“Господ ще даде сила на Своя цар и ще въздигне рога на помазаника Си”

(1 Цар. 2:10)

Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква,

През настоящата 2007 година от Рождението по плът на нашия Господ и Спасител Иисус Христос православното българско изпълнение отбелязва особено важна годишнина: 1100 години от успението на св. цар Борис I Михаил (852-889; † 2 май 907) нашия Покръстител и вечен небесен застъпник пред престола на Всевишния.

Бог, в Чиято власт са времената и годините (Деян. 1:7), Който като любещ Баща обича всички Свои чеда и желае “всякой, който вярва в Него, да не погине, но да има живот вечен” (Йоан. 3:15), ни е дарил с равноапостолния цар и просветител Борис от любов към нас, та и българският народ да върви през вековете просветен със светлината на истинното богопознание, което се дава в св. Божия Църква. Свещен и синовен наш дълг като достойни негови наследници е да пазим и да тачим паметта му със слово и дело, през всичките отредени ни от Бога дни и години.

За нас делото на св. цар Борис-Михаил е наистина изключително по своя характер и непреходно по своето значение. Защото с мъдрото си боговдъхновено държавническо решение той веднъж завинаги подпечата принадлежността на нашия народ към православната вяра и благочестивите традиции на св. Православна църква. Във вече започналия да се разделя християнски свят той успя да се ориентира бързо и точно и да свърже личната си и на своя народ съдба със спасителната вяра и учението на Източноправославната църква. Днес, както и преди, всички ние клир и миряни на Българската църква имаме не само призванието, но и свещения дълг да пазим тази вяра като най-скъпо наше притежание и да изповядваме пред света, че това е вярата, “веднъж завинаги предадена на светиите” (Иуда. 1:3) вярата, която спасява; вярата, която утвърди вселената.

Благодарение на мъдрото боговдъхновено държавническо решение на св. цар Борис в България се положиха и основите на църковната просвета и книжнина на роден език, а на учениците на нашите просветители св. братя Кирил и Методий беше предоставена възможността да разгърнат докрай църковно-просветното дело, мащабите на което бързо надхвърлиха пределите на българската държава, за да бъдат посветени и просветени във вярата на св. Православие и други, тънещи в езичеството, славянски народи. Днес, когато страната ни е част от голямото европейско семейство и заслужено се гордеем с факта, че сме първите, на които се предоставя възможността да официализират нова европейска азбука кирилицата, нека помним, че дължим това преди всичко на нашия равноапостолен цар св. Борис първия от владетелите на българите, който прие жребия да покръсти своя народ и да направи държавата си християнска.

Св. цар Борис-Михаил не само посочи на своя народ спасителния път на вярата и утвърди с държавническата си воля християнството в България, но и пръв даде на поданиците си пример за преданост към св. Православие. Той се отдаде на християнството всецяло и безусловно със смирението на най-убогите Божии служители и ревността на най-дивните Божии подвижници. Свещеното Писание и богослужебните книги бяха неговото четиво, власеницата беше неговата постеля, а смирението неговото царско украшение. На светата вяра той се беше отдал до такава степен, че от ревност по нея и по делото на нейното утвърждаване сред българите не се поколеба дори да пожертва своето благоволение към първородния си син жертвоготовност, която може да бъде сравнена само с тази на праотеца Авраам!

Братя и сестри,

Колкото и да изречем или напишем за св. Покръстител и небесен застъпник на нашия народ, ще успеем да предадем твърде малко от действителното величие на неговата личност и ще очертаем твърде малко от характера и значението на неговото дело. За да се наричаме негови наследници обаче, сме длъжни ревностно да пазим завещаната ни от него православна вяра и с нея да вървим неотклонно към Божието Царство, верния път към което ни посочи преди повече от единадесет столетия нашият равноапостолен цар.

По повод 1100-годишнината от неговото успение Св. Синод на Българската православна църква отправя пастирски благопожелания към всички свои духовни чеда и гореща молитва към Всеподателя Бога да ни укрепва във вярата като достойни чеда на нашия св. цар Борис.

По неговите молитви Бог в изобилие да дарува на православния български народ духовно здраве и всяко благо.

Председател на Св. Синод

† МАКСИМ

Патриарх Български и Митрополит Софийски

Членове на Св. Синод

† Врачански митрополит КАЛИНИК

† Сливенски митрополит ЙОАНИКИЙ

† Видински митрополит ДОМЕТИАН

† Варненски и Великопреславски митрополит КИРИЛ

† На САЩ, Канада и Австралия митрополит ЙОСИФ

† Западно- и Средноевропейски митрополит СИМЕОН

† Великотърновски митрополит ГРИГОРИЙ

† Русенски митрополит НЕОФИТ

† Неврокопски митрополит НАТАНАИЛ

† Плевенски митрополит ИГНАТИЙ

† Старозагорски митрополит ГАЛАКТИОН

† Ловчански митрополит ГАВРИИЛ

† Доростолски митрополит ИЛАРИОН

† Пловдивски митрополит НИКОЛАЙ