Има ли полза от преподаването на предмета "Религия" и трябва ли той да бъде въведен за изучаване като задължителен в Българското общообразователно училище

Своя опит от преподаването на предмета „Религия" споделя Лидия Блажкова - магистър по богословие, преподавател по „Религия" в Радомир от учебната 2007/2008 г. в ІІІ и ІV група на детските градини и началния курс на общообразователните училища, а през настоящата учебна 2009/2010 г. и лектор в начален и прогимназиален курс.

Мнението си за предмета „Религия" споделят още и класни ръководители, родители и ученици от Радомир.

Обща статистика за град Радомир:

Г-жа Лидия Блажкова, преподавател по „Религия":

Когато на 26.10.2007 г. непосредствено след светата божествена Литургия в храм "Св. вмчк Димитър" - Радомир, Негово Преосвещенство Знеполският епископ Йоан ме благославяше за преподаване на предмета "Религия" в Радомирска духовна околия, той ми каза: "Търсете деца!". Към днешна дата фактическият брой на децата, преминали през системно обучение и лекционни курсове по предмета са следните:

2007/2008 г.: Системно обучение - 88 деца;

2008/2009 г.: Системно обучение - 58 деца;

2009/2010 г.: Системно обучение - 76 деца;

Лекционни курсове:

- Начален курс - около 180 деца

- Прогимназиален курс - около 170 деца

Общо - около 350 деца.

Ползата от предмета според класни ръководители

Елена Янкова - кл. ръководител на ІV „Б" клас на ОУ "Христо Смирненски", Радомир, за учебната 2009/2010 г. Децата от класа изучават православната вяра от ІІ клас.

Аз смятам, че има голяма полза от часовете по „Религия". Учениците от моя клас станаха по-сърдечни, по-отзивчиви, намаля и агресията в отношенията им. Създаде се добър колектив, като никой на никого не отказва помощ. Участвахме и в акции, при които събирахме дрехи, обувки и различни помагала, които раздадохме на нуждаещите се.

Не съжалявам, че се обърнах към г-жа Лидия Блажкова. И днес бих направила всичко, което е добро за децата и което би ги направило добри хора. Вярвам, че за това допринасят най-вече часовете по „Реллигия"

Часовете, в които се изучава православната вяра, влияят положително на моите възпитаници. Децата добиха друг облик - станаха по-добри, по-внимателни, по-прилежни. Определено започнаха да се държат по-добре един към друг.

Ползата според родителите

Венка Димитрова, мед. сестра в V хирургия на МБАЛСМ "Н. И. Пирогов" - София, майка на Сава Георгиев от І „А" клас на ОУ "Христо Смирненски" с кл. ръководител Юлия Петрова. През учебната 2008/2009 г. детето посещава часовете по "Религия" в ІV б група на ОДЗ "Радомирче".

С удоволствие ще изразя мнението си за часовете по предмета „Религия" при г-жа Лидия Блажкова.

Детето ми посещава часовете по „Религия" още от предучилищната група в ОДЗ "Радомирче". В тях се записва който желае и не се плаща никаква такса.

Още след първата беседа детето ми с голямо желание посещаваше тези часове и винаги след това ми разказваше впечатленията си. Освен това преразказваше притчите и разказите на госпожа Блажкова и носеше рисунките, които правеха в час.

Доброто, милосърдието, уважението е нишката, която свързваше отделните беседи. И въпреки че те са само един час в седмицата, децата ги чакаха и с удоволствие посещаваха часовете.

За новата година и по случай завършването на предучилищната група децата получиха като подарък от г-жа Блажкова календари, икони и много интересни книги с подходящо поднесени материали за изучаване на православната вяра.

Уважавам различните етноси и техните вероизповедания. Моят избор на родител е да възпитавам детето си в духа на православното християнство. Надявам се така детето ми да изгради и съхрани ценностите, които проповядва тази религия.

Благодаря на ръководството на ОУ "Христо Смирненски" и г-жа Юлия Петрова, че съдействаха на г-жа Лидия Блажкова да продължи заниманията с нашите деца.

Ползата според децата

Катерина Костадинова:

Идвам с удоволствие, защото ми харесва. Учим много неща - за Иисус Христос, как да се молим и да бъдем добри.

Яна Данаилова:

На мен ми харесва, защото религията ни учи на добро. Научихме за празниците, християнските традиции, именните дни. Разбрахме, че ние сме християни и трябва да знаем за доброто и милосърдието.

Елизабет Иванова:

Разбрахме за живота на светците. Интересен беше урокът за цветовете на любовта. За прошката. Играта "Таен приятел" накара всеки от нас да се грижи за дете от групата, което си е изтеглил на листчета.

Ползата според преподавателката

Ученикът Сава се оказа син на моя позната. В началото не знаех това, но започнах да чувам оттук-оттам за добрите впечатления на майката от часовете по вероучение. Големият подарък дойде обаче на моя имен ден, 20.05.2009 г., когато с Венчето (неговата майка) пътувахме в ранни зори към София. Тя на работа, аз - на богослужение. Венчето ми каза: "Та значи, Лиде, вероучението е номер едно за моя Савко. От английския не научи нито една дума, от танците - нито стъпка. Само след часа по "Религия" винаги с радост ми разказва какво сте учили. Много му е интересен предметът. Да знаеш, аз също се радвам, че децата имат възможност да учат този предмет. Той ще възпита у тях християнски добродетели, които ще ги предпазват от злото цял живот. Не може ли да им преподаваш и в началния курс? Записала съм го в у-ще "Христо Смирненски" при г-жа Юлия Петрова. И други деца от градината, които сега изучават „Религия", ще бъдат там." Аз отговорих, че ще имам пред вид нейното желание, но нищо не обещах.

По-късно се срещнахме в центъра на града. Тя отдалече ме попита: "Какво става, да се надяваме ли?" Отговорих й положително. Когато в началото на настоящата учебна година по молба на Елена Янкова, класна ръководителка на ІV „Б" клас, отидох в ОУ "Христо Смирненски", за да взема от новия директор на училището, Румяна Давидкова, разрешение за провеждане на часове по "Религия", изведнъж пред мен се появи г-жа Юлия Петрова и за две-три минути се разбрахме. Така взех разрешение и за І „А" клас.

В началото, докато се канализират нещата в първи клас, срещите ни с децата бяха редки. Венчето каза: "Лиде, твоето отсъствие ни се отразява зле". Тя ми обясни, че губят навиците за четене на молитвите вкъщи. От началото на 2010 г. класната ръководителка предложи да работя с децата всяка седмица по един час и аз се съгласих. На 17.02.2010 г. в часа, когато вече бях преподала урока за св. вмчк Теодор Тирон и децата оцветяваха светия му образ, аз ги попитах как се справят с училището, кои предмети най-много обичат. Децата отговаряха различно: математика, български, математика и български заедно. Сава седеше на първия чин пред катедрата. Изчака другите деца да свършат и каза: "Аз най-много обичам да уча за вярата".

В този ред на мисли ще разкажа и за други деца.

Изминалата учебна 2008/2009 г. беше първа от гледна точка на преподаването на вероучение в ОДЗ "Радомирче". Записаха се деца от двете трети (блок А) и двете четвърти (блок А и блок Б) групи, както следва:

- ІV а група (Таня Владимирова, Соня Владимирова) - 8 деца;

- ІV б група (Зоя Панева, Марионела Славчева) - 9 деца;

- ІІІ а група (Йонка Начева, Елза Костова) - 14 деца;

- ІІІ а група (Живка Иванова, Ани Топалова) - 1 дете.

Едното дете от ІІІ а група е Георги Костадинов. През цялата година той непоколебимо изучаваше "Религия" с децата от другата ІІІ група. През лятото се срещнахме в града. Беше с майка си Рая, която работи в София и сестра си Калина (вече петокласничка в СОУ "Св. св. Кирил и Методий"). Майката сподели, че отдавна иска да се запознае с мене и е радостна от факта, че в Радомир има вероучение. И тя каза, че Георги е отхвърлил другите извънкласни форми: английски език и танци, но твърдо желае да изучава "Религия". През настоящата учебна година Георги продължава да изучава предмета с другата ІV група за втора година, но присъства и в часовете и на своята група, където тази година се сформира група от 14 деца. Догодина Георги ще бъде първокласник в ОУ "Архимандрит Зиновий". Там досега няма проведен нито един час по „Религия". Затова Георги ще трябва да приключи с обучението си по предмета в края на тази учебна година.

От месец август 2009 г., по покана на г-жа Еленка Петрова от Църковния магазин в Радомир, изнасям беседи при организирани поклоннически пътувания. Първото ми пътуване беше на 16 август до Соколски манастир, Етнографски комплекс "Етъра" и Габрово. Преди да наближим Ботевград с радост установих, че в автобуса пътуват момченца - близнаци, които се казват Кирил и Методи. Децата, кръстени на двамата си дядовци, бяха придружавани от майка им Силвия Петрова и баба им Лидия Атанасова.

Така се получи, че разстоянието от Ботевград до Габрово пропътувах на крак, изнасяйки беседа на поклонниците. Хората непрекъснато задаваха въпроси, микрофонът не работеше и аз нямах избор - трябваше да пътувам права, обратно на посоката на движение. При други обстоятелства би ми прилошало на първата секунда, защото от дете ми става лошо в превозни средства, а за обратно пътуване и дума не може да става. Но в този случай, явно съм имала Божията подкрепа, дотолкова се бяхме задълбочили в разговора, че не усетих пътуването. По едно време само се сетих да попитам: "Къде сме?". Еленка Петрова с усмивка ми отговори: "В Троян".

Така стигнахме и до Габрово. Пред манастира се събрахме всички и аз им изнесох беседа. После групата се пръсна вътре в манастира. Лидия и Силвия обаче, впечатлени от беседата в автобуса, продължаваха да задават въпроси. Когато бяхме в храма на Соколския манастир, показах на децата как и къде да се прекръстват, как да се покланят. Заведох ги при иконата на светите братя - техните небесни закрилници. Научих ги да разпознават иконата и да различават светите братя. Заедно посетихме и параклиса "Св. вмчк Пантелеймон", снимахме се заедно с майка им пред Костницата - на снимката Методи е пред мене, а Кирил - пред майка си. Така и се сприятелих с това семейство. Няколко месеца по-късно Лидия ме срещна в града и с неописуема радост ми разказа как с единия от дядовците си децата отишли на рождения си ден (14.10. - Петковден) на св. Литургия в храм "Св. вмчк Димитър" в Радомир, как са се прекръствали където трябва и както трябва, как са целували иконите и са се покланяли. Всички присъстващи на богослужбата в храма ги гледали с радост и удивление.

През тази учебна година Кирил и Методи са във втори клас на НУ "Архимандрит Зиновий". Майката Силвия Петрова, която работи като ст. счетоводител в Агенция "Социално подпомагане" смята, че вероучението е крайно необходимо за децата, че те задават въпроси, на които близките им не могат да отговорят. Виждам нейното огорчение, че на децата не се дава възможност да изучават предмета „Религия". Тя се чувства ощетена от факта, че в училището, където учат нейните синове, той не се преподава. Преди около две седмици им подарих молитвеници, букварчета и книжки на православна тематика. Това обаче едва ли е достатъчно.

А какво да кажем по следния въпрос - когато децата желаят да изучават предмет „Религия", а родителите не им позволяват?

Някои от децата са много будни и много ентусиазирани за изучаване на вероучение. Работят отлично в часовете, помагат и на другарчетата си. Изразяват бурно одобрението си за моята работа и положителното си отношение към мене. В един момент обаче се оказва, че тези деца, под влияние на своите майки, не се записват за предмета „Религия" през следващата година, макар и да им е предоставена такава възможност или пък ме срещат в града и ме отминават, сякаш никога не са ме познавали.

Ето какво се случи в класа на г-жа Елена Янкова? Четири деца, чиито семейства посещават събранията на различни християнски секти, не изучават вероучение. Тъй като обаче часовете по вероучение са в часа на класния ръководител, тези деца са в стаята. Те работят по други задачи, дадени им съответно от кл. ръководителка. В началото на тази учебна година, преди още да започнем с обучението, в центъра на града срещнах две от тези деца. Те се насочиха към мене. Едното - на име Сирма попита: "Госпожо, кога ще имаме „Религия"?. Отговорих: "Още не знам, трябва да се разберем с г-жа Янкова". Едва когато се разделихме, си спомних, че тя не изучава вероучение. Споделих това с г-жа Янкова. Тя каза: "Ако знаеш само колко пъти тези деца питаха за тебе". По-късно в един от часовете течеше разгорещена дискусия. Сирма ни слушаше. Изведнъж бурно се намеси в обсъждането. Спогледнахме се с г-жа Янкова. Тя доволно се усмихна. Аз казах: "Сирме, ти нали не учиш вероучение, моля те, работи си по другите задачи". Детето стана сериозно. Явно то иска да изучава предмета, но родителите не са съгласни и не са подписали изискваната от родителите декларация.

Сега най-ревностният християнин от класа е Кирил Кирилов. Но какво се случи с него в началото на учебната 2008/2009 г.?

Говорех за Бога и Неговите три Лица. Бях с гръб към класа, защото пишех на дъската. Г-жа Янкова седеше пред катедрата. Чух гласа на Кирил от последния чин: "Госпожо, Бог е Йехова". Обърнах се и го попитах: "Кирчо, ти къде ходиш, при "Свидетелите на Йехова" ли?" Той отговори утвърдително. Тогава аз го попитах: "Ако ти си много болен и трябва да ти се направи операция с преливане на кръв, кое ще избереш - да ти се прелее кръв или да умреш?" Кирил отговори: "Да умра, госпожо". Чу се едно продължително: "А-а-а-а-а", последвано от гробна тишина. Целият клас беше потресен. Г-жа Янкова разтревожена скочи от стола. Започна да го разпитва откога ходи там, защо ходи, цялото семейство ли ходи или само той. Оказа се, че детето е кръстено в православната вяра, цялото семейство е православно. Никой друг от семейството не посещаваше тези събрания, само Кирил. Когато свърши часа, той дойде при г-жа Янкова и каза: "Госпожо, Вие сте наша майка, щом Вие ми казвате да не ходя, значи няма да ходя". Елена Янкова разговаря с майката на детето. Йеховистите месеци наред го атакуваха. Когато провеждахме часовете, той ми разказваше, че много хора му казвали колко било хубаво при "Свидетелите на Йехова". Ние с класната ръководителка бяхме безкомпромисни. Така постепенно детето престана да говори за тях. Сега в съчинението си за литературния конкурс на името на Мария Смилова детето беше писало, че има само една вяра - православната. Кирил е с изявено религиозно предразположение и тъй като е отсъствало при него познанието за истинската религия, веднага се е намерил неин заместител - онзи, който пръв се е появил и го е атакувал.

Четирите деца от класа, които не изучават вероучение, посещават със семействата си християнски секти, които в Радомир са в изобилие (баптисти, адвентисти, петдесятници, йеховисти). Срещат се и иноверци - кришнаити продават дебели книги по улиците на града. И на мене са ми предлагали. Сектите са изключително опасни за младите хора. Преди повече от 10 години (13 декември 1995 г.) две шестнадесетгодишни момичета от града, членуващи в адвентистката секта, хванати за ръце скочиха от покрива на 16-етажен блок и загинаха на място.

Тук е мястото да зададем и въпроса:

А какъв е обликът на "другите деца", тези, които не са изучавали предмета „Религия"?

На 19.01.2010 г. ми беше съобщено, че директорът на СОУ "Св. св. Кирил и Методий", г-н Петър Петров, желае да се срещне с мене и да ме покани за изнасяне на беседи по вероучение в повереното му училище. Конкретният повод е агресивно отношение на ученик от гимназиалния курс към негов съученик. Инцидентът е завършил с обезобразяване на потърпевшия. Г-н Петров е мой преподавател от гимназиалния курс и аз с радост се отзовах на поканата. На 20.01.2010 г. около обяд влязох в двора на гимназията. Учениците бяха в междучасие. Няколко деца на видима възраст V-VІ клас се биеха със снежни топки и хвърляха такива и в една от класните стаи, която се намираше на първия етаж. Тъй като трябваше да мина под канонадата от снежни топки, аз им направих забележка да престанат. Резултатът беше, че докато да се добера до входа на сградата, децата ме удариха поне три пъти. На излизане г-н Петров ме изпрати до средата на двора, след като се убеди, че съм в безопасност. На вътрешния портал ни срещна група ученици. Не ни направиха път да минем. Напротив! Ние ги изчакахме да се изнижат през вратата въпреки забележката на директора.

На мене ми идва много това натоварване - да преподавам на толкова много и различни по възраст деца. Дори не смятам, че е редно един преподавател да преподава на деца от различни възрасти. Г-н Петров обаче е твърдо убеден, че на децата може да се въздейства положително и настоя да им изнасям беседи.

Беседите вече започнаха. Те се провеждат в прогимназиалния курс (V-VІІ клас). С някои от децата не може да се работи изобщо: смеят се непрекъснато, апострофират ме, подиграват се на предмета, пръскат другите с дезодорант, седят неприлично на чина, хвърлят хартиени самолети..., с две думи - държат се безобразно. Най-лошото е, че всичко това се случва в присъствието на техни учители. Такова е поведението на тези деца и по другите предмети. Това са най-вече децата от петите класове - те са само с една година по-големи от децата от ІV „Б" клас на ОУ "Христо Смирненски", с които работя вече трета година. Но не може да става и дума за сравнение. Това са деца от два различни свята. Със сигурност по-добрият свят е този на децата, изучавали „Религия" и приели християнските добродетели в начина си на живот и маниера си на поведение.

Радвам се, че се забелязват видими резултати от преподаването на предмета "Религия". Те най-ясно се проявяват при най-големите деца, на които преподавам - учениците от ІV „Б" клас на ОУ "Христо Смирненски" с класен ръководител г-жа Елена Янкова.

Учителката не пропуска случай да изкаже задоволството си от положителната промяна у децата под влияние на часовете по „Религия". Учениците също проявяват много голям интерес. Питат непрекъснато своята госпожа кога ще имаме час. Когато се видим с тях, те се надпреварват да ми разказват за добрите си постъпки, извършени в периода между часовете. В клас са много съсредоточени и активни. На мене ми е много приятно, че тези деца учат в същите класни стаи, в които съм учила и аз. Когато главната редакторка на в. "ЗА РАДОМИР" през м. януари дойде в часа, за да ни снима и да вземе интервю от кл. ръководителка и децата, аз ги помолих да ми освободят моето място, за да се снимам на него. И когато миналия петък влязох в класната стая, Иван, който сега седи на това място, стана и каза: "Г-жо, заповядайте, елате да си седнете на мястото" и любезно се премести на предния чин при Мишел. Аз отговорих: "Иване, с удоволствие ще си седна на мястото, но няма да има кой да преподава. Ако ти днес ме отмениш в преподаването, аз ще си седя на мястото и ще те слушам." Изведнъж се вдигнаха много ръце. Децата радостно викаха: "Искам аз, искам аз да преподавам вероучение."

Ето това е най-радостното - децата не само искат да изучават вероучение, те искат и да го преподават. Разбрах, че Бог и Неговото учение са докоснали сърцата на тези деца. Те използват знанията, които съм им преподала и в другите предмети. С вълнение слушах как четяха съчиненията си, подготвени за участие в литературен конкурс на името на местната поетеса и писателка Мария Смилова, която почина преди няколко години. Те се държат като християни, те се самоосъзнават като християни.

За съжаление обаче предметът „Религия" не е задължителен предмет. Преподавам го само в часа на класния ръководител, който ми отстъпват два пъти месечно. Това е крайно недостатъчно. Има толкова много неща, които трябва да се преподадат на децата, а времето не стига. Те са категорични, че трябва да продължа да им преподавам и в пети клас. Засега никой не може да знае дали това ще се осъществи.

Но резултати има и при по-малките деца. Някои от тях са известни като много палави, но в моите часове са много кротки и съсредоточени. Учителката на Викторио Викторов от ІV група (втора година) на ОДЗ "Радомирче", Елза Костова, не можа да повярва, когато й казах, че в последния час на миналата учебна година, когато детето стана, за да си получи подаръка, каза: "Аз благодаря за уважението към мене и към моите приятели" и посочи децата от групата.

Разбира се, не отричам, че има и проблеми. С някои от децата и аз не мога да се справя. В днешното усилно и забързано време, когато средствата не достигат на никого, майките са принудени да работят много и не могат да обръщат достатъчно внимание на децата си. Това естествено се отразява много зле на малчуганите. С тях трябва да се работи повече и е необходим специален подход. За един учител по вероучение, който работи с децата веднъж седмично по 20 минути в ІІІ група (5-6 годишни деца) и 30 минути в ІV група (6-7 годишни деца), това едва ли е възможно. За щастие тези деца са рядкост.

В заключение, базирайки се на скромния си опит, мога да кажа, че предметът „Религия" в българското училище трябва да се въведе като задължителн предмет като се започне още от ІІІ и ІV група на детските градини и се достигне до последния клас на гимназиалния курс. Въвеждането трябва да стане не изведнъж, а постепенно. Първоначално предметът трябва да се въведе в детските градини и началния курс и постепенно децата, изучавали вероучение поне в ІV клас, да продължат да го изучават в прогимназиалния и гимназиалния курс. Това ще направи възможно постигането на положителни резултати в цялостното възпитание на децата и повишаването на нивото на духовната култура и морала на народа ни.

Снимки: Мая Луканова и Румяна Давидкова