„Бъдете бодри, стойте във вярата, бъдете мъжествени,
бъдете крепки; всичко у вас да става с любов" (1 Кор. 16:13-14)
Възлюбени братя и сестри,
Православната неделя, в която се намираме днес, е светъл празник, установен през 842 г. на Поместния църковен събор в Цариград, като Тържество на Православието над всички отклонения на неговите истини и живот, против всякакви разделения, ереси и разколи.
Православието е правилно учение и вярно служение на Бога, както е преподадено от „Началника и завършителя на вярата - Иисуса" (Евр. 12:2), проповядвано от апостолите, съхранено от светите църковни отци, определено в „Символа на вярата" и другите правила на Вселенските и Поместните църковни събори, запазено от Едната света, съборна и апостолска Църква, която е „стълб и крепило на истината" (1 Тим. 3:15); в която в светите Тайнства се дава на вярващите благодатта на Светия Дух за освещение и спасение, претворяване вярата в дела, съгласно думите на свети апостол Яков: „Вярата без дела е мъртва" (Иак. 2:26). Тя е основа на благочестието и добродетелния живот. В поучение за първата неделя на Великия пост от св. Климент Охридски четем: „Душите на целия свят се спасяват чрез нея (Църквата). Тук са Законът и Пророците и Сам Господ, Който слезе заради нас и стана човек, подобен на нас; беше разпнат заради нас, умря (и възкръсна). След това Той изпрати Своите апостоли и чрез тях ни призова в Царството Си. Той непрестанно ни призовава чрез светите евангелисти: „Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя" (Мат. 11:28). И пак казва: „Който дохожда при Мене, няма да го изпъдя вън" (Йоан. 6:37). Кое ли добро стои по-високо от тая благост!
За щастие, българският народ още от зората на своята държавност, при свети равноапостолен цар Борис, е просветен с миротворните лъчи на светото Православие и е свързал неразривно съдбата си с него. Българската православна църква станала негова духовна закрилница, просветителка чрез безсмъртното дело на светите братя Кирил и Методий, учителството на „първия епископ на българския език" св. Климент Охридски и други свето Кирило-Методиеви ученици, способствувала за опазване народностното съзнание, за устояване и в най-тежки дни на изпитания, робство и различни външни набези, за възход в духовно-културната традиция на народите.
Неделя на Православието е празник на неговото тържество над всякакви лъжеучения, ереси, секти и разколи, ден за прослава на всички, които през вековете са се потрудили в него и за него. А техният брой е неизчислим - мъченици, изповедници, светители, преподобни, мъже и жени, в различна възраст и положение. „Ихже нест числа" са и на българския православен църковен небосвод.
Нека, като благодарим на Бога за великата Му благост към нас, да благодарим и да изпросваме молитвите към Него и на тия, които са се удостоили със святост, и в скъпо наследие на нашите праотци и отци да стоим твърдо в православната вяра като предани чеда на светата ни Църква и в духа на църковното установление на този празник да порицаваме всякакви отклонения, заблуждения, разколи и секти, в съгласие с думите на свети апостол Павел: „Моля ви, братя, пазете се от ония, които произвеждат разцепления и съблазни против учението, което сте научили, и странете от тях" (Рим. 16:17).
Да следваме съвета на апостола: „Бъдете бодри, стойте във вярата, бъдете мъжествени, бъдете крепки; всичко у вас да става с любов" (1 Кор. 16:13-14). Амин.
