14 септември, Въздвижение на Честния Кръст Господен (Кръстовден)

НАШИЯТ ЖИТЕЙСКИ КРЪСТ

„Ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва" (Мат. 16:24)

На всекиго от хората е отсъдено да носи - кой по-лек, кой по-тежък кръст. Затова днес, когато се празнува Въздвижението на животворния кръст Христов, Евангелието ни напомня думите на Спасителя за доброволното носене на нашия житейски кръст.

Но какви са нашите кръстове, от какво се състоят те? - Много и разнообразни са техните съставни части. Преди всичко, животът е пълен с недъзи, болести, скърби и страдания. Трудовете, грижите за насъщния, изпитанията и бедствията, които всеки човек като член на семейството и обществото е принуден да понася, също тъй са обикновени елементи в житейския кръст.

Ала особено тежък бива той за едни, които на всяка стъпка срещат огорчения, несполуки и злополуки. Други недостойно изгубват имот и богатство и биват осъдени на бедност и нищета. Трети внезапно изгубват и погребват мили на сърцето си синове или дъщери, изобщо близки, от които са очаквали радост и утеха и които сега през целия си живот оплакват. Четвърти са принудени да се грижат за недъгави и сакати или пък да носят срама и позора на неблагонадеждни и морално паднали членове от семейството. Пети се измъчват от съпружески недоразумения, раздори и недоверия, които често пъти биват непоносимо бреме...

Ето, това са само някои от безбройните елементи, от които се образуват житейските кръстове на хората. И всеки от нас може да види и познае от какво и какъв е неговият малък или голям кръст.

И тоя кръст ние често пъти сме принудени да носим през целия си живот. Не е ли това една жестока пречка за свободния полет на нашата душа? Да, но то е заслужено! Небесното правосъдие е безпристрастно. Бог не иска страданието и смъртта на хората. И за да ги опази от това, Той чрез Спасителя им е изпратил семето на вярата и любовта, на правдата и братството. Плодовете от това семе могат да премахнат тежестта [ред. гл. ред.] на кръста.

Посяхме ли и сеем ли ние това спасително семе в сърцата си? Сеем ли го в сърцата и душите на нашите деца? Разнасяме ли го между нашите ближни, из нашите учебни заведения и обществени учреждения? За нещастие, това се върши твърде малко или дори никак. Прави се и нещо по-лошо. Тия благодатни семена се потъпкват, оскверняват се съзнателно, заменят се със семената на безверието, омразата, егоизма, неправдата и покварата.

Ала щом ние допущаме и дори помагаме да се засява цялата ни земя с остри тръни, можем ли да ходим по нея, без да се нараним? Щом ние с грубия си егоизъм, с ненаситната си алчност и с моралната си поквара привличаме бедствието и злополуките в нашето отечество, можем ли да избегнем техния ужасен гнет? Щом не си даваме труд да развием и възпитаваме добрите качества в сърцата на нашите деца, можем ли да избегнем срама и позора, когато те, възмъжали, вършат мерзости и престъпления?

И тъй, за тежестта на нашия житейски кръст ние сме допринесли и допринасяме твърде много. Повикът за помощ и облекчение се засилва. Ала никой не се обажда. Отзовава се, както винаги, само Христос чрез Евангелието Си и милостиво призовава и казва: който иска да му бъде лек житейският кръст, нека се отрече от себе си, да вземе тоя кръст и да следва подир Мене.

Ние и сега носим кръста си; но го носим по неволя, без съзнание и смирение, без да следваме с вяра подир Христа. Ала тъй облекчение не може да се получи. Защото тежестта на нашия кръст е заслужена. Потребно е да съзнаем колко много сме допринесли за тежестта на тоя си кръст, да се разкаем за греха си, да се отречем от егоизма си, да вземем кръста си и доброволно да тръгнем подир Христа. Потребно е да се отречем от себе си, от порочните желания на сърцето, и да опрем нашия кръст о спасителния кръст Христов, който ще влее в нас сила от вяра, любов и надежда. Защото, колкото и да е тежък нашият житейски кръст, носен по стъпките на Спасителя, той ще се обърне в спасително оръдие за нас. В противен случай облекчение няма...

Нека почнем ревностно да сеем навред спасителното семе на вярата, правдата и братолюбието. Да сеем това благотворно семе в сърцата на младежта и в сърцата на нашите ближни. Защото само плодовете на това семе могат да облекчат тежестта и на най-големия житейски кръст. Те могат да привлекат върху нас и чудотворната сила на Христовия кръст, която да ни крепи и пази от всички беди и напасти сега и вовеки веков. Амин.

 „Църковен вестник", бр. 37/1996 г.

ПРЕД КРЪСТА ХРИСТОВ

 „На Твоя Кръст се покланяме, Христе..."

„Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва" (Марк. 8:34) - това иска от последователите Си Господ Иисус Христос. Това искане съдържа две начала: самоотричане и безусловно следване на Христа, вън от Когото не е възможно нашето спасение. Самоотричането е жертвоприношение пред Него, Който е път, истина и живот. Богочовекът се молеше и действаше: „Да бъде Твоята воля, не както Аз искам, а както искаш Ти". Тъй и всеки християнин, ако искрено желае да бъде такъв, е длъжен да се откаже от себе си, да отхвърли своята воля и всецяло да се посвети и отдаде в служба на Христовото благовестие, умирайки в себе си за себе си, за да живее в Христа и за Христа, следвайки неотклонно Неговия пример.

Който иска да спаси душата си, той трябва да я пожертва. Как? Като благоуханна жертва, посветена в служба Богу. Отричайки се от себе си заради Бога. Tова е първата духовна и спасителна стъпка, с която се взима кръстът и се тръгва подир Христа, Който ни разкри в пълнота, сила и красота премъдростта на божественото домостроителство на спасението ни.

„Не нам, Господи, не нам, а на Твоето име дай слава!" Ето дълбокия смисъл на служението по пътя на двете начала: самоотричане и следване Христа. Всичко за Бога, защото всичко е от Бога. Негова е силата, затова е и Негова славата и само тези Бог ще прослави, които не се лъжат да търсят слава в себе си, а я виждат и прославят там, където тя е и ще бъде и пребъде: в единия, истинния, живия, вечния и неизменния всесилен Творец и Промислител на видимия и невидим свят.

Когато на св. Константин Велики беше дадено кръстното знамение с благословението „С това ще победиш", многострадалната земя, напоена с мъченическите струи на кърви и моления, се преобрази във величествен храм, преизпълнен със славата Божия. И ако човечеството беше останало вярно на Бога по пътя на самоотричането и следването на Христовия кръст, световният летопис нямаше да има своите безчетни тъмни, тъжни, кървави и катастрофални епохи.

Какво всепобедно и всерадостно значение има тая великолепна песен на светата ни Църква, която се слуша в православните ни храмове: „На Твоя кръст се покланяме, Христе, и Твоето свято възкресение славим!" Това поклонение подчертава нашата духовна сила, нашето непоколебимо оръжие.

„Кръстът е пазител на цялата вселена, кръстът е красота на Църквата, кръстът е слава на ангелите и посрама на демоните" - слави църковната песен. И тъй, да облъхваме повече от всякога душите си с истината, че на светия спасителен и животворящ Христов кръст могат да се поклонят само тия, които не само съзнават и чувстват величието, силата и красотата на Христовата жертва, но които в самоотричане умират под Кръста за Христа и намират смисъла в живота в Неговото благодатно царство, което няма да има край.

Прочее, да бъдем всички с кръста си при Христовия кръст, от сърце да му се поклоним и всеотдайно да му послужим като начало без начало, като вечна истина, която никой не може да отрече и замени. Амин.

Из „Сборник избрани речи, слова.."