ВЛЕЗ В РАДОСТТА НА ГОСПОДАРЯ СИ
+ Крупнишки епископ НАТАНАИЛ (по-късно Неврокопски митрополит)
Притчата за талантите (Мат. 25:14-30), както и всички останали, крие в себе си много послания. Тя привлича вниманието ни със своята актуалност. Грешката на ленивия раб е грешка, която почти всички допускаме. Той имал всички предпоставки и възможности да направи нещо с повереното му имущество, но не направил нищо. Отишъл и скрил в земята таланта на господаря си (Мат. 25:25). С една дума, оставил го неоползотворен. Заровил го в земята. Предпочел една мнима сигурност. Уплашил се да не го загуби. И когато дошъл часът, в който му потърсили сметка за повереното имущество, изровил го от земята и го дал на господаря си с думите: „Ето ти твоето" (Мат. 25:25).
Искате ли да чуете това оправдание с езика на нашето съвремие? Мнозина се оправдават по същия начин, като казват: не съм разпилял имота си в безчестие, не съм откраднал, не съм убил никого... И в църква от време на време отивам, а и свещ запалвам. Не помня да съм наскърбил някого умишлено, на обществото не съм причинил никакво зло.
Да, лениви рабе, но самият Иисус Христос ще те попита: „Толкова бързо ли забрави колко добрини си могъл да сториш и не си ги сторил? Забрави ли колко човеци си могъл да успокоиш и утешиш, ако беше използвал разумно таланта си?" Ти обаче го остави неизползван. Зарови го в земята на забравата, в мястото на безразличието.
Де да беше неизползван само един талант! Мнозина заравят и двата, и петте. Човеци, надарени с много качества - големи възможности, образование, обществено положение, авторитет и влияние, - ги държат неизползвани и се успокояват, че не ги употребяват за зло никому. Тук обаче е и тяхното престъпление. Защото оставят другите да рушат всичко свято и свещено, а те стоят със скръстени ръце. Ако онзи, който скрил в земята един талант, бил осъден, то колко повече ще бъдат осъдени тези, които оставят неизползвани многото дадени им таланти!
Не само ленивостта е осъдителна. Оправданието, което преследвал ленивият раб, за да покрие греха и грешката си, е още по-разгневяващо. „Господарю, аз те знаех, че си жесток човек: жънеш дето не си сеял, и събираш, дето не си пръскал; и като се уплаших, отидох, та скрих таланта ти в земята" (Мат. 25:24-25). „Така, че не аз съм виновен, а ти с твоята строгост. Аз предпочетох сигурността и без да ме види някой скрих таланта, който ми даде, в земята" - се оправдава той. Никакво чувство на отговорност, никакво чувство на разкаяние. Напротив, предизвикателство и стремеж да прехвърли отговорността и вината на другите лъхат от думите му.
„Значи за това си бил безразличен? Защото съм взискателен?" - ще ни попита Бог. „Затова трябваше парите ми да внесеш на банкерите, а аз, като дойдех щях да си прибера своето с лихва" (Мат. 25:27).
Оправданията са тези, които съдят и осъждат лукавия и ленив раб.
Ах, тези оправдания. Колко лесно те стават за нас примки, в които се оплитаме. Колкото повече време минава, толкова повече се умножават оправданията. Мнозина тежко въздишат, защото за постигането на справедливостта и любовта се изисква тичане, труд...
„Откъде да намеря време! С големи трудности едва успявам да преживея. А освен това, Бог не ме е надарил с нещо повече от другите, нито ми е дал някой по-специален дар - талант, та да ми държи сметка". За обикновените човеци това е най-голямото изкушение. При мисълта, че не могат да направят много, те не полагат усилия да направят и малкото. Може да не ти е даден някой голям талант. Но употреби и използва ли малкия, който притежаваш? Нямаш силите и възможността да преобразиш града, страната и заобикалящата те среда. Потруди ли се обаче да подпомогнеш един, двама или трима и да ги запознаеш с Христовите истини? Нямаш финансови възможности и власт, за да действаш с големи мащаби, да построиш и организираш социални и благотворителни заведения. Имаш обаче здраве, работа, време и можеш да помогнеш на сирачето, стареца, болния си съсед... Направил ли си това?
На всеки един от нас Бог е поверил поне по един свещен талант. И на всеки ще му се потърси един ден сметка как го е използвал. От голямо значение е не кой колко таланта, колко дарби е получил, а как ги е използвал, какво е спечелил с тях. Бог никога няма да иска от човека повече от това, което е могъл да направи. Но в същото време никой няма да бъде оправдан, ако извърши по-малко от това, което е могъл.
С тази притча Господ Иисус Христос освещава основния закон за вечния живот: за да може човек да задържи един или повече таланти, трябва да може да ги оползотвори. „Защото всекиму, който има, ще се даде и преумножи, а от оногова, който няма, ще се отнеме и това, що има" (Мат. 25:29). Който оползотворява даровете, получени от Бога, по начин съзидателен, смел и решителен, засвидетелства любовта си към Бога и ближния и ги преумножава. Оставилият ги неоползотворени, по едно или друго оправдание или разни предлози - ще ги загуби. Ще загуби всичко, дори и собствената си същност.
Да се трудим постоянно! Да преумножаваме Божиите дарове, за да се удостоим и ние заедно с верните раби да чуем спасителните Господни думи: „Влез в радостта на господаря си" (Мат. 25:1). Амин.
„Църковен вестник", бр. 5/1994 г.
