• BULGARIAN ORTHODOX CHURCH
• HISTORY
• LOCAL ORTHODOX CHURCHES
  • Ecumenical Patriarchate
  • The Patriarchate of Alexandria
  • The Patriarchate of Antioch
  • The Patriarchate of Jerusalem
  • Russian Orthodox Church
  • Georgian Orthodox Church
  • Serbian Orthodox Church
  • Румънска православна църква
  • Orthodox Church of Cyprus
  • Orthodox Church of Greece
  • Orthodox Church of Poland
  • Albanian Orthodox Church
  • Orthodox Church of the Czech Lands and Slovakia
  • Orthodox Church of America
• Feedback
  • Contacts

 „Заблудих яко овча погибшее взиши раба Твоего яко заповеди Твоих не забих... (Пс. 118-176)"

С такива чувства, подобни на изповяданите от свети пророк и цар Давид в един от неговите псалми, ние встъпихме в свещеното поприще на Великия пост.

В продължение на няколко недели слушахме на всенощните бдения и ще слушаме и занапред по време на поста, свещената песен, зовяща ни  към  покаяние: „Покаяния, отверзи ми двери..."

Господи, отвори ми вратата на покаянието!

Защо ние молим Бог да ни открие това?

Нима сами не можем да се покаем за своите грехове?

Да си представим пътник, застигнат през нощта от зимна буря,  който очаква да намери за себе си подслон. Бурята заслепява очите му и нозете му затъват в дълбокия сняг. С труд той намира дома, към който се стреми... И стигайки до него, не може със собствената си ръка да отвори вратата, защото не знае как да стори това.

 И така стоящ навън, странникът вика: „Отворете ми! Замръзвам!"  Отварят му и  той влиза на топлина и отдих.

 Така и всеки един от нас, изпаднал в своите собствени грехове, е подобен на този пътник, който се е заблудил в снежната нощ.

 Греховете ослепяват нашето духовно зрение. Поддадени на страстите, ние не рядко загубваме пътя към спасението, и не можем да осъзнаем своя грях, нито да разберем неговата пагубна сила, както и да намерим в себе си решимост и дръзновение да пристъпим към Бога с покаяние. Често у нас дори липсва сила да се обърнем с вяра и надежда към Божието милосърдие.

Колко е разнообразен грехът, който отравя нашите души! Ние грешим с думи, дела и мисли. Грешим един против другиго, против самите себе си, против своята безсмъртна душа, против Господа Бога - нашия Небесен Отец, отплащайки му се за Неговите безчислени към нас милости, за Неговата непресекваема към нас любов, с жестоката неблагодарност на нашите сърца и с нежеланието да изпълняваме Неговата воля.          Каква голяма сила имат над нас и над нашите души греховете!

Затова и ние се молим настойчиво: „Господи, отвори ни вратите на покаянието!" И ето, молитвата ни  е чута. Пред нас е отворена вратата за покаяние,  където Господ ни чака със Своето човеколюбие.

Днес виждаме в нашите храмове черните траурни одежди на свещенослужителите, слушаме печалните погребални напеви и Царските врати са затворени.  Всичко това изобразява плача на Църквата, която оплаква нас с нашите грехове и  пороци, за да събуди в нас със своя плач решимост да положим греховете си при Христовите нозе. Да захвърлим своя предишен греховен живот и отрекли се от него, да започнем нов живот в Христа.

Господ ще ни окаже в тези дни на спасителния пост Своята помощ в нашия стремеж към  покаяние.  Нашето сърце ще се вълнува от думите на великопостните молитви: „Господи сил, с нами буди, Господи сил, помилуй нас!" И много пъти ще повтаряме, както  в първите дни на поста, вопъла на грешната душа: „Помилуй мя, Боже, помилуй мя..."

От седми век насам светата Църква е установила през дните на Великия пост да се чете  и Канонът на св. Андрей Критски. В него ние чуваме и виждаме примери и образци на човешкото грехопадение, както и примери и образци на живота на добродетелните хора. Там откриваме  и чувстваме в греховните примери самите себе си. Чувстваме воплите на грешната, окаяната, загубила образа Божий, човешка душа. Така Църквата желае да ни насочи към искрено покаяние, да се вгледаме в себе си, за да видим своите собствени греховни язви.

 В покайния канон на св. Андрей Критски вдъхновените стихове приковават вниманието ни  и с висотата на мисълта, и с дълбочината на покайното чувство, със своята образност и със силата на израза. В канона е предаден целият процес на обръщането на грешника, от момента на самоосъзнаване, до омиротворяващата душата увереност, че Бог по великата Своя милост ще й дари спасение. 

Покаянието и съкрушаването заради греховете ни е първият момент на обръщането на човек към Бога. То е основата, върху която се строи новият, по образ Божий, човек, първа степен към нравствен живот. При покаянието се къса веригата, свързваща човека с миналия живот, той се освобождава от греха, за да започне свят и богоугоден живот.

И така, пред погледа на каещия се преминават събития и лица от Ветхия и Новия завет в особена вътрешна асоциация, и в преценяване на духовния им смисъл и значение. Според мисълта на св. Андрей, чувството на искрено разкаяние за греховете, дълбокото отвращение от тях, е само отричащият, негативният елемент в момента на покаянието. А вярата в Бог, надеждата в Неговата велика милост и желанието да се живее по Божиите установления съставят приемащия и позитивен елемент на покаянието.

В поучителните събития и лица от Ветхия и Новия завет, човек намира достойни за подражание примери и получава увереност, че покаянието принася спасителни плодове.

Но как може грешникът да черпи сила за укрепване в доброто?

Само с помощта на Христа. Христос - Спасителят, е благодатната сила за духовно възраждане. Във Ветхия завет човек не получава изцерение от греховните си рани. Само Този, Който отдаде Себе Си за греховете на света, може да спаси падналия в грях и страдащ човек. От художествена гледна точка покайният канон на св. Андрей е съчетание от високи идеи и дълбочина на мисълта с образност и красота на речта. Човекът в безгрешно състояние се рисува като украсен с лаври, с „багреница царствена облечен". Докато състоянието на останалия под властта на греха човек е предадено с думите: „Ранен съм аз, смъртно!"

Греховете се сравняват с развълнувано море. Грешникът се изобразява като попаднал в ръцете на разбойници, а обръщането на човека към Бога е сравнено с възлизането по стълба от Земята на Небето и с възнасянето на св. прор. Илия на небето.  Покайните сълзи се уподобяват на целителните струи на Силоам. Както слепороденият, умил се в Силоамската къпалня, прогледнал, така и чрез сълзите на покаянието, измивайки своите сърдечни очи, грешникът може да види предвечната Светлина.

При тихите звуци на покайните великопостни песнопения, при умилното четене на Великия покаен канон сърцето ни  се затрогва в тази скръбна изповед на грешната душа и потръпва. Пред очите ни се разкрива колко суетна е привързаността към земните страсти и колко е безцелен набегът към непостижимото земно щастие.

И  така, ние сме стъпили на попрището на покаянието.

Светата Църква ни зове в този час да отдадем всичките си сили, като принесем на Господа искреното си покаяние за греховете и получим благодатта на опрощението, обновявайки своето сърце с покайни сълзи.

А в края на Великия пост ни очаква и  нощта на светлото Христово Възкресение. Ако последваме призива на светата Църква да преминем тези дни на Великия пост така, в смирение и покаяние, ако се приближим към протегнатата и всеопрощаваща ръка на нашия  Небесен Отец, то в онази радост, която ще преживеем в свещената Пасхална нощ, ние ще предвкусим онези вечни радости, към които се стреми всяко живо християнско сърце. Затова, да молим Господа през тези дни: „ Взиши раба Твоего, спаси раба Твоего! Аз цял лежа в греховни язви, но Твоите заповеди не забравих, не се отрекох от Тебе, аз Те търся и идвам към Тебе, и искам завинаги да бъда с Тебе! Не отхвърляй Своята заблудена овца, но ми отвори вратите на покаянието и ме научи как да се освободя от греховните струпеи и от смрадта на беззаконията си..."

 Който пристъпва с такива покайни чувства към Господ, него Бог ще приеме със Своето топло  Отческо сърце по начина, по който прие и Блудния син.  Ето на този път на покаянието ние сега  сме стъпили. Нека да го  изминем със сърдечно съкрушение, за да се възрадваме в радостта на прошката!

Молитствам ви, щото да не остане никой, който да не се откликне  на зова на светата Църква в тези великопостни дни и слагайки при Христовите нозе своето тежко греховно бреме, в Пасхалната нощ да почувства с особена сила радостта на светлото Христово Възкресение!

 А м и н.

Забележка: Проповедта е произнесена по време на Първата статия от Покайния канон на св. Андрей Критски в столичния храм "Св. Неделя", 14.02.2010 г.

IMPORTANT

• PATRIARCHAL AND SYNODICAL EPISTLE FOR THE NATIVITY OF CHRIST

Shortcuts

• Videogallery
• Official facebook page of BOC - BP
• Administration