†Ловчански митрополит ГАВРИИЛ
Ваше Светейшество,
Обични в Господа Светейший наш Владико!
Тази вечер тук, в зала „България", сме се събрали по Божията благост да се зарадваме в Христа Бога наш по повод празника на Вашия небесен покровител - св. Максим Изповедник, и Ви поднесем в дар частица от меда на българската църковна и класическа музика.
Вие вече 40 години като Български патриарх, в дълготърпение и любов обгрижвате духовните нужди на нашия народ. Затова и изборът на концертната зала, носеща името „България", не е случаен. Защото Вие и в дни на духовен глад, и в дни на благоденствие, здраво и сигурно водехте кораба на Българската църква в следване на Христа, Който е единственият здрав и спасителен дом на духовния живот с всичките негови творчески прояви.
Проявленията на творческите страни на духовния живот са различни, но сред тях блести със своята сила музиката, която като плод на най-нематериалното човешко изкуство е и най-възвишена за прослава на Господа Бога и на Неговите дела. У въздесъщия Бог Творец е съвършената красота и хармония. Затова и красивата музика - църковна и класическа - е това човешко изкуство, при което по най-пряк и непосредствен начин се чувства хармонията и сътворчеството на човека с Бога. Тя е тази, която разтваря духовното сетиво и подпомага духовното сърце у човека да оживее и неговата душа да запее и прослави цялото творение.
А Вие, Светейши наш владико, винаги сте обграждали сетивата си с музиката на музиките - църковното песнопение. От младежка още възраст то е подгрявало любовта Ви към Бога и служение Нему. Споделяли сте ни, че и сега помните думите на Вашия преподавател по пеене в Софийската семинария господин Петър Динев, който ви казвал: „Момци, като излезете от тук, ще оцелявате с пеене". Наистина, така Вие още младеж сте назначен за певец в русенския храм „Успение Богородично".
От тогава до сега изминахте достойно и почетно дълги години обграждан от красотата на богочовешкото изкуство. Вече седемдесет изпълнени години Вие отобразявате все по-силно живия образ на Бога у себе си, приемайки поканата за следване на Иисуса Христа в монашески подвиг и осъществявайки я неуклонно и в пълнота с дълготърпение и пребивавайки в мир с всички. Това са добродетели, за които Вашият непоклатен и силен застъпник пред Бога, преподобни Максим Изповедник, казва така: „У търпелив човек разум много (Притч. 14:29), защото всичко случило се той отнася към последния край и с търпение понася всичко скръбно". „Такъв получава накрая похвала за претърпяното" (Глави за любовта 4, 24). Защото, който непрестанно е устремявал посред изкушенията ума си към Бога, желанието му да бъде по-близо до Него е растяло и се е преобразявало в любов божествена (срв. Глави за любовта 2, 48).
Затова и днес чрез този тържествен концерт христоименитият български клир и народ почита своя духовен баща и патриарх, който десетилетия достойно му служи, понесъл смирено върху си белезите Христови, и в признателност и почит целува благия му архипастирски образ и десница и ведно заявява: Нам „такъв архиерей ни и трябваше: свят, незлоблив, непорочен" (Евр. 7:26). Защото „бащината благословия утвърдява домовете на децата" (срв. Сир. 3:9) и чрез нея ние всички затвърдяваме своята надежда, че чрез този „силен светилник, сам пазещ неугасима светлината на спасението" (св. Максим Изповедник, Умозрителни глави 221) приемаме Божията сила и пребиваваме в Светлината.
Слава на Бога, Който така нас чрез Вас е облагодетелствал!
Приемете, Ваше Светейшество, чрез този музикален днес събор на класическата и църковна музика от името на Вашите събратя, синодалните архиереи, на клира и миряните, нашия най-топъл и сърдечен поздрав на благодарност и пожелание да сте ни все така жив и крепък, духовен образец на бодрост и сила, на изпълване с премъдрост за достойното Ви първосветителско служение на Българската православна църква.
Честит имен ден, Ваше Светейшество!
21 януари 2012 г.
Зала „България"
София
