Decrease font size Increase font size Print

Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ »
Notice: Undefined variable: materialCategory in /home/snet/web/old.bg-patriarshia.bg/public_html/en/reflections.php on line 62
» ОКРЪЖНО ПОСЛАНИЕ ЗА НЕДЕЛЯ ПРАВОСЛАВНА

ОКРЪЖНО ПОСЛАНИЕ ЗА НЕДЕЛЯ ПРАВОСЛАВНА

Notice: Undefined variable: materialCategory in /home/snet/web/old.bg-patriarshia.bg/public_html/en/reflections.php on line 67

2010-02-20, автор: † Вселенски патрарх ВАРТОЛОМЕЙ, рубрика:

ПАТРИАРШЕСКА И СИНОДАЛНА ЕНЦИКЛИКА (ОКРЪЖНО ПОСЛАНИЕ)

ЗА НЕДЕЛЯ ПРАВОСЛАВНА

† В А Р Т О Л О М Е Й

ВСЕЛЕНСКИ ПАТРИАРХ И АРХИЕПИСКОП НА КОНСТАНТИНОПОЛ - НОВИЯ РИМ,

БЛАГОДАТТА И МИРЪТ НА СПАСИТЕЛЯ И ГОСПОД НАШ ИИСУС ХРИСТОС ДА БЪДАТ С ВСИЧКИ ВАС ПО НАШИТЕ МОЛИТВИ, БЛАГОСЛОВЕНИЕ И ОПРОЩЕНИЕ

Днес нашата Света Православна Църква възпоменава своя най-личен празник. Затова от своя исторически и мъченически център - Вселенската патриаршия, Константинополската Майка-Църква отправя своето благословение, загриженост и обич към всички нейни вярващи по света и духовно отдадени й чеда и ги призовава молитвено да съучастват в празника.

Нека бъде благословено Името Господне! Защото всички, които през вековете положиха всякакви усилия да унищожат Църквата чрез различни явни и неявни гонения; които търсеха как да подменят нейните истини със своите еретични учения; които целяха да я злепоставят и да я лишат от глас и свидетелство в света - всички те не успяха. Защото небесните облаци на Мъчениците, сълзите на Преподобните и молитвите на Светиите духовно я закрилят и защитават, а Утешителят - Духът на истината я възвежда към пълнотата на истината.

С чувството на задължение и отговорност, въпреки пречките и трудностите, Вселенската патриаршия като първопрестолна Православна църква, бди за опазването и поддържането на единството на Православната Църква, така че с една уста и с едно сърце да се изповядва православната вяра на светите ни Отци, както във всяко време, така и днес. Защото Православието не е музейно съкровище, оставено на съхранение, а е дъх на живот, който да се предава и да оживотворява човеците. Православието е винаги актуално, стига да го представяме със смирение и да го тълкуваме в светлината на екзистенциалните търсения и нужди на хората от всяка епоха и култура.

За тази цел Православието трябва да пребивава в постоянен диалог със света. Православната Църква не се страхува от диалога, защото истината не се страхува от него. Напротив, ако Православието се затвори в себе си и не влиза в диалог с тези, които са извън него, не само че няма да успее в своята апостолска дейност (мисионерство), но и от „съборна" и „повсеместна (вселенска)" Църква ще се превърне в една интровертна и самодостатъчна група, в едно „гето" по краищата на историята. Поради тази причина великите Отци на Църквата ни никога не са се страхували от диалог с духовното обкръжение на епохата им, дори и от този с езичниците философи от века им. По този начин те са повлияли и са преобразили цивилизацията на своето време, с което са ни предали една Църква наистина вселенска.

Този диалог с външния свят Православието е призвано да продължи и днес, за да засвидетелства отново своя животворен дъх и своята вяра. Този диалог обаче не би могъл да стигне до външния свят, ако не премине първо през онези, които носят името християни. Длъжни сме първо ние християните да влезем в разговор помежду си и да разрешим различията си, за да звучи достоверно нашето изповедничество пред външния свят. Опитът за единство на християните е повеля и заповед на Господа, Който преди Страданията Си отправи молитва към Отца: „да бъдат всички едно (учениците Му): както Ти, Отче, си в Мене, и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас едно" (Иоан. 17:21). Не е възможно Господ да се тревожи за единството на християните, а ние да оставаме безразлични. Това би било престъпно предателство и нарушаване на Неговата заповед.

Точно по тази причина Вселенската патриаршия с взаимното съгласие и участие на всички поместни Православни църкви от много десетилетия насам провежда официални всеправославни богословски диалози с по-големите християнски църкви и конфесии. Целта на тези диалози е да бъде обсъдено в дух на любов всичко онова, което разделя християните както по вяра, така по начин на организация и църковен живот.

На тези диалози и на всеки един почин за мирни и братски отношения на Православната църква с другите християни днес се противодейства - и то, за съжаление, по един фанатичен начин, несъвместим с православния морал - от определени кръгове, които изключително заявяват себе си като зилоти и защитници на Православието. Сякаш не са православни всички патриарси и Св. Синоди на Поместните православни църкви, които в единогласие взеха решение и поддържат тези диалози, та противопоставящите се на всеки опит за възстановяване на единството между християните дотам да въздигат себе си над епископските синоди на Църквата, че да предизвикват реална опасност от създаването на схизми вътре в Православието.

В своите полемични аргументации тези критици на опитите за възстановяване единството на християните не се колебаят дори да изкривят реалността, за да подмамят и да възбудят вярващия народ. Така, те премълчават факта, че богословските диалози се провеждат по единогласното решение на всички Православни църкви, а атакуват единствено Вселенската патриаршия. Разпространяват лъжливия слух, че предстои някакъв съюз/обединение между римокатолици и православни, докато много добре знаят, че различията, които се обсъждат по време на богословския диалог помежду им, са твърде големи и изискват продължителни дебати; както и че за един съюз/обединение решението се взима не от богословски комисии, а от църковни синоди. Те твърдят, че според всеобщо мнение папата щял напълно да подчини православните, само защото те влизат в диалог с римокатолиците! Осъждат като пълни „еретици" и „предатели" на Православието всички, които провеждат диалозите, чисто и просто защото те дискутират с инославни, на които представят богатството и истината на Православната ни вяра. Говорят с неприязън за всеки опит на помирение между разделените християни и на възстановяване на единството помежду им като за явна „всеерес на икуменизма", без да притежават дори и най-малко доказателство по време на контактите си с неправославни Православната църква да е отстъпвала или да се е отричала от догматите на Вселенските събори и на светите Отци на Църквата.

Възлюбени братя и чеда в Господа,

Православието няма нужда нито от фанатизъм, нито от омраза към инославните, за да се защити. Който вярва, че в Православието е истината, той не се страхува от диалога, защото истината никога не е била застрашена от диалогичността. Напротив, още повече днес, когато всички се опитват да разрешат различията си чрез диалог, Православието не може да продължава напред с омраза към инославните и с фанатизъм. Имайте пълно доверие на Майката-Църква. Тя е опазила Православието непокътнато през вековете и го е предала и на други народи. Тя и днес се бори всред крайно трудни обстоятелства да поддържа Православието живо и почитано по целия свят.

От свещения център на Православието - историческата Вселенска патриаршия, братски прегръщаме и отчески благославяме всички вас, братя и чеда в Господа, молейки се да изминете в здраве и свято бодърстване периода на духовната борба и израстването в добродетели - светата и велика Четиридесетница. И да се удостоите наедно с всички благочестиви и верни православни християни да се поклоните на чистите страсти и славното Възкресение на нашия Спасител Господ Иисус Христос.

Неделя Православна, 21.02. 2010 г.

† Константинополски патриарх

горещ молитствувател пред Бога за всички

Митрополити:

† Деркски Константин

† Пергийски Евангелий

† Листрийски Калиник

† Австрийски Михаил

† на Атланта Алексий

† Приконисийски Йосиф

† Севастийски Димитрий

† на Мириофитон и Перистасис Ириней