Житие на св. преподобна Петка
~ 14 октомври

Преподобна Петка, именувана също Параскева, живяла в единадесетия век. Родителите й били българи. Живеели в градеца Епиват, в Тракия, на Мраморно море, между Силиврия и Цариград. Те били състоятелни хора, известни на мнозина.

Петка имала брат, който приел монашество и стигнал до архиерейски сан. Като брат си и тя още от ранни години проявявала наклонност към монашески живот.

Един ден в църква чула думите на Евангелието: "Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва!" Тия думи на Господ Иисус Христос я развълнували силно. Замислила се и решила да ги изпълни.

На излизане от храма съблякла богатата си дреха и я подарила на един бедняк. След някое време пак дала дрехата си на една сиромахкиня. Това вършела често. Родителите й се сърдели, че всичките си дрехи дава на бедните. Тя ги успокоявала с думите:

- Иначе на мога да живея!

Починали родителите й. Като останала сама вкъщи, блажена Петка намислила съвсем да се раздели със света. Раздала наследственото имущество на бедните, посетила Цариград и обходила светите му места. Вслушала се в наставленията на ревностни подвижници. По техен съвет се заселила в Ираклийското предградие, при усамотения храм "Покров Богородичен". Там прекарала в молитви, пост и горещи сълзи пет години.

Като се минали тия пет години, тя изпълнила отдавнашното си желание: отишла в Палестина, поклонила се на Гроба Господен, посетила и всички други места, осветени чрез живота на Спасителя. След това се заселила в Йорданската пустиня.

В тая пустиня, където преди това се е подвизавала преподобна Мария Египетска, тя водела като нея равноангелски живот. Тук Петка търпяла и пек, и студ. Хранела се само с трева веднъж през деня - след залеза на слънцето. Зъл дух я изкушавал с мечти и привидения. Но тя винаги имала Господа за свое прибежище. Тъй прекарала тя тук много години. Стигнала до старост.

Веднъж, както стояла на молитва, явил й се ангел Господен и й казал:

- Остави пустинята и се върни в твоето отечество. Там трябва да оставиш тялото си на земята и с душата си да минеш при Господа.

Зарадвала се света Петка, че вече е наближило времето да се раздели с тялото си и с душата си да отиде във вечните селения.

Минала през Цариград. Посетила храма "Света София". Във влахернския храм се молила дълго пред чудотворната икона на света Богородица.

Като се върнала в Епиват, тя не заварила жив никого от своите роднини и познати. Като странница заживяла при храма "Свети Апостоли", отдала се и тук всецяло на молитва.

Минали две години. Блажената се молела в своето усамотение и тъй, както се молела, предала на Бога душата си. Христолюбиви епиватски граждани я погребали вън от градеца като чужденка.

Недалеч от мястото, където преподобната била погребана, се подвизавал един стълпник. По това време умрял някакъв моряк. Тялото му било захвърлено близо до онова място. Зловонието от разлагащия се труп било толкова силно и отвратително, че стълпникът бил принуден да слезе от стълпа и да помоли близките жители да погребат тялото на нещастния човек.

Благочестиви, но прости хора почнали да копаят гроба и намерили в земята тялото на преподобна Петка, запазило се нетленно. Те се уплашили. Не знаели какво да правят. Били неуки в духовните неща. В простотата си оставили нетленното тяло в гроба и при него закопали смрадния труп.

На следващата нощ един от тия благочестиви люде, на име Георги, сънувал девица, цяла в светлина, облечена в царско облекло и заобиколена от войници. Един от войниците се доближил до Георги, хванал го за ръка и му казал:

- Защо тъй презряхте тялото на преподобна Параскева? Изкарайте го из смрадния гроб и го положете в ковчег. Царят Бог иска да я прослави на земята.

Тогава и дивната девица казала на смутения Георги:

- Побързай да изкараш мощите ми. Не мога да търпя смрадта. Моята родина е Епиват, където вие живеете.

В същата нощ една благоговейна жена, Евфимия, имала подобно видение.

На другия ден двете явления били бързо разгласени. Гробът бил разкопан. Нетленното тяло било извадено и поставено по благоговейно-тържествен начин в съборния храм "Св. Апостоли".

При светите мощи станали много изцеления: слепи проглеждали, хроми прохождали, болни от тежки, неизлечими болести, оздравявали.

През 1238 г. българският цар Иван Асен наредил мощите да бъдат пренесени в столицата Търново. Царят и тогавашният български патриарх Василий, при стечение на огромно множество народ, тържествено ги посрещали. Мощите били поставени в построения за тях храм "Преподобна Петка".

През 1393 г. столицата била превзета от турците. Мощите на преподобна Петка били пренесени във Видин, който все още се задържал свободен под властта на Страцимир. В 1396 г. паднал и Видин под турска власт. Мощите били пренесени в Сърбия.

През 1521 г. турският султан Сюлейман Великолепни превзел Белград и изпратил мощите на влашкия воевода Ио Василий Воевод. В замяна на това Ио Василий Воевод изпратил на патриаршията значителна сума, с която била изплатена част от данъците й, налагани от турската власт.

Мощите на преподобна Петка Българска били пренесени в град Яш, Румъния, където почиват и досега, дълбоко почитани от целия румънски народ.

Още от древни времена паметта на св. Петка-Параскева се тачи благоговейно както в България, така и в Гърция, Сърбия и Румъния.

Още в дванадесети век по заповед на Цариградския патриарх Николай Музалон (1147-1151 г.) дякон Василий написал благолепно житие на преподобната. Такова житие написал двеста години по-късно и св. патриарх Евтимий Търновски.

От: Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 г., под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

Житие на преподобната наша майка Параскева

На брега на Мраморно море ( между Селимврия и Константинопол) се намираше едно селище, наречено Епиват - в него именно се роди св. Параскева. ( Нейното светско име е било Петка.) Нейните родители бяха благочестиви, неотклонно следваха всички Божии заповеди и украсяваха своя живот с много милостини и благотворителност. Още от ранна възраст те възпитаваха своята дъщеря - чистата по душа Христова невеста Параскева - в същия дух на благочестие и я научиха да познава Божия закон и с цялата си душа да обича Господа.

В нея още отрано се появи пламенно желание да живее за Господа и да Му служи. Веднъж тя беше отишла на църква и чу думите на Спасителя: "Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва" (Марк. 8:34). Тези думи оставиха неизгладимо впечатление в душата й и на излизане от храма тя даде своята скъпоценна дреха на някакъв бедняк, когото срещна, а в замяна взе неговите дрипи. Малко по-късно, при друг подобен случай, Параскева отново даде дрехата си на една просякиня и оттогава неведнъж постъпваше по същия начин. Заради това я хокаха, но тя отвръщаше, че не може да живее иначе.

След известно време родителите й си отидоха от този свят и се преселиха в небесните обители, а Параскева заедно с нейния брат Евтимий оставиха наследници на своя дом и имот. По-късно Евтимий бе поставен за епископ в град Мадит ( пристанищен град в Кримския полуостров) и извърши там много и преславни чудеса - както през живота си, така и след своята кончина.

След смъртта на родителите си св. Параскева пое по тесния и скръбен път, който води в Царството небесно, и от все сърце пожела да следва живота на Божиите угодници: с пост и бдение умъртвяваше безчинните страсти на своето тяло и го покоряваше на духа си. Скоро в душата й запламтя свят копнеж по Бога и тя не искаше повече да живее в многометежния свят - остави всичко и реши да поеме по пътя на пустинножителския живот. Но преди да се отдалечи в пълно уединение, младата подвижница посети Цариград ( по свидетелството на преп. Никодим Светогорец) и тамошните свети места. Наставленията на опитни духовни старци й помогнаха да стъпи на здравата основа на духовния живот - светото смирение, и възгоряха в нея още по-голяма любов към Господа и решимост да носи несгодите на суровия пустиннически подвиг. По техния съвет Параскева се посели в Ираклийското предградие при храма "Покров на Пресвета Богородица" и там живя пет години в молитви, пост и сълзи на умиление. След това, в изпълнение на отдавнашното свое желание, тя се отправи към Палестина, поклони се на светите места, осветени от живота на Спасителя, и остана да живее в Йорданската пустиня.

В тишината на пълното уединение, останала сама с Бога, тя започна да води наистина равноангелен живот, по примера на светия Боговидец Илия и на Господния Предтеча Йоан: хранеше се твърде малко, и то само с билки, които растяха наоколо. Лятно време сякаш се топеше от непоносимата горещина, а зиме премръзваше от студ, но винаги с духовните си очи гледаше към Онзи, Който може да спаси смирените по сърце от малодушието и бурите на греховете (Пс. 54:9). И кой би могъл да разкаже за покайните сълзи, които в молитвеното си уединение тя проливаше пред Всевиждащия? Можем ли наистина да разберем и да знаем нейните непрестанни молитвени въздишки на скръб по Бога, може ли да си представим безчислените й страдания и подвизи за умъртвяване на плътските страсти, и изобщо - нейния пустиннически живот под открито небе денем и нощем?... Наистина, всичко това беше скрито за помрачените от житейска суета очи на хората и бе известно единствено на Бога, Който вижда всичко и изпитва сърцето на всеки човек. Изоставила напълно всякакви светски грижи, св. Параскева се трудеше в пустинната тишина за своето спасение, стараеше се да очисти душата си и от най-малките петна на греха, за да бъде готова да посрещне Небесния Жених и да се яви непорочна в деня на Страшния съд. Често пъти с умиление отправяше молитвения си взор към Небесата и казваше: "Теб обикнах, възлюбени мой Небесни Женихо!" Сърцето й гореше от любов към Христа и тя сякаш непрестанно се обръщаше към Него с думите на песента на песните: "Кажи ми Ти, Когото обича душата ми..." (Песн.1:6). Към едно само се стремеше и за него единствено се безпокоеше: как да украси светилника на своята душа и да излезе заедно с мъдрите деви да посрещне Младоженеца, да чуе Неговия пресладък глас и да се наслади на Божествената Му красота. Към това бяха отправени всичките и грижи и тя винаги си мислеше: "Кога ще дойда и ще се явя пред Божието лице?" (Пс. 41:3).
Такъв беше нейният многотруден живот в пустинята. Но като виждаше нейните добродетели и благочестие, лукавият враг на човешкото спасение се изпълваше с неописуема завист и ярост - опитваше се да я уплаши с разни мечтания и привидения. Много пъти се преобразяваше във вид на различни зверове и се устремяваше към преподобната, за да разколебае нейната решимост за богоугождение и да я хвърли в пропастта на малодушието. Но св. Параскева "избра Всевишния за свое прибежище" (Пс. 90:9) и с Негова помощ, чрез осеняването със светото кръстно знамение, прогонваше бесовете. Макар и жена по естество, но по разум и търпение тя проявяваше изключително мъжество. И подобно на Давид победи духовния Голиат - дявола: укрепявана от Божията благодат, с лекота разкъсваше като паяжина всичките му козни. В скоро време нейните духовни подвизи и добродетелният й живот украсиха душата й със своя дивен плод на святост - тя стана възлюбена невеста на Христа, Небесния Жених, в изпълнение на пророческите думи:

" " ("Ще пожелае Царят (да види) твоята красота" (Пс. 44:12)). Той Сам се всели в нея заедно с Отца и Светия Дух и неизказано обитаваше в сърцето й като в свет Свой храм. Действително, чистата по душа и тяло Параскева, запазила себе си без грях и без порок, стана храм на Живия Бог и избран съсъд на Неговата благодат.

Много години тя търпеливо носеше бремето на своя изнурителен живот в пустинята. Веднъж, когато стана по обичая си през нощта на молитва и с умиление издигна ръце към небето, видя Ангел Божий в образ на светъл юноша - той дойде при нея и й каза:
- Остави пустинята и се върни в твоето отечество: там трябва да отдадеш тялото си на земята, а душата ти да отиде в небесните селения.

Преподобната размисли над видението и със своята духовна разсъдителност видя, че това повеление е от Бога. Зарадва се, че скоро ще се освободи от връзките на тялото, но и скърбеше задето оставя пустинята (за живеещите по плът това е странно, но за духовния труженик пустинята и безмълвието са възлюбени и въжделени, защото очистват душата от гнездящия се в нея порок и я правят отново такава, каквато е била създадена първоначално от Твореца). Макар и против волята си, св. Параскева остави пустинята, отиде в Константинопол и влезе във великолепната църква "Св. София". После посети и Влахернската църква "Пресв. Богородица" и след като се поклони там на Бога и на Пречистата Божия Майка, отиде в своя роден град Епиват. В него тя живя известно време, без да изменя своите духовни подвизи, пост и молитви. А когато наближи отхождането й при Бога, помоли се усърдно за себе си и за целия свят и след това предаде в Божиите ръце своята света душа. Християните според обичая погребаха тялото й в някакво малко известно място.

Много години след нейната блажена кончина Бог благоволи да прослави и на земята сред хората Своята угодница, която отдавна бе прославил на Небесата, и яви нейните свети мощи по следния начин. Близо до мястото, където преподобната беше погребана, се подвизаваше на своя стълп в безмълвие един стълпник. Но така се случи, че недалеко в морето плаваше с кораб някакъв моряк. Този моряк се разболя от тежка болест и умря, а трупът му беше изхвърлен на брега. Скоро от него започна да се разнася непоносима смрад и хората не можеха да минават по близкия път. Стълпникът също не можа да понесе зловонието му - наложи се да слезе от стълпа и каза на няколко души да изкопаят дълбок гроб и да заровят в него смърдящия труп. Когато тези хора започнаха да копаят, по Божи промисъл намериха в земята да лежи нетленно тяло на човек и се удивяваха как това тяло се е запазило цяло и неповредено. Но те бяха простовати хора и неуки, и не отдадоха значение на това, а го помислиха за нещо маловажно. Казваха си:
- Ако това тяло беше свято, тогава Бог щеше да покаже това с някакви чудеса.
И отново го заровиха с пръст, а после в същия гроб хвърлиха вонящия труп и си отидоха по домовете. През нощта един благочестив мъж от тях, на име Георги, се молеше на Бога в дома си, а към сутринта заспа и видя следното видение: струваше му се, че гледа някаква царица, седяща на ослепително светъл престол, а около нея стояха голямо множество светли войни. Като ги видя, Георги се изпълни с благоговеен ужас и падна ничком на земята, защото не можеше да понесе блясъка на тази пресветла красота. Но един от тези войни го хвана за ръка, повдигна го и му каза:

- Георги, защо така пренебрегнахте тялото на преподобната Параскева и погребахте заедно с него смърдящия труп? Побързайте да извадите от там светото й тяло и го положете на почетно място, защото Бог пожела да прослави Своята рабиня на земята.

После и сияещата в светлина царица му заповяда:

- Незабавно извадете моите мощи и ги поставете на отделно място - не мога повече да търпя зловонието, което излиза от онова тяло! Защото и аз съм човек, а родният ми град е Епиват, в който сега вие живеете.

Същата нощ една почтена жена, на име Евфимия, видя такова видение, каквото и Георги, и на сутринта двамата разказаха на хората какво бяха видели. Щом чуха това, християните побързаха да отидат със свещи при мощите на св. Параскева, извадиха ги с голямо благоговение и се радваха, задето бяха намерили такова безценно съкровище. Поставиха ги в храма "Св. апостоли Петър и Павел", който се намираше в Епиват. Там по молитвите на преподобна Параскева от нейните св. мощи се подаваха много изцеления на болни: всички недъгави или бесновати от околността, които идваха с вяра, получаваха здраве.

Много време след това в България дойде на власт благочестивият цар Иван Асен. Той разбра къде лежат чудотворните мощи на св. Параскева и изпрати блажения преславски митрополит Марк заедно с много епископи и свещеници и чрез тях пренесе светите мощи в столицата на Българското царство - Търново и ги постави с почест в своята придворна църква. Оттогава там започнаха да се изливат от светите мощи различни изцеления на онези, които пристъпваха с вяра към молитвеното ходатайство на блажената Параскева.

Когато по Божие допущение турците завладяха Византийската империя, заедно с нея покориха под своя власт и Българското царство и Сръбското. Това стана през XIV век, по време на турския султан Селим II. Когато Селим превзе Търново, бяха разграбени всички църковни скъпоценности и царски украшения. Тогава и мощите на св. Параскева бяха отнесени в Цариград и поставени в султанския палат. Но и там не остана скрит скъпоценният духовен бисер: много чудеса ставаха чрез светите мощи и не само християните, но и агаряните идваха да им се поклонят. Това силно смути турците и те взеха да се страхуват да не би мнозина от тях да се обърнат към християнството заради чудесата, които Бог вършеше чрез мощите на св. Параскева. Но и немалко от християните се грижеха тази светиня по-скоро да бъде взета от ръцете на нечестивите и да стане предмет на благоговейна почит от чедата на Христовата Църква. Затова турците дадоха светите мощи на цариградските християни, а те ги положиха с почит в патриаршеската църква.

След време благочестивият владетел на Молдавия, воеводата Ио Василий, научи за мощите на преподобна Параскева и горещо желаеше те да бъдат пренесени с чест в неговата православна страна. А Господ, Който е прославян сред Своите светии, благоволи и там да прослави Своята угодница, и устрои да се изпълни желанието на молдавския воевода: преклони сърцето на светейшия Константинополски патриарх Партений да съдейства за това. Патриархът свика целия свой освещен събор и по общо решение, със съгласието и на други патриарси, беше удовлетворена усърдната молба на благочестивия владетел. Тогава мощите на св. Параскева бяха пренесени от трима митрополити - Йоаникий Ираклийски, Партений Адрианополски и Теофан Палеонпатрон - в град Яш, столицата на Молдавия, и положени с голяма почит в храма "Св. Три светители", за всеобща радост на православния молдавски народ. Това стана на 14 октомври 1641 г. (Из: Чети-минеи на Св. Димитрий Ростовски)

Днес св. мощи на преподобна Петка Търновска почиват в митрополитската катедрала "Сретение Господне" в гр. Яш.