† М А К С И М
ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ
ВАШЕ ВИСОКОПРЕОСВЕЩЕНСТВО,
Благодаря всесърдечно на Вас и на високопреосвещените синодални архиереи за топлото братолюбезно поздравление и добрите пожелания. Ласкавите думи, с които ме обдарихте, считам не по заслуга, а за указателна насока в бъдещето ми служение, докато Бог даде.
В тревожно време на международна военна обстановка и вътрешно държавно неспокойствие у нас, на 29 октомври 1914 г. ме е родила майка ми в будното подбалканско село Орешак, родина на 6 души архиереи и други духовници. По приетия църковен ред скоро след това в свещения купел на тайнството Кръщение съм очистен от първородния грях. Дадено ми е име Марин. Със свещено миропомазване съм поел живот за възрастване в Христа. Оттогава ме е подкрепяла Божията милост през всички дни на живота и служението ми в доброчестина и в несгода.
Родителите ми, трудолюбиви и благочестиви селяни, още от детството ми ме посветили на Божията воля. Ученическите ми години щастливо преминават под грижовността на добри наставници в уютни класни стаи и на посилен детски труд по малки бедни нивици и ливади през ваканциите. Черкуването ми в храма „Успение Богородично" на светата Троянска обител и общуването ми с нейни подвижници, насочиха младежката ми ориентация към Софийската духовна семинария, видно учебно заведение, с шестгодишен курс на обучение и строг пансионски режим. Там, под ръководството на подготвени и умели ректор и преподаватели, добих добри богословски познания и укрепих решението си да приема монашески постриг. Семинарията завърших с похвално поведение и висок успех.
Една година след завършване на учението си прекарах в селскостопански труд. В Семинарията преподавателят по пеене господин Петър Динев, Бог да го прости, ни казваше: „Момци, хляба си след като излезете от тук, ще си осигурите с пеене". Така се случи и с мен. Назначен бях за певец и деловодител в русенския храм „Успение Богородично". Не само хляба си придобих, но голяма полза извлякох под ръководството и указанията на епархийския архиерей - митрополит Михаил - пламенен ревнител за богослужба и проповед, голям радетел и пръв ръководител на църковни и социално благотворителни обществени изяви в града и епархията. Желаех да получа висше образование. Със стипендия от конкурс успях да се запиша за студент в Богословския факултет на Софийския университет. Преди завършването на факултета, по свое убеждение и благожелание на архиереи, с които имах послушен контакт през ваканциите, приех монашески постриг с клирическо име Максим от епархийския ми архиерей, Негово Високопреосвещенство Ловчански митрополит Филарет, на 13 декември 1941 г., при тържествена духовна обстановка в молитвено присъствие на синодални архиереи и мои колеги в Богословския факултет, в параклиса „Св. Климент Охридски". На 19 декември същата година бях ръкоположен за йеродякон от Негово Високопреосвещенство Врачанския митрополит Паисий в семинарския храм „Св. Йоан Рилски".
Непосредствено след завършване на университетското си образование бях назначен за дякон и проповедник в Ловчанската митрополия, а след това за учител-възпитател в Софийската духовна семинария. След пет години, през време на които за една година бях командирован за преподавател в Пастирско-богословския институт в Черепиш, напуснах длъжността си в Семинарията, за да заема по-отговорна служба, вече като ръкоположен йеромонах в църквата „Св. Богородица" на Черепишкия манастир, протосингел на считания за особено строг и взискателен Доростолски и Червенски митрополит Михаил в град Русе. В Св. Синод, при съобщението за назначението ми, Председателят на Синода Негово Блаженство Екзарх Стефан каза в присъствието на всички: „Само ти можеш му угоди"! Тези думи, добронамерено казани, ме задължиха. "Със скръб", както се изрази, дядо Михаил ме освободи от протосингелската длъжност, за да стана предстоятел на новооткритото Българско църковно подворие в Москва и представител на Българската православна църква при Московския и на цяла Русия Патриарх Алексий. Приех това особено високо църковно служение със съзнание за голяма отговорност, защото дните, по думите на св. апостол Павел, бяха лукави.
Там бях приет с голяма отеческа обич от Негово Светейшество Патриарха, от неговите сътрудници, московския клир и от паството на нашето подворие. Аз със задоволство в богослужба, общуване с руската църковност и благочестие, полезно понесох шестгодишното послушание. След това Светият Синод отечески ме прие за Главен секретар и ми възложи новооткритата длъжност „Председател на редакционната комисия на синодалните издания „Църковен вестник" и „Духовна култура" - „Служба, по думите на Негово Високоблагоговейнство протопрезвитер професор д-р Стефан Цанков, изискваща основна и обстойна богословска научност, такт и възтънка или премъдра съобразителност към времена и условия". Слава на Бога! Той ме укрепваше! В края на месец декември 1956 г. бях ръкоположен за Браницки епископ. При хиротонията Негово Светейшество Патриарх Кирил ми наложи основна отговорност с наставническото си слово: „Епископът като съвест на св. Божия църква". През 1960 г., след блажената кончина на Ловчанския митрополит Филарет, Бог да го прости, бях избран за митрополит на родната ми Ловчанска епархия. В десетгодишното управление на епархията няма храм, в който по няколко пъти да не съм служил, няма свещеник, дома на когото да не съм посетил и отечески наставил семейството му. В онова тежко време на атеистическо управление осветих няколко новопостроени храма в епархията.
След изпълнен епархийски дълг, светата Църква, по строг каноничен ред, ме избра за Български патриарх и Софийски митрополит. При интронизацията аз изповядах: „На Тебе, Господи, се уповавам, да се не посрамя довека" (Пс. 70:1). Това свещено служение аз изпълнявам по мярката на скромните си сили с добра съвест и голямо търпение „чрез Иисуса Христа, Който ме укрепва" (Фил. 4:13) вече 38 години в „единство чрез връзките на мира" (Еф. 4:13), при широка каноническа съборност заедно с високопреосвещените синодални архиереи, преосвещените епископи, честните отци, манастирските подвижници, всички църковни поспешници и благочестиви християни, при спазване съвета на св. ап. Павел: „Понасяйте един другиму теготите и така изпълнете закона Христов" (Гал. 6:2) за вътрешен живот, отстояване каноничното единство на светата ни Църква, грижи за духовните ни чеда зад граница, с „Патриаршеско благословение на Акронска и Нюйоркска епархии", поддържане на православното единство и съгласие „По пътя на любовта, единството и мира в света".
В дългия път на живота и служението ми, по който имаше и участъци с гореща жарава, Бог ме укрепяваше. В молитва получавах и Богородичния покров. По словата на апостола: „Ако трябва да се похваля, с немощите си ще се похваля" (2 Петр. 11:30). „Не нам, Господи, не нам, а на Твоето име дай слава" (Ис. 113:9).
„Благославяй, душо моя, Господа и не забравяй ни едно от Неговите благодеяния" (Пс. 102:3). „Возвеличите Господа со мною и вознесем имя Его вкупе" (Ис. 33:4).
А М И Н!
29.10.2009 г., София
