Вечерня

Денонощният богослужебен кръг започва с вечернята, понеже според древното църковно леточисление денят започва от вечерта.

Главната мисъл, която е прокарана във вечернята, е сътворението на света и на човека, както и началото на човешката история.

Вечернята започва с 103 псалом ­ „Благославяй, душо моя, Господа...", наречен предначинателен псалом. Този псалом ни дава пълна картина на творението във всичкото му разнообразие в небето, на земята и в необятните морски предели. Ние славословим Бога за безпределната Му мъдрост и величие ­ „Колко многобройни са делата Ти, Господи! Всичко си направил премъдро".

На всенощно бдение по време на предначинателния псалом се пее припевът: „Слава Ти, Господи, Който си направил всичко".

След предначинателния псалом дяконът или свещеникът произнася Велика ектения (1). В нея се молим за мир и плодородие, за добруването на народа, за духовната власт, за страдащите в света и пр.

След великата ектения се пее 140 псалом ­ „Господи, воззвах к Тебе..." (Господи, викам към Тебе, чуй ме!). Пеят се стихири, т.е. песни от октоиха и минея или триода, които са във връзка с деня или празника.

Срещу празник след стихирите се прави т.нар. вход: свещеникът, с кадилница в ръка обхожда св. Престол, излиза през северната врата на св. Олтар, идва на средата на църквата, прекадява и, обърнат към изток, възглася: „Премудрост, прости!" (Изслушайте с внимание премъдростта!)

Чете се или се пее древнохристиянският химн „Свете тихий...", в който се възпява Христос като Син Божи и Св. Троица. Свещеникът влиза в олтара. Следва сугуба ектения (2). Прочита се кратко вечерно славословие „Сподоби, Господи...!", изпяват се още няколко песни, наречени „стиховни стихири", чете се или се пее вдъхновената песен на стареца Симеон Богоприемец: „Нине отпущаеши...", следва трисветоето „Св. Боже... Пресвета Троице... Отче наш...", изпяват се празничните и дневните тропари и се дава отпуст, т.е. заключителна молитва.

На храмови и други празници на вечернята се извършва и петохлебие, т.е. благословение на пет хляба, на пшеница, вино и елей.

_______________

(1) Ектения (гр.) ­ протяжно моление, кратки прошения. Има няколко вида ектении: малка, велика, сугуба (удвоена, т.е. ­ с удвоено молитвено усърдие) и просителна. На призива при малката и великата ектения отговаряме с „Господи, помилуй", при сугубата ­ с тройно „Господи, помилуй", и при просителната ­ с „Подай, Господи".

(2) При ежедневната вечерня тази ектения се казва към края на вечернята.