07 октомври 2024, понеделник

Св. мчци Сергий и Вакх
church

Св. мъченик Георги Софийски Най-нови се е родил през 1505 г. в София от знатни родители-българи Иван и Мария. Той бил дълго очаквано дете, изпросено от Бога с молитвите на родителите си и по застъпничеството на св. Георги Победоносец. Затова, когато се родил младенецът, родителите му го кръстили с името Георги. Юношата Георги отрано се научил да чете и пише и любимото му занимание било да чете Светото Писание. Като добри християни родителите му го възпитали в ревност към християнската вяра и живот.

Като 25-годишен младеж бил забелязан от турците заради необикновената му красота и добродетелност и те, както обикновено постъпвали в такива случаи, пожелали да го привлекат към мюсюлманската вяра. Многократно се опитвали и като не успели да постигнат това с лицемерна благост, те насила навили на главата му свещената за мюсюлманите чалма и го провъзгласили за мюсюлманин. Оскърбеният Георги хвърлил на земята натрапената му чалма и я стъпкал.

Тогава озлобената иноверска тълпа го предала на кадията. Нито съблазнителните обещания за високо служебно положение, нито жестоките мъчения могли да сломят непоклатимата твърдост на неговата християнска вяра. Съдията заповядал да режат тялото му на ивици от главата до нозете и получените рани да бъдат обгаряни със запалени свещи, от което тялото на мъченика така пламнало, че не се виждало лицето му. Но всички усилия се оказали напразни.

Последвала окончателната присъда на съдията - Георги да бъде обесен на главната стъгда (площад) в тогавашна София, където имало пещ за топене на желязна и медна руда. Заповедта гласяла още - тялото му да остане на бесилката три денонощия, за да започне да се разлага, та да бъде оборена вярата на християните в нетленните мощи на светиите и във възкресението на мъртвите. Изтощен от дотогавашните страдания, светията умрял в ръцете на палачите преди да го обесят. Въпреки това, те го окачили на въжето, за да изпълнят присъдата. В момента на смъртта на светията в София били видени множество знамения.

Три денонощия тялото висяло на бесилката, без да настъпи разлагане, а напротив - по стъгдата се носело необикновено благоухание от светите мощи на мъченика, по които избивали малки благоуханни капчици течност като роса. Майка му седнала под бесилката и прегърнала в скута си нозете на сина си. Така тя прекарала трите денонощия. Обесването станало на 26 май 1530 година (по други данни 1534 г.). Случилото се смутило турските власти и тялото било погребано до северната стена на олтарната част на старинен храм „Св. Георги Победоносец" - Ротонда. Погребението било извършено от тогавашния софийски митрополит Йеремия.