Житие на св. свещеномъченик Никита Серски ~ 3 април
Св. Никита бил македонски българин от Албания. Отначало той се подвизавал на Атон, в руския манастир „Св. Пантелеймон”, там като йеромонах бил ефимерий – чреден свещеник. Оттук той преминал на безмълвие в скита „Св. Анна”, където в уединение до такава степен се разпалило сърцето му от любов към Христос, че той напуснал Атон и дошъл в град Серес с намерението мъченически да умре за християнската вяра. Установил се в метоха на известния Серски манастир „Св. Йоан Предтеча”, където продължавал усилено с пост и молитва подготовката си към предстоящия подвиг.
На Велика сряда отишъл в джамията „Св. София” (Ахмед паша), гдето живеел ислямският учител с учениците си. Никита срещнал един куц ученик и го посъветвал да приеме християнско кръщение, ако иска да се оправи от куцането. Той отишъл и предал това на своя учител, а учителят повикал при себе си преподобния и се започнал разговор. Св. Никита дръзновено изповядал Христа като извор на изцеление, телесно здраве и вечно спасение. Междувременно учителят тайно изпратил свой човек до управителя на града със съобщение да дойдат и да задържат под стража изповедника. И действително, той бил хвърлен в тъмница.
На следния ден, Велики четвъртък, градският бей уредил диспут-спор между преподобни Никита и най-силния техен законоучител в присъствието на всички местни знатни и образовани ревнители на исляма. Спорът продължил доста за посрамяване на мюсюлманите, за които изходът от подобни затруднения всякога бил един - да бъде запитан подсъдимият за Мохамед. Св. Никита откровено казал: „Аз считам Мохамед за измамник и за чувствен дявол!”
След това за съдиите било лесно да формулират обвинението си: похулил Мохамед и проповядвал християнство на мюсюлманите! Изповедникът пак бил хвърлен в затвора, където го подложили на страшни мъчения: тъмничният стражар дълго държал горяща свещ под ноздрите му, на главата му надявали нажежен железен венец, забивали игли под ноктите на пръстите му, окачвали го за нозете с главата надолу и горили тялото му. Вечерта на Велика събота – 4 април 1808 г. – той бил осъден на смърт и същия ден го обесили. Мъченикът поискал прошка от всички и на всички простил.
Тялото му било оставено три дни да виси на бесилката, но то никак не се изменило и през всичкото време било обърнато с лице към изток. На третия ден на Великден протекла кръв от големия пръст на дясната нога и текла цял ден. Християните я събирали заедно със земната пръст за благословение. Същия ден вечерта беят разрешил на християните да снемат тялото и те го погребали зад църквата "Св. Николай". Мнозина виждали светлина над бесилката, преди да бъде снет свещеномъченикът. Един търговец не искал да го почете като мъченик, понеже той сам си навлякъл мъчението. Но насъне чул глас от иконата на Спасителя: „Вярвай без да се съмняваш, че Никита е истински Мой мъченик!” Има съставена служба, по която се празнува всяка година паметта му в руския манастир „Св. Пантелеймон” и в скита „Св. Анна” на Атонската Света Гора.
От: Жития на светиите. Ред. † Левкийски епископ Партений, архим. д-р Атанасий (Бончев). Синодално издателство, София, 1991 г.
