ВЛАДАЙСКИ МАНАСТИР „СВ. ПРЕПОДОБНА ПЕТКА”
Тропар
Ти, достославна света Петко, като си възлюбила пустинния и безшумен живот, усърдно си тръгнала след своя младоженец Христа, като още от младини си поела Неговото благо иго и молитвено си се въоръжила с кръстния знак против мислените врагове. С постнически подвизи, с пост и молитва и със сълзливи капки ти си изгасила въглените на страстите. Поради това, като стоиш, заедно с мъдрите девици в небесния чертог пред Христа, моли се за нас, които почитаме твоята честна памет.
Владайският манастир „Св. Преподобна Петка" е един от манастирите, оформили през Средновековието Софийската Мала Света гора. Манастирът се намира на 15 км от столицата, по южните склонове на Люлин планина, в землището на с. Владая, на възвишението вдясно над пътя София-Перник. Построен бил срещу входа на Владайското дефиле, в района на една от двете крепости, охраняващи теснината. Съществува предание, според което манастирът е възникнал през Х в. Оттогава насам той е бил многократно разрушаван и съграждан. Знае се, че през 1328 г. е бил сринат до основи от кръстоносци, като всичките му монаси били избити. Преди смъртта си, монасите са поставили каменен кръст, под който са заровили свето Евангелие и две икони – на св. Петка и на св. Неделя, тъй като манастирът е бил двупрестолен. Последният цар на Втората българска държава, цар Иван Шишман, често е отсядал в манастира на път за Рилската св. обител и го е дарявал щедро. По-късно, през турското робство, манастирът е имал подземна църква. Според запазени документи, манастирът по онова време е бил също и място за хайдушки сборове - хайдутите обичали да отмарят в сянката на многобройните дъбове в двора му. И до ден днешен десет дъба могат да се видят в манастира, като възрастта им е няколкостотин години.
Владайският манастир е от типа единични църкви „манастири", издигнати на традиционни оброчни места, свързани с името на почитани от местното население светии. Традицията на оброчните места се предава през вековете и през XIX в. и нач. на XX в. върху тях са издигнати самостоятелни култови сгради. На хълма над с. Владая е имало каменен кръст и се вярвало, че това място е белязано от Бога за духовна обител. На изток от параклиса „Света Неделя" в манастирския комплекс и до днес се вижда старият „оброк", оброчният кръст.
Тук имало две стражеви крепости, които затваряли прохода към Средец и във всяка от тях имало по един храм. Единият параклис, „Св. Архангел Михаил", бил на мястото, на което е днешната гробищна църква „Св. Петка", а другият се намирал в по-отдалечената твърдина на забоя към Перник. Два пъти манастирът е горял и после върху руините му са въздигани нови постройки.
Вероятно от почит към царската династия владайци приели за патрон на своята обител българската светица Петка, свързана с историята на престолния Търновград. Не случайно тук, при вратата към някогашната българска твърдина, на която Средец е разчитал, е търсен култът към светицата. Според местните, името Владая означава твърдина, владяна от жителите на Средец. Подобни крепости били Кокалянската и Боянската.
Скоро след завладяването на София от османците около 1382 г., при съпротивата, която оказали разположените една срещу друга крепости, и след разрушаването им, бил опустошен и манастирът.
Хронистът Трайко Лазаров от софийското село Локорско пише, че на този хълм се събирали бунтовници, начело с войводата хайдутин Вълко Кьосеооглу от с. Кладница, който издигнал църквата: „отиде Вълко на манастира „Света Петка" у село Владай да издигне църквата, кемерът му е на Св. Петка, ама де не се знай, че там го фанаха". И добавя, че Владайската обител е била възстановена по време на османското владичество, манастирът бил действащ. В сегашния си вид църквата „Св. Петка" е от 1902 г., издигната върху основите на старата култова сграда.
В двора на манастира, близо до десетте „хайдушки дъбове”, имало скривалище на Васил Левски. Когато турците научили за това, опожарили манастира и гората около него.
От манастирския двор се разкрива живописна панорама към Владайското дефиле - югозападният вход на София. Планът на днешната църква „Св. Петка" дава основание да се приеме, че тя е изградена върху съществуваща по-ранна сграда и че част от старата абсида е вградена в новата църква. При Владайската обител липсват основните манастирски компоненти, които са неотменна част от манастирския ансамбъл, тя е със скромно архитектурно-композиционно решение. В началото на миналия век манастирът вече не е място за постоянно обитаване, а притегателен център за масово поклонение в църквата, няколко пъти в годината. Тъй като е в непосредствена близост до София, манастирът „Св. Петка" привлича много поклонници от града, а и от Перник. За манастира по различно време се грижели игумениите – монахиня Стефана (Рибарова), монахиня Касиана (Ненкова) и монахиня Траяна (Иванова).
Преданията привличат много хора на светото място, където от векове стои старият оброчен кръст. Подобно на други обители, в началото на миналия век и тук се строят нови сгради, плод на любителски усилия, без архитектурно-художествени качества. Около тях се заселват пришълци от по-далечни места. В по-ново време, през 1911 г., Владайската обител е възстановена от Мария и Петър Траянови, преселници от Македония. Те издигат върху основите и по модела на старата хайдушка църква Божи храм, и до него сграда за монахините. Мария Траянова била тежко болна, когато св. архангел Михаил й се явил насън и й казал, че ще оздравее, ако отново бъде построен манастирът във Владая. Семейство Траянови използвали модела на старата църквица. Вдясно и вляво на вратата на храма има дарени каменни колони, свещници, за които местните хора разказват, че са от римско време, но за това няма исторически доказателства. На едната колона има надпис, че е „подарена от Луково, от братя..., Дебърско”, а на другата, че е „от Стоянов от Луково, Дебърско". Ктитори на манастира били Александър от Владая, Васил Михайлов от Перник, пернишко туристическо дружество, майката на починало 18-годишно момче от София, което завещало спестяванията си на манастира, Васил Танев и др. Битовите манастирски жилищни постройки са скромни, строени на няколко етапа - до 1978 г., и до 1998 г. Манастирският комплекс се състои от църква „Св. Преподобна Петка", от параклис „Св. Неделя", от магерница „Св. Петка", обновена през 2000 г. от трима дарители по време на монахиня Херувима, и от манастирска сграда със стаи и трапезария, издигната след 1990 г. Близо до магерницата и параклиса виждаме нова църква „Света Неделя", еднокорабна, едноапсидна, с големи прозорци с цветни стъкла, осветена през 2004 г. Храмовият празник на обителта е на 14 октомври, Петковден, в чест на много популярната в Софийско света Петка. Игуменията на манастира сестра Херувима, на 98 г. /през 2004 г./ споделя: „Мъчно ми е, че в манастира не идват млади хора, никой не ще да принесе себе си в жертва, а вълци, колко щеш". Тук са идвали на почивка хора в инвалидни колички и майка Херувима се грижила за тях и им казвала: „Аз ви благодаря, че дойдохте, инак трябваше да ви търся".
Недалеч от манастира имало кладенче, което местните наричали „бабина курия". Сега то е превърнато в чешмичка и се вярва, че водата е лековита. Затова хората пият от нея, измиват си очите „със свещената водица", „за здраве" и носят в шишета за стари и болни свои близки. В църквата има дървен ковчег с резба, сега празен, в който се пазили мощите на сръбския крал Стефан Милутин, наричан Св. Крал.
Йеромонах х. доц. д-р Стефан Попов
В текста са използвани данни и сведения от:
Иречек, К. Стари пътешествия из България, С., Псп, кн. VІІ, 1897;
Динева, В. Софийската мала света гора, Медиатама, С., 2007;
Григорович, В. Очерк путешествие по Европейской Турции М. 1848.
