20 септември 2024, петък

Св. вмчк Евстатий Плакида и семейството му
church

"Братолюбието да пребъдва между вас." (Евр. 13:1)

Ваше Светейшество, Ваши Високопреосвещенства, Ваши Преосвещенства, скъпи гости от Руската православна църква, боголюбиви братя и сестри,

ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!

"Сей ден, егоже сотвори Господ, возрадуемся и возвеселимся в он" (Пс. 117:24). Ден на радост, на всеобща пасхална радост с всички изкупени от Христовото Възкресение братя и сестри. В такива дни Спасителят ни приканва към свято общение с Него и с всички Негови последователи, дълбоко вярващи в непобедимата сила на Живия Бог. Пасхалният период е най-тържественият и всерадостен период от православния църковен календар, защото всесилно ни вести победата на жизнодателя Христа над смъртта, изкупването от греха и вечното спасение. Светата Църква днес почита светите жени мироносици ­ благовестители на Възкресението на нашия Господ Иисус Христос, и ние, облени в светлина, духовно сме възрадвани, защото Пасхата по думите на св. Йоан Златоуст е: "залог за мира, източник на помирение, прогонване на враговете, разрушаване на смъртта, избавление от греха и спасение на човеците".

Ето защо, сме честити, че сега, когато лъчите на Възкресението галят сърцата ни и разсветляват умовете ни в познание на Истината, имаме възможността да отворим обятията си и в топла прегръдка да отправим великденския си поздрав към целокупния братски благочестив руски народ в лицето на вседостойния Предстоятел на Руската православна сестра църква ­ светейшия Московски и на цяла Русия патриарх Кирил, с всеосвещения клир, всечестното монашеско братство и богохранимото паство.

Ваше Светейшество,

С най-светли чувства на обич в Господа приветстваме Вас и досточтимите Ви съпътници от името на Светия Синод на Българската православна църква и от мое име, с добре дошли на древната и гостолюбива българска земя, осветена и от пролятата кръв на православни воини, достойни чеда на св. Русь, които са били предани до саможертва на делото за Освобождението от тежкото агарянско иго на своите събратя и единоверни чеда на България. Техният подвиг ни напомня предаността, която са имали жените мироносици към Спасителя Христа; затова правдата изисква от нас благодарност, която именно в пасхалния период вярващият български народ поднася с поклон и свято целувание.

Днес българската престолнина София е огласена от гръмкия звън на църковното единство, защото сладкогласните камбани на тази велелепна патриаршеска катедрала са донесени от братска белокаменна Москва и те именно се явяват символ на това, което казва великият йерарх Йоан Златоуст, чиято Божествена св. Литургия днес съборно възглавихме и отслужихме ­ патриарсите на Русия и България: "Църквата е дума не на разделение, а на свято единство и единение". Всечестният клир и благочестивият народ на родната ни св. Църква тържествено приветства Ваше Светейшество Московския и Всерусийски патриарх и досточтимата Ви изрядна делегация, като израз на апостолското наставление: "радвайте се, съвършенствувайте се, утешавайте се, бъдете единомислени, живейте в мир, ­ и Бог на любовта и на мира ще бъде с вас" (2 Кор. 13:11). Всеблагият Бог промислително предпочете да спаси не всеки човек поотделно, и то без връзка между вярващите в Него, а създаде от тях един изкупен народ, който да представлява за цялото човечество ядро на единство, надежда, спасение и светлина на земята. Този народ Божий ­ Църквата, е едно тяло и една душа. Глава на този богочовешки организъм е Сам Господ Христос, заради това, като проявление на единството на църковното тяло ние, православните християни, тайнствено и канонично влизаме в обща молитва, възнасяйки заедно св. Чаша и заедно служим на православната Истина и на човешкия род.

Съвремието е изпълнено с изкушенията на "мира сего" и обличането в невинност на неговите недъзи, а човекът е жаден за истина, свобода и човеколюбие. Затова Църквата, която е "една, свята, съборна и апостолска", трябва с категоричното си единомислие да даде своята освободителна, спасителна, обединяваща и възвишаваща сила и добро свидетелство пред света, така както тя винаги ревностно е извършвала.

Въодушевени и окуражени сме от братското посещение на Ваше Светейшество. Руската православна църква всегдашно е изпълнявала своето високоотговорно и всепредано служение в света. Пример за нейната братски протегната ръка се намира и в отношението към българския ни народ, когато той е бил в тежко изпитание, а както знаем от родната ни поговорка "приятел в нужда се познава". Историята ни показва как още в далечната 1686 г. в Москва патриарх Йоаким благославя българския стремеж към свобода, като изпраща своя племенник Савелий Дубровски в старопрестолния Търновград да вдъхне надежда, че Рус Святая няма да остави православните си събратя. Това е висок израз на славянска съпричастност и християнска солидарност. Ние, православните българи и единоверните братя руси, осветени от кръщелната благодат на Едната Църква, трябва ревниво да пазим и развиваме заветите, дадени ни от нашите славни предшественици ­ св. Киприан Московски и св. Евтимий, патриарх Търновски. Техният неуморен труд за вселенското единство на св. Православие, което и ние сме призвани да опазим, дава възможност за днешния исторически момент и за по-нататъшното развитие в единомислие на братските взаимоотношения между нашите сестри Църкви.

Братски благодарим на Ваше Светейшество, че точно днес, на този ден, когато през 1818 г. е роден блаженопочившият Цар-Освободител император Александър II Николаевич, на когото ние дължим искрена признателност за Освобождението на изстрадалото ни Отечество, Вие дойдохте в родна България, разцъфтяла от пролетното слънце, и ни принесохте и преподадохте благословението на небесния сонм светии, просияли на благословената руска земя. Това безспорно дава нам основание и предимство, като продължители на руско-българското църковно единство да поддържаме с ревност днешния благообразен образ на православното славянство.

Гостуването на Ваше Светейшество ­ Московския и на цяла Русия патриарх, и на Вашите изрядни съпътници на българска земя е искрена сърцата радост за всеки православен българин. Светата Руска православна църква и христолюбивият руски народ векове наред са ни протягали крепка десница в пътя на народностното битие, самостойното църковно развитие и просветно дело. В съзнанието на всеки български църковен деец никога не ще избледнее споменът за драгоценната подкрепа на светата Московска Патриаршия в новата ни история за вдигането на достопечалната схизма, за възстановяването на древлепросиялата ни Патриаршия и за нейното канонично признание от вселенското Православие.

В личен план бих желал да подчертая колко братска обич е била проявявана към мое смирение от бележитите Ваши блаженопочивши предшественици патриарси ­ да бъде вечна тяхната памет ­ като представител на светата ни Църква в Българското подворие в Москва, както и щедрите и любвеобилни награди от научните духовни институции на св. Руска православна църква за моите скромни трудове на богословското поприще и радение за всеправославно единство. От сърце братски благодаря за всичко в името Господне.

Ваше Светейшество, Вие сте у своя си, тъй като руси и българи сме от плътта и кръвта на славянския род, който е просветен със светлината на Евангелието от равноапостолните създатели на общата ни свещена писменост ­ светите братя Кирил и Методий, от които единият равноапостолен брат е Ваш небесен покровител.

Мост пресветъл и духовен между нас се явява и тази патриаршеска катедрала, изградена от целокупния български народ в чест на св. Александър Невски, който се е прославил през далечния ХIII век като смел защитник на християнската вяра и православно велелепие. Благодарение на покойния Светейши патриарх Алексий II (който е постриган в монашество на българския Национален празник през 1961 г.) частица от мощите на св. Александър Невски закриля българската престолнина. Вашето посещение и отслужването на св. Литургия в юбилейната 100-годишнина от построяването на храма са изключително историческо събитие и проява на благия Божий промисъл, както и на благодатните връзки, осъществявани от нашите църковни подвория, които молитвено възгряват взаимната ни братска любов.

В знак на братска обич, изразяваме своите искрени чувства към Ваше Светейшество, Първойерарха на Руската православна църква и велико Отечество ­ Русия, тъй като приятелството е като една душа в две тела. Нашите взаимоотношения почиват върху общия славянски произход, близък език и православна вяра, душевност и култура. Нека, както ни съветва св. ап. Петър, да бъдем: "единомислени, състрадателни, братолюбиви, милосърдни, дружелюбни" (1 Петр. 3:8), та да живеем в църковно-каноническо единение и сътрудничество в духа на завета на Спасителя: "Да вси едино будут" (Йоан. 17:21).

В сиянието на светлата Пасха Христова "друг друга обимем и тако рцем: Христос воскресе из мертвих ­ Воистину воскресе Христос!" Амин.

Бележка: Словото бе прочетено от Знеполския епископ Йоан, викарий на Българския патриарх и Софийски митрополит, в ПКСХП „Св. Александър Невски" 29.04.2012 г.