Ваше Светейшество,

Ваши Високопреосвещенства и Преосвещенства,

Всечестни отци,

Възлюбени в Господа, братя и сестри,

Неизповедимите пътища на Божия Промисъл ме доведоха до този миг, в който застанах пред вас в тази древна света обител, където по решение на Светия Синод на Българската православна църква, се призова и изля в пълнота върху мен благодатта на Светия Дух чрез ръцете на този свещен Архиерейски събор, за да тръгна по пътя на епископското служение.

Със страх и трепет приемам този жребий, като съзнавам цялата тежест и огромна отговорност пред Бога на това духовно бреме. Понятно е моето душевно вълнение - от днес аз съм причислен към сонма на българските архиереи, сподобих се с великия дар да бъда приемник на светите апостоли. Дара на Светия Дух те получили от самия Господ Иисус Христос и чрез ръкополагане той се преподава на техните приемници - архиереите. Чрез свещения акт на тайнството Ръкоположение се удостоих с жребия на апостолското благовестие. Отправяйки взор към светите Апостоли, на които трябва да подражавам, за мен е най-уместно смирено да замълча, тъй като съзнавам своето недостойнство. На всемилостивия Бог било угодно да призове към това най-велико служение в светата Му Църква и мен - един малък и недостоен Свой раб. На този Божий призив, окуражен от крепкия и утешителен глас Господен "Аз съм с вас до свършека на света", аз се отзовах с думите на пророка: "Ето ме, Господи...". Приемам на плещите си този благодатен товар, уповавайки се на Господните думи: "... игото Ми е благо и бремето Ми е леко".

Според учението на светата Православна църква епископът е благовестник на светото Евангелие, пазител на Христовата истина, символ за единството в св. Църква, разпоредител на многоразличната Божия благодат в нея, учител на апостолското й благочестие и чистота. Всички тези дарования са и Ваше притежание, а по Божия милост и допущение от днес те стават и мой неотменен дълг. Осъзнавам напълно, че епископът е ръководител и лечител на човешките души, че той трябва да бъде "солта на земята" и "светлината на света" (Мат. 5:13-14). Да бъде светилник, поставен на видно място, който осветява всички посоки, за да показва чистотата на душата си, да вдъхва доверие и просвещава душите на човеците, отправили към него взор и ги подбужда към покаяние и подражание. Именно тук ще ми е нужна Вашата мъдра подкрепа и наставленията Ви, за да мога да послужа достойно на нашия благочестив народ със слово и грижа за неговото духовно преуспяване. Вглеждайки се, вътре в мен аз виждам моите немощи, слабост и недостатъчен опит да се справя с тежестите на това служение, но ме утешават думите Господни: "стига ти Моята благодат, защото силата Ми се в немощ напълно проявява" (2 Кор. 12:9).

Стоя пред Вас, висшия клир па светата Българска православна църква, и чувам призива Господен: "Вървете след Мене, и Аз ще ви направя ловци на човеци" (Мат. 4:19). Тези думи показват, че не ние самите, а Бог ни избира чрез Своя всеблаг Промисъл. Убеден съм, че Той ме зове чрез Вас да се трудя и аз на Божието духовно лозе. Към моето изповедание на вярата аз обещах да пазя каноните на светата Православна църква, че твърдо ще пазя църковния мир, обещах, че ще пребъдвам в пълно послушание към Светейшия Български патриарх и Светия Синод на БПЦ. Това послушание, което е основа на единството на св. Църква и което е обединително и спасително за всички нейни членове. Моля Всеподателя Бога да ми дарува такова всегдашно послушание, та заедно с всички мои събратя в единомислие да вършим Божията воля на земята.

Свързвам този свят за мене ден и с Първия вселенски събор, на който преди 1685 години се състави първата част на Символа на вярата, който изповядах днес пред вас. Както и със 175 години от построяването на храма в тази света обител, в който не престава да се слави името Божие.

Утешавам се и с мисълта, че моята лична огнена Петдесетница се извърши в светата Троянска обител пред чудотворния образ на Божията майка - Троеручица, което усилва вярата и надеждата ми в нейната помощ и застъпничество пред Бога в предстоящото ми поприще. Призовавайки я и прекланяйки с благодарност колене, се моля: "Майко Божия, запази ме под твоя покров".

От все сърце благодаря на Ваше Светейшество като първосветител на Българската православна църква и мой епархийски архиерей за грижите, които положихте за мен като протосингел на Софийска света митрополия. Благодаря за Вашата отеческа любов, грижа и мъдри съвети, с които ме ръководихте в моето служение в Софийска епархия. Благодаря Ви,

Ваше Светейшество, за голямото доверие към мен, предлагайки ме на вниманието на Светия Синод на Българската православна църква за епископска хиротония.

Благодаря на Ваши Високопреосвещенства, синодалните архиереи на родната ни Църква за решението Ви относно мое смирение да получа това ново отговорно послушание, удостоявайки се с епископски сан и се надявам на Вашите свети молитви и подкрепа в предстоящия ми път. Благодаря Вам, богомъдри архипастири, които възложихте върху ми ръце и измолихте благодатта на Светия Дух да се излее преизобилно върху мен.

От "всея души" благодаря и на Вас, Ваше Високопреосвещенство, дядо Натанаиле, защото на Вас дължа много. Признателен съм Ви за Вашето мъдро ръководство като мой духовен отец, за грижите, които полагахте за мен още като курсист в Софийската духовна семинария и студент в Атинския богословски факултет. Благодаря, че ме приехте на послушание в манастира "Св. Георги" край гр. Хаджидимово в богохранимата Ви Неврокопска епархия, където приех от Вас монашески постриг. Вие възложихте върху мен ръце и ме ръкоположихте в дяконски и презвитерски чин и по решение на Светия Синод ме въведохте в архимандритско достойнство. Благодаря за богатия опит - клирически и администраторски, който с търпение и любов ми преподавахте през 13-те години служение на Бога и вярващия народ в Неврокопска епархия.

Сърдечно благодаря на Негово Преосвещенство Знеполски епископ Йоан за подкрепата и съдействието, което ми оказа, въвеждайки ме в делата и служението ми в обширната Софийска епархия.

Не мога да не изкажа благодарността си и към братята на Хаджидимовската света обител, с които заедно се потрудихме в монашеския подвиг и за благоукрасяването на светата обител.

Признателно е сърцето ми към всички боголюбиви клирици, монаси и монахини, подвижници на православното благочестие и на всички мои близки и приятели в страната ни и в съседна Гърция и в Русия, които подпомогнаха моето духовно израстване.

С топла обич благодаря на моите родители, най-вече на моята майка, за грижите, възпитанието ми и за родителската й благословия, дадена с радост, да се посветя на Бога, приемайки монашество. Моля се Бог да упокои душата на баща ми. Убеден съм, че и той е сред нас на това събитие от живота ми.

Благодаря на всички вас, обични в Господа отци, братя и сестри, които изминахте дългия път до тази света обител, за да вземете молитвено участие в моята лична Петдесетница.

Възхвалявам Господа за Неговата велика милост, благодаря на Архиерейския събор за призоваването ми към това велико служение, прося Вашите светителски молитви да понеса подобаващо този подвиг, за да бъде служението ми угодно на Триединия Бог - Отец, Син и Свети Дух, Комуто да бъде слава во веки веков. Амин.