† М А К С И М
ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ
„Зарадвах се, когато ми казаха: да идем в дома Господен" (Пс. 121:1)
ВАШИ ВИСОКОПРЕОСВЕЩЕНСТВА И ПРЕОСВЕЩЕНСТВА, ЧЕСТНИ ОТЦИ, ВЪЗЛЮБЕНИ БРАТЯ И СЕСТРИ,
Много години досега светата Софийска митрополия духовно се е обслужвала от църквите в близост до нея, считани за митрополитски. Но историята свидетелствува, че в двора на Митрополията е имало вътрешна църква „Света Марина", която времето е заличило, но църковната памет я е запазила. В сегашната обстановка на невъобразим шум и нестроение между Митрополията, Патриаршеския дом с работни помещения и съседните енорийски църкви, счетохме, че е полезно да се възстанови стародавният „Божий дом за молитва" и богослужения. Света великомъченица Марина да бъде небесна застъпница за Митрополията, за всички, които живеят и се трудят в нея и за други богомолци.
Света великомъченица Марина се родила в края на трети век в Антиохия Писидийска. Останала от дете без майка, тя предала детството си на небесната Майка Пресвета Богородица. Оставила баща си, който бил езически жрец, тя поверила живота си на небесния Отец Бога, за вярата си в Него понесла жестоки мъчения и на 17 юли 270 г. била посечена с меч на 16-годишна възраст.
До превземането на Константинопол от кръстоносците през 1204 г. честните й мощи се намирали в манастира "Пентепонт" в Цариград. След това те били пренесени от Антиохия на Запад и оставени в Монте Фиаскона в Тоскана. Сега част от светите й мощи се намират в манастира "Ватопед" на Атон, където вършат чудеса. За щастие, слава Богу, една частица от тях сега е тук, у нас, която положихме за поклонение в новопостроения Божий храм.
Паметта на света великомъченица Марина благочестиво се тачи в целия християнски свят. У нас основно е почитана със строеж на много манастири и църкви и кръщения на безброй деца. В народния бит тя е "огнена Марина", покровителка на ниви и жита.
Старата църква „Света Марина", която възстановяваме, датира вероятно от XII - XIIІ век. През 1505 г. тя е била митрополитска. В тази черква имало българско училище. Чешкият историк Константин Иречек посочва, че черквата била срината от силно земетресение. Тя вероятно не е била възстановена, защото за нея не се споменава оттогава нито в документи, нито в летописи на чужденци, минали през София.
Сега, по наша инициатива, с благословение на Св. Синод, по решение на Епархийския съвет, с Божия помощ, защото по думите на Псалмопевеца: „Ако Господ не съзида къщата, напразно ще се трудят строителите й" (Пс. 126:1), със съдействието на викарните епископи, протосингелите и митрополитските служители, с епархийски средства и странична материална помощ от столични църкви и други построихме и извършихме освещение. Всъщност, Бог със Своята благодат освети тая новопостроена църква, по думите на пророк Давида: „Осветил е Своето селение Всевишният" (Пс. 45:5), малка по размери, но свята Божия църква и с благост и утеха можем да кажем с Псалмопевеца: „Се нине благословите Господа вси раби Господни, стоящии во храме Господни, во дворех дому Бога нашего" (Пс. 133:1). Благословете сега Господа всички раби Господни, които стоите в дома Господен, в дворите на дома на нашия Бог.
Да благодарим на благодетеля Бога, че ни сподоби да Му се поклоним и Му въздадем възхвала в тоя знаменателен ден. Всесърдечно благодарим на строители и дарители. Всещедрият Бог снизходително да милва и щедро да излива върху всички, които с вяра и упование се молят тук, Своето добросърдечие, за да бъдат благоприятни усилията на всички, които се трудят тук за полза на светата Църква и скъпата ни Родина.
НА МНОГАЯ ЛЕТА!
