ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Образование » ТРАДИЦИИТЕ НА РЕЛИГИОЗНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И РЕЛИГИОЗНИТЕ ОБЩНОСТИ В БЪЛГАРИЯ

ТРАДИЦИИТЕ НА РЕЛИГИОЗНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И РЕЛИГИОЗНИТЕ ОБЩНОСТИ В БЪЛГАРИЯ

2010-05-20, автор: Д-р Десислава ПАНАЙОТОВА, рубрика: Образование

Изключително благодатно е в месеца, в който Православната ни църква чества паметта на св. равноапостолни Кирил и Методий и на св. цар Борис-Михаил Покръстител, да се отдадем на размисъл и да работим по въпросите на религиозното образование в България. Защото религиозното образование днес е скъпо наследие на тяхното дело и неразделна част от техния завет към нас: да пазим чиста светата Православна вяра и да продължим започнатата от тях бразда на духовно-нравственото и  културно въздигане на нашия народ.

Гласовете на тези, които искат да подменят традициите на религиозното образование в България бледнеят и заглъхват пред мощния дух и незаличимия пример на духовните ни просветители и техните ученици. Този пример неизменно се възпроизвежда през вековете под определена форма на просвета и начин на живот, основани върху ценностите на християнската вяра и нравственост. През последните хиляда години българското училище не познава друга форма на религиозно обучение, освен тази, която е свързана с конкретната вероизповед. И след Освобождението, дори в т. нар. светско училище на нова България, децата и учениците се запознават с религиозните теми в съответствие със своята православна религиозна принадлежност: в редица региони те учат Вероучение, „в Копривщица и Габрово се изучава Закон Божи, в Калофер, Елена и София - Катехизис, в Търново - Благонравие и християнска етика, в Пловдив, Стара Загора, Самоков - Църковна история. Предметите, свързани с усвояването на Православието, оформят вероизповедното направление в учебния план на училището и винаги се поставят на първо място."[1]

Въпреки натиска от петдесет години атеистична индоктринация през втората половина на 20 век, се оказа, че това честно отношение към природата на религиозното образование не ни е напуснало. Напротив, то се оказва толкова присъщо за нас, че независимо от променените обществено-политически условия, при които живеем днес, то продължава да функционира и затова от 1997 г. насам СИП/ЗИП-Религия се изучава в ясно обособените профили Религия-Християнство и Религия-Ислям. Уважено е правото на децата и техните родители да избират аспекта на религиозното образование в детската градина и училището. Отчетена е и безполезността от това историята, идеите и традициите на отделните религии да се изучават размито и смесено.

Единствената крачка, която остава да се направи, за да се възстанови религиозното образование на полагащото му се място, е обучението по Религия да бъде върнато в задължителната общообразователна подготовка (ЗП) на децата и учениците в България. За това Св. Синод на БПЦ-БП настоява вече двадесет години. Той инициира множество подписки в цялата страна,  в които през годините бяха събрани повече от 1 милион подписи. Ръководствата на Главното мюфтийство и на римо-католическата общност у нас изцяло застанаха зад активната и принципна позиция на БПЦ. И това е напълно разбираемо като се има предвид, че обхващането на всички български деца в часовете по ЗП-Религия се схваща от водещите вероизповедания в страната като основно средство за духовно-нравственото облагородяване на подрастващите и за предпазването им от негативното влияние на съмнителни и компрометирани религиозни общности.

Но какво се случва към момента?  

Докато БПЦ за пореден път се стреми да подпомогне своя народ, някои все още се чудят какво точно значи светско училище и има ли в него отредено място за Църквата, и за религията въобще. А отговорът е еднозначен - да!, доколкото религията е неотнимаема част от живота на света, на отделните народи и на отделната личност. Да!, защото Църквата от своя страна никога не се е колебаела да приеме в спасителния си кораб съдбата на българите, а и на всеки народ, сред който Бог й е отредил да служи. И пак да!, тъй като без сериозно религиозно образование училището губи своята връзка с истинския живот и се лишава от своето фундаментално предназначение - да образова и възпитава едновременно.

Докато някои представители на държавата все още се чудят дали интересите на мнозинството български граждани заслужават внимание, в детските градини и училищата започнаха да проникват чужди религиозни общности и окултни религиозни практики, за които вратите на иначе светските учебни заведения се оказаха по-отворени, отколкото за Църквата, която безкористно изгради основите на високата ни национална култура и продължава да служи „с дух и с истина" (Йоан 4:24).

      В детски градини в Св. Влас и Несебър през настоящата година се практикува йога, „пригодена" за деца. Преди една година в ЦДГ "Слънце", гр. Монтана, цитирам г-н Боян Боянов - баща на дете от градината, „директорката г-жа Андрова, без наше знание, въвежда обучение с материали на религиозна организация (секта), представяйки го като   експериментална програма на МОН,"която при успех щяла да бъде въведена". Моля, вземете мерки, никой няма право да прави експерименти с децата ни без наше знание, още повече да преподава в светско училище (детска градина) верски материали със съмнителни стойности. Децата ни се обучават с материали на организацията (секта) "Сатя Сай Баба"."[2] В най-малко 8 детски градини у нас до момента са се провеждали занимания по паневритмия, организирани от Общество Бяло Братство, които по същество представляват не толкова физически упражнения, колкото привличане към личността на Петър Дънов и поклонение пред слънцето и „енергиите на космоса". В сайта на сателитната му организация „Институт за изследване и прилагане на Паневритмията"[3] четем: „Създадохме образователна мрежа. Седма учебна година сме в образованието. Обучавани са близо 4000 деца. Създадохме образователна програма за училищата и детските градини "Здраве чрез движение сред природата" с обучение по Паневритмия." Още по-фрапиращ пример за неуредения въпрос с религиозното образование и двойните стандарти, прилагани от отговорните институции в държавата, представлява вече закритата езикова гимназия "Александър Дюма" в София. От 24 юни 2005 г. Частната профилирана гимназия с чуждоезиково обучение става собственост на нео-индуисткия култ на гуру-то Махариши Махеш Йоги Трансцендентална медитация (ТМ). Гимназията е купена от фирмата "Деметра ДИЕНДЖИ" ЕООД - едно от прикритията на религиозната Фондация "Махариши Глоубъл кънтри ъв уърлд пийс България". След оплаквания на родители, че децата им са привличани към лектории пред карти със схеми на учението на ТМ и че им е предлагано да се учат да медитират с цел повишаване на концентрираността им по време на учебните занятия, се назначават проверки, които спират обучението в училището и то е разформировано. Друга религиозна общност - т. нар. Тракийска църква или Градът на Христос, разпространява своите книги „Тракийски послания" и „Тракийското писмо - декодирано" сред музейните и читалищни работници, както и сред учителите-историци. Водачите на тази псевдохристиянска общност братята Стефан и Цветан Гайдарски (Гайд) се опитват да внушат, че са приемниците на истинското християнство, идващо още от древните времена на Орфей и Египет. Като прикритие на своята религиозна пропаганда под името Сдружение „Академия „Орфика" до м. май 2007 г. те организираха в столичното читалище „Н. Хайтов" курсове по „тракийски" мистерийни танци и музика с цел привличане на талантливи младежи и девойки към своята структура.

Ясно е, че към децата ни се стремят редица религиозни групи, които използват спорта, екологията, изкуството и образованието като инструменти за вербуване. Също толкова сигурно е, че в религиозната  грамотност и на самите български педагози и просветни дейци има сериозни пропуски и те невинаги могат да различат сектата, прикрита зад статута на сдружение с идеална цел, фондация или неправителствена организация.

Ето защо е още по-наложително формирането на ясна държавна политика, подпомагаща религиозната грамотност и култура в системата на средното образование, за да бъдат нашите деца предпазени от нерегламентирана пропагандна дейност на съмнителни религиозни общности. Това означава, че е крайно необходимо дисциплината Религия с конфесионални профили да стане част от ЗП на подрастващите поколения, защото:

1)   чрез изучаването й в гимназиалния етап на обучение, тя ще подпомогне ориентирането на учениците в многообразието от религиозни учения и практики, съществуващи днес;

2)   тя ще ги научи да разграничават религията от нездравите религиозни и псевдорелигиозни култове;

3)  тя ще ги направи духовно бдителни и устойчиви на нежелани влияния;

4) тя вече няма да бъде заложник на субективизма на един или друг учител, директор или чиновник.

Въвеждането на Религия в ЗП ще мобилизира отговорните държавни институции за по-качествен контрол върху процеса на обучение:

- като изгради стабилна схема за контрол с ясно разписани учебни програми;

- като работи в тясна координация с ръководствата на основните вероизповедания относно съдържанието на учебната документация, относно квалифицираността и компетентността на преподавателските кадри;

- като инспектира съвестно религиозно-образователния процес.

Традициите на религиозното образование в България са тясно свързани с духовно-просветната дейност на Българската православна църква. Самото училище стъпва върху образователните и възпитателните темели, изградени от нея. Според израза на д-р Тинка Иванова „в историята на българското училище обучението по религия има своето запазено място. С възникването и развитието си през Средновековието то поставя основите на традиция, свързана с възпитаването не само на грамотни българи, но и на добри християни. В продължение на векове училището и Църквата в България работят съвместно за осъществяването на тази цел."[4]

И днес няма по-сигурен гарант за духовното здраве на децата и учениците от близкото и открито сътрудничество между държавата и Църквата, защото и държавата и Църквата еднакво желаят добруването на своя народ, оформянето на силни и светли характери, възпитаването на добри хора и достойни граждани.

Съвременното българско общество е поставено пред предизвикателството да се ситуира и развива в силно секуларизирана, плуралистична и все по-глобализираща се среда. Но тази нова реалност съвсем не означава, че то е длъжно да се откаже от своите културно-образователни традиции и от духовно-нравствените устои, които са го оформили като самобитна и уникална национална общност със съществен принос в световната история и култура. Нещо повече, обществото ни е призвано да преоткрие своите най-ценни корени, за да възстанови способността си да живее пълноценно, мирно, радостно, благородно и красиво.

Нравствената чистота и здравото религиозно чувство вървят ръка за ръка. Силно и проспериращо общество се гради от високообразовани, духовноздрави и социалноотговорни личности. Назряло е времето да положим началото на едно ново възраждане на нашия народ и следва да започнем от децата. Макар и плахо да излизаме от десетилетна тъмнина, нека повярваме на Христовите думи: „Вие сте светлината на света" (Мат. 5:14).

 

 


[1] Иванова, Т. Религията като учебен предмет в българското училище или за възможните поуки от една традиция. Доклад (с. 1) от Шестите Светониколаевски четения (30.11-01.12. 2007 г.), организирани от Православния духовно-просветен енорийски център "Св. Възнесение Христово" при катедрален храм "Св. св. Кирил и Методий", гр. Бургас.

[2] Цитирам писмото на потърпевшия родител г-н Боян Боянов до ЦРИК „Св. св. Кирил и Методий" от 30. 04. 2009 г.

[3]http://www.panevritmiyabg.org

[4] Иванова, Т. Цит. доклад, с. 1.

 





Още от "Православна мисъл":