4 юли 1971г. След избора на Ловчанския митрополит Максим за Български патриарх и Софийски митрополит, при интронизацията му тук той слага бялото патриаршеско було, което неопетнено носи повече от 41 години като предстоятел на БПЦ.
6 ноември 2012г. С монашеско смирение и молитва Българският патриарх и Софийски митрополит Максим се пресели в небесните селения при Бога, на Когото той посвети целия си живот и служение.
След опелото му тук, златната патриаршеска корона бе сменена с бялата патриаршеска калимавка, с която той се представи пред Бога, както се полага.
Това стана преди 3 месеца тук, в храма. В спомените изпъкват Цариградският патриарх, архиереи, свещеници, дякони, монаси, богомолен народ, на балкона - смесеният хор, тъжните му песни, съболезнователните слова, сбогуването със скъпия покойник, последното благословение от "Св. Богородица - Достойно есть", траурното шествие до Троянския манастир, парастасът при Майката Божия Троянска "Троеручица" и погребението.
Днес, по решение на Св. Синод, отслужихме заупокойна св. Литургия и панихида за дядо патриарх Максим. В молитва нека си спомним с добро за този „Божи човек", както българският православен народ го нарече при погребението му.
Като хора, които имат надежда, знаем, че за скъпия покойник, както и за всички човеци, има начало, но край - не. За Патриарх Максим, както и за нас, животът продължава и след смъртта. Той умря телом, но духом той е жив. Затова го и помним в молитва, щото според Еклисиаст: „Духът отива при Бога, Който го е дал" (Екл. 12:7).
Три месеца вече не виждаме Светейшия ни Патриарх. Лишени сме от неговите велелепни служби, нямаме допир с него. Три месеца не чуваме неговия глас, не срещаме неговата доброта и сърдечност, не виждаме неговата блага усмивка в края на всяка негова служба на излизане от храма. Три месеца не получаваме в дар патриаршеския му благослов и първосветителска молитва. Лишен от правото на телесност и видимост обаче, той остави сред нас добрите си дела, които вечно ще говорят за него. А те не са малко. За 98 години той остави трайна диря на достоен предстоятел на родната ни Църква. През време на своето първосветителстване той успя да запази правното ни отношение с държавата и ни даде пример как да отстояваме и практикуваме в живота си закърмените истини на българската православна вяра и благочестие, да бъдем патриоти и с жертвена готовност да служим на народа ни в родината и извън нейните предели. С присъщата си мъдрост, разумност и доброта, той издигна авторитета на БПЦ не само в българското общество и държава, но и в международно отношение, като превърна възглавяваната от него наша поместна Църква в твърдо крепило на св. Православие. Благодарение на него Църквата се опази от „студовете на зимата и опасността на вълните". Чрез личния си пример на живот и служение той показа на целия православен свят, че можем да се стремим към аскетичен подвиг и молитва. С Божия помощ, с търпение, благочестие, смирение, твърда вяра и висок християнски морал, той не позволи да бъде разрушена Църквата ни в тежкия период на разкола. И още, като Патриарх, той направи Църквата ни символ на опрощение и до 40-ия ден от смъртта си прие в нейното лоно останалите, отклонили се от каноничността й. Негов завет към всички нас е: да се молим и трудим БПЦ да продължи и занапред да бъде Църква на живия Бог, стълб и крепило на истината (1Тим. 3:15).
Обаятелният образ на дядо Патриарх Максим, неговият неотслабващ оптимизъм и завидно търпение, ще се запазят в народната българска памет и в спомените на всички, с които той е имал общение, които са се учили и служили при него, на които е давал благословение, назначение и хляб.
Ние всички го обичаме и помним, и нашата любов и благодарност към него се изразява сега в молитвите ни за неговото упокоение.
За всички нас, кръстени в името на Отца и Сина и Св. Дух, е знайно, че сме членове на едната Христова Църква. И този велик съюз е основан на Божията любов (1Йоан. 4:8), в името на която отслужихме заупокойна Литургия и панихида за приснопаметния Патриарх Максим по повод трите месеца от блажената му кончина.
Сега за него не са нужни ни храна, ни питие, ни облекло, ни жилище, нито даже въздух. Той се нуждае само от нашите молитви.
Прочее, като вярваме в думите на Спасителя, на които и скъпият покойник ни учеше, че всичко, което с вяра поискаме в молитва, ще получим (Мат. 21:22), горещо да се помолим Господарят на живота да прости волните и неволни прегрешения на дядо Патриарх Максим, които като човек е извършил през земния си живот, и да го настани при праведниците. Амин.
Вечна му памет!
* * *
Словото е произнесено от †ЙОСИФ, митрополит на САЩ, Канада и Австралия, в ПКСХП "Св. Александър Невски", неделя, 3.02.2013г.
