КУРИЛСКИ МАНАСТИР „СВ. ЙОАН РИЛСКИ ЧУДОТВОРЕЦ
Тропар
Основа на покаяние, пример на умиление,
образец на утешение и на духовно съвършенство
бе твоят равноангелски живот, преподобни,
като си пребивавал в молитви, постничество и сълзи.
Отче Иоане, моли Христа Бога за нашите души!
Кондак
Като си поревнувал ангелско житие, преподобни,
ти си оставил всичко земно и си се притекъл към Христа!
Ограждайки се с неговите заповеди, ти си станал стълб
непоколебим от нападенията на врага.
Заради това ти викаме: радвай се, отче Иоане, светило пресветло!
Курилският манастир „Свети Йоан Рилски - Чудотворец" е разположен на брега на река Искър на километър североизточно от кв. Курило на гр. Нови Искър и на приблизително 12 км от гр. София.
Манастирът е един от най-старите духовни обители, основан по времето на Първото българско царство. По това време важна роля играят духовните огнища в Средецка област, възникващи до големи охранителни крепости. В близост до такова средновековно кале възниква и манастирът „Св. Йоан Рилски". Останки от древната крепост „Белиград" могат да се видят и до днес на около час път от него. Създаването на манастира се отнася към втората половина на Х век, по времето на цар Петър.
Гръцките монаси Йоанис и Георгиос изследват историята на манастира и твърдят в своите записи, че той е един от най-старите манастири. Строен е между VІІІ и Х в. и първоначално се наричал „Св. Йоан Кръстител" или „Св. Йоан Предтеча". По това време Средецката област влизала в състава на Охридската архиепископия. За съществуването му свидетелства и писмо с препоръки на Охридския архиепископ Теофилакт до Йоановото манастирско братство.
През Х в. цар Петър нарежда мощите на покровителя на българския народ св. Йоан Рилски да бъдат пренесени от рилската пещера в София, където те били съхранявани повече от двеста години. При това преместване те за първи път остават да пренощуват в светата обител. По-късно, през 1469 г. на път от Търново за Рилски манастир, тук за втори път отсядат мощите на светеца, придружени от тържествено шествие. Тогава храмът и манастирът приемат името на светеца „Свети Йоан Рилски Чудотворец"
По време на османското нашествие по нашите земи около 1382 г. крепостта „Белиград" е превзета, а Курилският манастир е изцяло разрушен и опожарен.
През 1593 г. обителта е възстановена със средствата на жителите от околните села - Кумарица, Доброславци и Требич. Тогава е построена и сегашната църква. Някога над входната врата, в наоса на църквата, е имало ктиторски надпис, според който при съграждането и през 1593 година ктитори са : йерей Драгия, йеромонах Теодосий и Йовчо. Новоизграденият храм е въздигнат върху основите на старата манастирска църква от времето на Първото българско царство. Архитектурно тя е еднокорабна, едноапсидна, безкуполна богослужебна сграда, с две преддверия. Църквата е полуцилиндрично засводена с двускатен покрив.
В края на ХVІ в. в България прониква ново атонско влияние по отношение строежа на храмовете. Появява се нов тип малка църква, отговаряща на условията, наложени от завоевателя и много разпространени в Софийско. От този тип е и първоначалната църквата на Курилския манастир, на няколко пъти по-късно удължавана и преустройвана. Обновяването се свързва с годините 1593 - 1598 г., период, в който в Софийска област селата се замогват, а богатите софийски еснафи стават ктитори на храмове и дарители за възстановяване на манастири. Изографисването на манастирската църква е станало с финансовата помощ на Софийски хлебарски еснаф, със средства на ктиторите Стоян хлебар - Софиянин и Стоян симитчия - Софиянин. За това свидетелстват текстове от пътеписите на Феликс Кайнц, Стефан Герлах и Константин Иречек.
В края на ХVІ в. в Софийска епархия се подвизава свети Пимен Софийски Зографски - известен книжовник и живописец, учил зография при майстор Тома в софийската църква „Св. Георги" и в атонските Зографски и Хилендарски манастири. Той възстановява петнайсет манастира и триста църкви в епархията, както пише житиеписецът му монах Памфилий. В Курилския манастир от това време са оцелели само няколко образа на светци и отделни сцени излезли изпод майсторската ръка на св. Пимен. Сравнително добре е запазена сцената "Успение Богородично" над входната врата. В наоса на църквата има запазени изображения на светците в цял ръст, от които се различават образите на св. Панталеймон и св. св. Константин и Елена. В апсидата са запазени образите на Света Богородица - Платитера, сюжетни образи от „Благовещение" и моменти от „Светата Евхаристия". На източната страна в преддверието са запазени сцени от живота на св. Йоан Рилски. Най-вълнуващата стенописна сцена е „Избиването на младенците от цар Ирод", която е особена рядкост в българската религиозна живопис.
През 1816 г. храмът на Курилския манастир е отново пристроен и изписан по времето на игумен Викентий. За разлика от художествените качества и стойност на първия живописен слой, новият се характеризира със занаятчийски похват и несръчност. През 1830 г. към църквата се пристроява вътрешно преддверие, където е изписан образът на патрона - Св. Йоан Рилски. Българският светец е включен към композицията Дейсис (моление), редом с Иисус Христос, св. Богородица и св. Йоан Кръстител. В изграденото през 1849 г. външно преддверие, интерес представляват сцените - "Изгонването от Рая" и "Възнесение на св. пророк Илия".
По време на Възраждането манастирът е духовно и културно средище. Към манастира е съществувало, добре организирано, килийно училище. В манастира е работила и една от най-големите български църковни печатници „Бял кръст". От тук се разпространявала християнска литература за Румъния и Русия.
Една от най-ценните първопечатни книги, тъй нареченото Курилско евангелие, е отпечатано от свещеноинок Макарий, в тогавашната влашка столица Търговище. Това Четириевангелие е ползвано за богослужение в манастира. Известно е и ръкописно евангелие от ХVІ в., което е ценен образец на българската ръкописна орнаментика. Това евангелие и един каменен свещник със старобългарски надписи от 1497 г. се съхраняват в Църковно- историческия и археологически музей в София.
Манастирът възниква като мъжка общежитийна общност, после става женски, обгрижван от 45 монахини. През 30-те години на ХХ в., по идея на митрополит Стефан - по-късно български екзарх, е построена клиника за душевно болни с красив парк около нея. Манастирът е действащ до около 50-те години на миналия век. Монахините в него развивали богата издателска дейност. Те създали своя печатница, като издавали само „богоугодни книги". Тук е отпечатано първото евангелие в картини. В манастира се е списвало и отпечатвало православното списание „Християнка".
Дворът на манастира е обграден от двуетажни постройки. Самостоятелно е развита камбанарията на светата обител. Днешните сгради са от миналия век са в сравнително добро състояние. Върху фасадните стени се открояват огромни, ярки стенописи, наивно нарисувани от пациент на психиатричната клиника. До обителта няма пряк достъп. Минава се през парка на психиатрията.
Манастирът не е действащ. Обслужва се духовно от енорийски свещеник. Богослужение има само на големи празници. Храмовият празник е на 19 октомври - преподобни Йоан Рилски Чудотворец. Много се почита от местното население и празникът Първо, Второ и Трето намиране главата на св. Йоан Кръстител.
Йеромонах х. д-р Стефан Попов
В текста са използвани данни от:
Кънчов, В. Курилски манастир „Св. Иван Рилски", С., Псп, кн. ІІІ,1901;
Иванов, Ив. Жития на св. Иван Рилски, С., 1936;
Динеков, П. Житието на отец Пимен Зографски, С., 1954;
Иречек, К. Стари пътешествия из България, С., Псп, кн. VІІ, 1897;
Чавръков, Г. Български манастири, С., 1978
