Адрес: София, пл. "Св. Неделя" 19 (сградата на Богословския факултет при СУ "Св. Климент Охридски")

Директор: 

Тел.: (02) 987 44 83      Е-мейл - [email protected] 

Създаване, цели и задачи. По инициатива на Негово Светейшество Българския патриарх Максим и въз основа на проект, съставен от тогавашния ръководител на катедрата по История на Църквата в Духовната академия "Св. Климент Охридски" (сега Богословски факултет при Софийския университет) проф. д-р Т. Събев с Протокол № 7 от 18 юни 1974 г. на заседание на Св. Синод в пълен състав е учреден, считано от 1 юли 1974 г. ведомствен Църковноисторически и архивен институт (ЦИАИ) при Българската Патриаршия. В края на месец септември 1974 г. ръководството на новоучредения ЦИАИ представя в Св. Синод за преглед и одобрение подготвен проектоправилник. Същият е приет с Протокол № 17 от 14 ноември 1974 г. на заседание на Св. Синод в пълен състав. Този Правилник е изработен въз основа Устава на Българската академия на науките (БАН), сродните институти при БАН, правилниците на Духовната академия и въз основа на държавните постановления и наредби по тези въпроси, публикувани в "Държавен вестник".

Съгласно чл. 1 на този правилник "Църковно-историческият и архивен институт при Българската Патриаршия е научно учреждение, което има за цел да развива църковноисторическата наука у нас, да издирва, съхранява, обработва и издава архивни материали, други исторически документи и паметници, да допринася за разработването на сродна проблематика (църковно-археологическа, християнско-изкуствоведска и пр.); да осъществява специфични задачи от църковнопросветен, църковнообществен и патриотичен характер".

А) Помещения; хранилища. ЦИАИ се помещава в сградата на бившата Духовна академия, която е Синодална постройка и заема три помещения: една голяма обща стая (с размери 6,40 х 6,40 м), която служи за кабинет на директора; за работно помещение на щатните научни сътрудници; за читалня на външни читатели и за библиотечно помещение (с около 2000 тома книги); две малки стаи (с размери 4,80 х 3,30 м) - използвани за архивохранилища.

Още при създаването на ЦИАИ от Синодалната палата са подбрани по-ценните документи и материали (в обем около 3008 папки - т. е. няколкостотин хиляди документа) и са пренесени в ЦИАИ, като по този начин е създаден архив при ЦИАИ. С Протокол № 19 от заседание на Св. Синод в пълен състав от 27 ноември 1986 г. е решено "Отделите старопечатен, ръкописи и исторически архив да се предадат от Централния църковен историко-археологичен музей и приемат от Църковно-историческия и архивен институт при Българската Патриаршия, считано от 1 декември 1986 г." По този начин са прехвърлени и приети 375 славянски, 220 гръцки и около 100 чуждоезични ръкописи, над 600 старопечатни книги и няколко хиляди документи и снимки от периода на Възраждането и на Българската екзархия. Една част от ръкописите са писани на пергамент (предимно тези от Х - ХIV в.), а останалите на хартия. Забележителни със своите фигурални миниатюри са Слепченското Евангелие от ХV в.; трите Евангелия писани и украсени от поп Иван Кратовски от 1563, 1567 и 1579 г.; както и редица други Евангелия от ХVI-ХVII в. от София, Враца, Горна баня, Етрополе, Бобошево, Стрелча и др. Миниатюри има и в някои дамаскини от ХVI-ХVII в. - Костенечкия; в триоди - Боянския; в минеи - Етрополския и др. Особен интерес представлява и сборникът-панегирик от 1435 г. на дякон Андрей - ученик на св. патриарх Евтимий Търновски. Тук са и два преписа на Паисиевата история - Самоковският от 1771 г. и втория Ахтаров препис-преправка от 1844 г.

Б) Ръководство на ЦИАИ. Институтът се ръководи от директор, назначаван от Св. Синод и подчинен на Негово Светейшество Българския патриарх. За пръв директор е назначен проф. д-р Тодор Събев, който заема тази длъжност от 1 юли 1974 г. до 31 март 1995 г. Поради неговото заминаване през 1978 г. на отговорна църковно-икуменическа работа в Женева, ЦИАИ започва да се ръководи от негов заместник - изпълняващ длъжността директор.

Първи и. д. директор беше проф. д-р Илия Цоневски, който ръководи Института от 1978 до 1983 г. След него и. д. директор стана ст. н. с. Николай Кочев - от 1983 до 1987 г. Последен и. д. директор стана ст. н. с. д-р Христо Темелски - от 27 март 1987 г. до 31 март 1995 г. След освобождаването на проф. д-р Т. Събев от заеманата длъжност, поради пенсиониране, за директор е назначен дотогавашния и. д. директор ст. н. с. д-р Христо Темелски - т. е. от 1 април 1995 г.

В) Личен състав; сътрудници на ЦИАИ. При създаването си през 1974 г. Институтът има само директор и двама специалисти - Румен Василев и Дамян Стойнов. По-късно двамата специалисти участвуват в научни конкурси и стават научни сътрудници. След ранната кончина на н. с. Румен Василев (+ 23 декември 1976 г.) по съответния законен ред са назначени още двама сътрудници - ст. н. с. Христо Кодов и н. с. Петко Балджиев. През 1977 г. към ЦИАИ става аспирант Ангел Кръстев, който по-късно защитава кандидатска дисертация, спечелва конкурс и става научен сътрудник. Като научен сътрудник е назначен през есента на 1977 г. и архимандрит Нестор, магистър на богословието (сега Смоленски епископ). От 1982 до 1985 г. щатът на ЦИАИ нараства доста, за да достигне 15 души - един професор, трима старши научни сътрудници, петима научни сътрудници и 6 специалисти. След 1986 г. ЦИАИ започна постепенно да се "прочиства" от случайно попаднали или назначени със специални връзки хора, които бяха твърде далеч от църковно-историческата проблематика. През 1990 г. ЦИАИ броеше общо 9 души щатен състав, но поради затрудненото финансово положение на Българската православна църква, през есента на същата година Св. Синод предприе някои кадрови промени, влезли в сила от 1 януари 1991 г. Фактически беше съкратена само архивистката Даниела Калканджиева, а двама научни сътрудници и двама специалисти получиха други преназначения. Оттогава до 1998 г. в ЦИАИ останаха да работят само трима души: двама старши научни сътрудници - Христо Темелски (директор) и Трендафил Кръстанов, както и един научен сътрудник - Ангел Кръстев. От 1998 г. А. Кръстев премина на основна работа като доцент в Шуменския университет, а към ЦИАИ продължи да работи на половин щат. През 2004 г. Тр. Кръстанов беше пенсиониран и на негово място като специалист бе назначен Борис Маринов.

Тези трима щатни сътрудници (единият на половин щатна бройка) освен с научно-изследователска работа, се занимават и с обслужване на външни читатели, работещи с документи и ръкописи; дават справки и консултации и т. н.

Г) Научно-изледователска и издателска дейност. Основната дейност на ЦИАИ е проучването на многовековната история на БПЦ, издирването, обработването и публикуването на извори и документи, статии, студии и монографии. В двата органа на БПЦ - "Църковен вестник" и сп. "Духовна култура" още от създаването на ЦИАИ и до днес, сътрудниците на Института са публикували стотици статии, студии и научни съобщения.

Съгласно чл. 10 от Правилника си ЦИАИ издава две периодични издания - "Известия" и "Църковноисторически архив". В първото издание се публикуват студии, статии, научни съобщения и рецензии, а във второто - приоритет имат документите и архивните материали. От "Известията" досега са издадени три тома: т. I през 1978 г.; т. II през 1984 г. и т. III през 1986 г. От "Църковноисторически архив" са излезли два тома: първият през 1981 г. и вторият през 1986 г. Все още очакват своето публикуване: т. IV на "Известия" и т. III на "Църковноисторически архив.

Освен тези периодични издания ЦИАИ е подготвил и издал няколко монографии и сборници. Те са както следва:
1) Сб. Априлското въстание и Българската православна църква, С., 1977 г.
2) Сб. Вечна признателност към братята освободители, С., 1979 г.
3) Сб. Българската Патриаршия през вековете, С., 1980 г.
4) Юб. сб. Църквата и съпротивата на българския народ срещу османското иго, С., 1981 г.
5) Пространни жития на светите братя Кирил и Методий (превод и коментар Хр. Кодов), С., 1981 г.
6) The council of Serdika 343 A. D. by Leslie W. Barnard, Sofia, 1983.
7) Хр. Кодов, Б. Райков и Ст. Кожухаров. Опис на славянските ръкописи в библиотеката на Зографския манастир в Света Гора, т. I, С., 1985 г.
8) Ил. Цоневски. Живот, съчинения и учение на църковните отци, учители и писатели, С., 1986 г.
9) Т. Събев. Самостойна народностна Църква в Средновековна България, С., 1987 г.
10) Сб. Международен симпозиум 1100 години от блажената кончина на св. Методий, т. I, С., 1989 г.; т. II, С., 1989 г.
11) Сб. Българската православна църква и Освобождението на България от османско робство, С., 1989 г.
Все още очакват своето публикуване:
1) Юб. сб., посветен на 1300-годишнината от създаването на българската държава.
2) Юб. сб., посветен на 1100 години от идването на св. Кирило-Методиевите ученици в България.
3) Сб., посветен на 1000 години от кръщението на Русия.

След 10 ноември 1989 г. ст. н. с. д-р Хр. Темелски успя да издаде като автор и съставител повече от 30 научни книги и над 600 студии и статии.

Сътрудниците на ЦИАИ са публикували свои изследвания - научни и научно-популярни в различни светски издания: годишници, списания, сборници, вестници, и др.

Д) Провеждане на научни мероприятия и популяризаторска дейност. От началото на своята дейност до сега ЦИАИ е провел самостоятелно или съвместно с бившата Духовна академия следните по-значими научни мероприятия:

1) Научна сесия по случай 100-годишнината на Априлското въстание - 12 май 1976 г.
2) Научна сесия по случай 1100 години от рождението на св. Йоан Рилски - 17 октомври 1976 г.
3) Научна сесия посветена на 100 години от Освобождението на България - 7 март 1978 г.
4) Българо-гръцки симпозиум на тема: "Българо-гръцки църковни и културни връзки през Средновековието" - 21-23 май 1980 г.
5) Българо-руски симпозиум във връзка с 1140 години от рождението на св. Климент Охридски и 1150 години от рождението на св. Наум Охридски - 25 и 26 ноември 1980 г.
6) Международен симпозиум "1100 години от блажената кончина на св. Методий" - 11-16 юни 1985 г.
7) Международен симпозиум по случай 1100 години от идването на учениците на св. св. Кирил и Методий в България - 24-28 ноември 1986 г.
8) Научна сесия посветена на 1000 години от покръстването на Русия - 11 февруари 1988 г.
9) Международна научна конференция "Християнските балкански народи през османския период ХIV - ХIХ в." - 14-16 април 1988 г.
10) Научна конференция, посветена на 150 години от рождението и 75 години от блажената кончина на екзарх Йосиф I - 20 юни 1990 г.
11) Научно-теоретична конференция "100 години Неврокопска епархия" - 4 юни 1994 г., гр. Гоце Делчев.
12) Научна конференция, посветена на 155 години от рождението и 80 години от смъртта на екзарх Йосиф I - 19 юни 1995 г.
12) Научна сесия в Б А Н по случай 155 години от рождението и 80 години от смъртта на екзарх Йосиф I - 28 юни 1995 г.
13) Научна конференция, посветена на 120-годишнината от Априлското въстание - 11 май 1996 г. (с Богословския факултет).
14) Научна конференция по случай 1050 години от блажената кончина на св. Йоан Рилски - 19 октомври 1996 г. (с Богословския факултет).
15) и други.

Освен тези научни мероприятия, сътрудниците на ЦИАИ са участвували със свои доклади и научни съобщения в десетки други научни симпозиуми, конференции и сесии, организирани от други институции и организации, в това число и в чужбина - Германия, Италия, бившия СССР, Украйна, Гърция, Турция и др.

Сътрудниците от ЦИАИ са били сценаристи и консултанти на десетки документални телевизионни филми. По значимите от тях са за Патриаршеския катедрален храм-паметник "Св. Александър Невски", за Екзарх Йосиф I, за Дневника на Екзарх Йосиф I, за книжовното богатство на ЦИАИ, за Търновския митрополит Климент (Васил Друмев), за Желязната църква “Св. Стефан” в Цариград, за Софийския Катедрален храм “Св. Неделя” и др.

Щатните сътрудници на ЦИАИ са участвували в многобройни радиопредавания на църковноисторическа тематика по Българското национално радио - в рубриките "Календар", "На църква в неделя", "Нощен Хоризонт" и др.

За 35 години от своето съществуване ЦИАИ си спечели авторитет и признание сред българската научна и културна общественост. Журналисти от Българската национална телевизия, Българското национално радио и многобройните вестници и списания постоянно търсят справки и консултации от сътрудниците на Института и илюстративни материали от фондовете на ЦИАИ.

Освен това ЦИАИ е отворен за научна работа и предоставя документи, ръкописи и старопечатни книги за ползване на учени и специалисти от различни научни институти и висши учебни заведения. Читалнята на Института е редовно посещавана от стотици историци, слависти, българисти, етнографи, фолклористи, изкуствоведи, богослови и т. н. Тук са работили и идват да работят редица чуждестранни научни работници: от Русия, Румъния, Сърбия, Македония, Гърция, Германия, САЩ, Франция, Италия, Австрия и много други държави. Съществуването и научното богатство на ЦИАИ е отразено в редица специализирани научно-справочни издания и каталози.

Е) Предстояща дейност и нови хоризонти. Бъдещото положително развитие на ЦИАИ е безспорна необходимост за църковно-обществения, културния и научен живот в България. Това се дължи на обстоятелството, че той не е само научно звено, но и хранилище на ценни ръкописи и документи от историята на Българската православна църква и българското общество, от които се ползват наши и чуждестранни учени и специалисти. Ето защо една от основните задачи на Института е да обнародва това свое книжовно и документално богатство, за да стане то достояние на широката научна общественост.

Още през месец юли 1996 г. беше подписан дългосрочен договор с ръководството на Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" за оказване на техническа и научна помощ относно изготвянето на пълен и подробен опис на славянските ръкописи, съхранявани в ЦИАИ. Екип от квалифицирани специалисти (от Националната археографска комисия) започна работа по описването на славянските ръкописи, които са 375 броя. Този опис ще бъде тематично подреден и ще обхваща общо пет тома. При изготвянето на описа, Народната библиотека пое задължението безплатно да обезпраши и обеззарази всяко книжно тяло; да стабилизира подвързията на ръкописите, а някои, които са в доста лошо състояние, да реставрира за своя сметка (вече са реставрирани пет ръкописа и няколко фрагмента). Въпросният опис на славянските ръкописи е много необходим и ще запълни една многогодишна празнина - научната общественост и специалистите вече ще знаят с какво ръкописно богатство разполагаме и ще могат да черпят подробни сведения от пълния научен опис. Първият том от този опис е вече готов и предаден за печат. Очаква се да бъде готов в края на месец януари 2010 г.

Също съвместно с Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" през месец май 2010 г. ще бъде организирана и открита изложба на ръкописи от Етрополската книжовна школа (в сбирката на ЦИАИ се съхраняват около 20 ръкописа от тази школа) и ще бъде организирана научна конференция.

С помощта на Научния център за славяно-византийски проучвания "Академик Иван Дуйчев" специалист от този център изготви кратък (т. нар. "чек каталог") каталог на гръцките ръкописи (около 220 броя), съхранявани в ЦИАИ. Същият специалист - ст. н. с. д-р Доротей Гетов - усилено работи по изготвянето на пълен опис на гръцките ни ръкописи.
Други културно-просветни институции също проявяват интерес да дигитализират ръкописното и документално богатство на ЦИАИ, с което институтът ще навлезе в нов етап от своето развитие и присъствие в културния и научния живот на България и света.

ст. н.с. д-р Христо ТЕМЕЛСКИ