Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски" за периода 2005-2009 г. има подготвени 1032 правоспособни бакалаври, магистри и докторанти по Теология, а за посочения период в София-град числото на преподавателите по Религия в столичните училища се движи между 18 и 16 (за настоящата 2009/2010 учебна година). Ниският брой на практикуващите учители в цялата страна несъмнено се дължи на факта, че Религия може да се преподава само в СИП и с много малък процент в ЗИП, което не позволява на учителите по Религия да постигат необходимия минимален хорариум с оглед заемане на щатно преподавателско място с всички произтичащи за тях негативни трудово-правни и социални последици. Тези, които продължават делото на нашите будители, всъщност са лишени от правото на труд по специалността си, но което е по-лошото - те са лишени от възможността да са в полза на собствения си народ.

Св. Синод напомня, че винаги, когато достойните ни предци са обръщали окрилен взор към бъдещето на родината ни, те са мислели за носителите на това бъдеще - децата. Първото, което прадедите ни са строяли след Освобождението, това са били храмът и училището - винаги заедно, винаги в непосредствена близост. "И за да има силна и благоденстваща България, нашите мъдри прадеди са възпитавали следващите поколения в това да милеят за род и език, за вяра и традиция, за Църква и Отечество. Родолюбивите ни предшественици са знаели, че народ без корени няма бъдеще. А за нашия народ дълбокият корен и неизчерпаемият източник на духовни и морални сили, на социално единство и благопреуспяване е православната вяра с нейната възвишена духовност и богата култура. Точно това имаме за свой най-важен дълг да предадем днес на нашите деца, за да съхрани България своята национална и културна идентичност и да пребъде, въпреки тежките предизвикателства, с които се сблъскваме в най-новата ни история. Блаженопочившият Старозагорски митрополит Методий Кусев подчертава това с думите: "Дайте на юношеството надлежно възпитание в духа на вярата и вие сте направили всичко, що е потребно, за да бъде отечеството честито и славно".[2]

Църквата, семейството, училището и държавата са призвани и отговорни съвместно и с всички сили да подпомогнат българските деца и ученици в условията на тежка духовна криза. Обучението по Религия дава своите отлични и незаменими резултати, защото хармонично и паралелно развива детския интелект и детската душевност. Защото единствено в часовете по Религия децата могат да се докоснат до благодатното усещане за ценността на това да са интелигентни, но и кротки, знаещи, но и смирени, будни, но и чисти по сърце; да жадуват за правдата и да разпръскват милост, любов и мир около себе си.

Назрял е моментът отново да посеем добрите семена в душите и умовете на нашите деца. За да пожънем спасителните плодове на едно бъдеще, в което България отново ще бъде майка на достойни, верни и силни чеда.

 


[1] Виж още у: Гюров, И. Криза и морално възпитание в средното училище. Въпросът за религиозното образование в съвремието. - В: Сб. Морал и социализация на децата и младежите в България. С., 2006, сс. 412-420.

[2] Пълният текст на Обръщението на Св. Синод на Българската Православна Църква към българската нация относно бъдещето на децата на България във връзка със законопроекта за училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка на МОН от 2009 г. може да бъде прочетен в Официалния сайт на БПЦ-БП: http://www.bg-patriarshia.bg/index.php?file=appeal_3.xml

 





Още от "Православна мисъл":