Доростолски митрополит Яков
Доростолският митрополит Яков (Росен) Стоичков Дончев е роден на 07.03.1971 г. в гр. София. След завършване на средното си образование през 1989 година учи в паралелния курс на Софийската духовна семинария “Св. Иван Рилски”. През 1990 г. постъпва в Духовната академия. След завършването й отбива военната си служба. Преминавайки различни послушания, през 2007 г. с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай постъпва в Баткунската света обител “Свети апостоли Петър и Павел” край село Паталеница, Пазарджишка духовна околия.
На 09.10.2007 г. е въведен в монашески чин от духовния му старец Пловдивския митрополит Николай. При пострижението му е дадено името Яков, в чест на свети апостол Яков Алфеев, честван на този ден. От същата дата е назначен и за игумен на манастира.
Ръкоположен е за йеродякон на 23.12.2007 г., а за йеромонах на 26.12.2007 г. от Пловдивския митрополит Николай.
От 2010 г. до 2012 г. е епархийски съветник на Пловдивска света Митрополия. На 18.03.2012 г. е възведен в архимандритско достойнство и е назначен за секретар на Пазарджишка духовна околия. През 2013 година със заповед на Пловдивския митрополит е назначен за Архиерейски наместник на Пазарджишка духовна околия.
Участва в Патриаршеския избирателен църковен събор като епархийски избирател от Пловдивска света митрополия.
На 14.12.2016 г. е наречен от Св. Синод в пълен състав за "Константийски епископ" и на 20 декември с.г.,Игнажден, в катедралния храм на гр. Пазарджик „Св. Богородица” е хиротонисан и назначен за ІІ-ри Викарий на Пловдивския митрополит, която длъжност изпълнява и до 25.10.2020 г., когато е канонически избран за Доростолски митрополит
Доростолски митрополит Амвросий
Доростолският митрополит Амвросий (в света Александър Александров Парашкевов.) е роден на 9 юни 1942 г. в гр. Свищов. Средното си образование получава в родния си град. Впоследствие завършва Висшия химико-технологичен институт в София. През 1983 г. е приет за студент в Духовната академия „Св. Климент Охридски", която завършва през 1987 година. На 13 август 1983 г. в Клисурския манастир"Св. Кирил и Методий", край Берковица, е постриган в монашество с името Амвросий от Видинския митрополит Филарет. На 19 октомври 1983 г. в Чипровския манастир „Св. Йоан Рилски" митрополит Филарет го ръкополага в йеродяконски чин. От 1 ноември 1983 г. до 1 декември 1984 г. той служи епархийски дякон при Видинската митрополия. На 15 август 1984 г. в Клисурския манастир „Св. Кирил и Методий" е ръкоположен за йеромонах от Видинския митрополит Филарет. От 1 декември 1984 до 3 февруари 1988 г. йеромонах Амвросий пребивава и служи в Клисурския манастир, като заедно с това обгрижва и богослужебните нужди в различни енории към Берковското архиерейско наместничество. По решение на Светия Синод на 29 юни 1989 г. е възведен в архимандритско достойнство от Видинския митрополит Дометиан.
От 3 февруари 1988 г. до 1 април 1994 г. архим. Амвросий е игумен на Лопушанския манастир „Св. Йоан Предтеча".
На 3 април 1994 г. в Чекотинския манастир „Св. архангел Михаил" е хиротонисан в епископски сан от Неврокопския митрополит Пимен.
По решение на Всеправославния събор, състоял се от 30 септември до 1 октомври 1998 г. в София, той е приет в каноническо църковно общение за служение в епископски сан, като му е дадена титлата „Браницки".
От месец юни 1999 г. до 1 юли 2004 г. е назначен за викарий на Видинския митрополит Дометиан и получава правото да пребивава на територията на Видинска епархия. От 1 юли 2004 г. е назначен за викарий на Врачанския митрополит Калиник.
На 17 януари 2010 г. е избран, а на 24 януари канонично утвърден за Доростолски митрополит. На 30 януари 2010 г. е въдворен на престола на Доростолска епархия.
На заседанието си на 18 юли 2013г. Светият Синод на БПЦ-БП в пълен състав определи Негово Високопреосвещенство Доростолския митрополит Амвросий за временен Наместник на Варненския и Великопреславски престол до избирането на нов митрополит на овдовялата епрахия.
На 18 август 2020 г. след кратко боледуване митрополит Амвросий се престави в Бога. В паметта на Българската православна църква митрополит Амвросий ще остане като добър пастир, духовник и епископ, положил много труд за духовното обгрижване на Доростолска епархия.
На 21 август с.г. митрополит Амвросий е погребан в близост до катедралата "Св. ап. Петър и Павел" в гр. Силистра, в непоследствена близост до блаженопочившия Доростолски митрополит Иларион.
Доростолски митрополит Иларион (†2009)
Дородтолският митрополит Иларион (в света Димитър Драганов Цонев) е роден на 12 януари 1913 г. в град Елена. Баща му е убит в първата световна война и няма спомени за него, тъй като е бил много малък. По майчина линия е родственик на Иларион Макариополски. Основно и прогимназиално образование получава в родния си град Елена. През есента на 1927 г. е приет за ученик в Софийската духовна семинария, която завършва през 1933 г. През месец септември същата година е приет за студент в Богословския факултет при Софийския университет “ Св. Климент Охридски ” , който завършва през 1937 г. От м. юли 1937 г. до м. септември 1938 г. е домакин на старопиталището “ Пеню и Мария Вълкови ” в гр. Велико Търново. На 04 септември 1938 г. в Дряновския манастир той е постриган в монашество с името Иларион от Великотърновския митрополит Софроний. На 21 септември 1938 г. е ръкоположен в йеродяконски чин във варненския храм “ Св. Архангел Михаил ” от Пловдивския митрополит Кирил. От 01 октомври 1938 г. до 01 декември 1938 г. йеродякон Иларион е помощник-секретар, а от 01 януари 1939 г. до 30 септември 1940 г. е назначен за учител-възпитател в Софийската духовна семинария, каквто остава до 31 декември 1943 г. Междувременно, на 4 ноември 1941 г. в семинарския храм “ Св. Йоан Рилски ” е ръкоположен за йеромонах от Софийския митрополит Стефан .
От 1944 г. е назначен за протосингел на Великотърновската митрополия, която длъжност изпълнява до 30 септември 1957 г. На 5 декември 1947 г. по решение на Св. Синод е възведен в архимандритско достойнство от Великотърновския митрополит Софроний. От 1 октомври 1957 г. до 15 август 1964 г. той е инспектор в Духовната академия “ Св. Климент Охридски ” в София, а от 16 август 1964 г. до 31 март 1965 г. е игумен на Троянската света обител.
От 1 април 1965 до 21 юли 1972 г. архимандрит Иларион е началник на Културно-просветния, а по-късно и на Богослужебния и на Духовен надзор отдел при Св. Синод. От 1 август 1972 г. е назначен за игумен на Бачковския манастир, който пост заема до 1981 г. Като такъв на 21. 01. 1973 г. в пловдивския митрополитски храм “ Св. Марина ” е хиротонисан в епископски сан с титлата “ Траянополски ” .
От 1981 г. до 1990 г. последователно заема длъжностите : председател на църковното настоятелство при ПКСХП “ Св. Александър Невски ” , директор на Църковно-историческия и археологически музей при Българската патриаршия, игумен на Троянския манастир, викарий на Варненския и Преславски митрополит Йосиф, патриаршески викарий и завеждащ Богослужебния и за Духовен надзор отдели при Св. Синод.
От 1990 г. до началото на 1 992 г . е викарий на Великотърновския митрополит Стефан, а от 27 януари 1992 г. до 1. януари 1994 г., поради напредналата възраст на митрополит Стефан, е и управляващ Великотърновска епархия. От началото на 1994 г. епископ Иларион е патриаршески викарий в София.
Автор е на множество стихосбирки, разкази и книги от църковно-исторически и нравствено-богословски характер.
На 12 октомври 2003 г. епископ Иларион е избран и провъзгласен за митрополит на Доростолска епархия.
На 28 май 2009 г . с указ на президента на Р България митрополит Иларион Доростолски е награден с орден “ Св. Кирил и Методий ” и огърлие за особено значимите му заслуги в развитието и издигането ролята на богословското образование и наука в България.
На 28 октомври 2009 г. митрополит Иларион, след кратко боледуване и лечение във Военноморска болница, се преставя в Господа. Същия ден тленните му останки са закарани в катедралния храм "Св. ап. Петър и Павел", гр. Силистра, за всенощно бдение. На 30 октомври, след отслужването на св. Литургия от Русенския митрополит Неофит - местоблюстител на овдовелия митрополитски престол и чинопоследованието на опелото, в присъствието на високопреосвещените митрополити на БПЦ, множество духовници и гости от страната и чужбина тленните останки на о Бозе почившия първи архипастир на древнопросиялата и възстановена Доростолска епархия са спуснати в гробница в двора на катедралния храм, при чието изкопаване са намерени и останки от погребение на неизвестен до момента йерарх.
За миналото, за живота, за Църквата...
интервю с Доростолски митрополит Иларион
Едва пет години изминаха от въдворяването на Негово Високопреосвещенство Доростолски митрополит Иларион в богохранимата му епархия. Тогава, броени дни след избора му за пръв митрополит на възстановената древнопросияла Доростолска митрополия, той даде интервю за Официоза на БПЦ - „Църковен вестник", което предлагаме на вашето внимание.
Много слова за него и от него се изрекоха напоследък, но към образа на митрополит Иларион винаги ще има какво още да се добави: като служител на Църквата, като писател и общественик, а струва ми се най-прекрасни и истинни биха били разказите на многобройните му духовни чеда. Това биха били разкази за неуморим молитвеник, изповедник, близък съветник, строг, но грижовен духовен отец. Докато разговаряхме, те не спираха да го търсят, да искат благословение и да се допитват до него по лични проблеми и дела. На никого не отказа внимание.
Дядо Иларион винаги говори за родния си град Елена с нескрита радост и патриотизъм. Трима архиереи са родом от този град. И тримата носят името Иларион: Иларион Макариополски, Иларион Ловчански и настоящият Иларион Доростолски.
С Иларион Макариополски (по-късно Търновски митрополит) го свързва родствена връзка по майчина линия. Къщата на дядо му била съседна на родната къща на именития църковник. За Иларион Ловчански разказва, че преди да стане монах е бил писар в Къпиновския манастир. По-късно е посочен за пръв Екзарх, но няколко дена по-късно се отказва, за да бъде избран по-млад предстоятел на БПЦ. Оттегля се в Кюстендил на покой, където е и погребан. Мраморният саркофаг и днес се намира в катедралния храм на града.
А настоящият Иларион Доростолски е роден в семейството на търговец-кожухар. Имали магазин в Елена, къщата им била голяма, старинна, но след 9. IХ. 1944 г. я разрушили, за да разширят улиците. Поради нечие безумие тогава, голяма част от уникалната архитектура на града е унищожена.
- Баща ми е убит още в първите дни на Европейската война (Първата световна война) отвъд Кюстендил. Спомням си, когато ни известиха за смъртта на баща ми, но него не го помня. В къщи настана голям плач, а мен ме заведоха у съседите. Оттогава ми става тягостно, ако отида отвъд Княжево в посока към Кюстендил разказва дядо Иларион.
Когато дошъл в Семинарията през 1927 г., в духовното ни училище се учели по 400-500 ученици. Същата година кандидатствали 80 човека за 40 места.
- Тогава всеки сам си осигуряваше издръжката, за да учи в Семинарията. Отпускаха се само една цяла стипендия и две половинки. Но желаещи да учат там имаше много. Това беше едно от най-престижните училища. Семинаристите се ползваха с много голямо уважение. На парадите за Деня на св. Кирил и Методий вървяхме най-отпред на шествието, втори след учениците на Военното училище.
Дядо Иларион си спомня как са ги водели организирано на кино в центъра на София. Като вървели по ул. "Граф Игнатиев, пеели, а хората излизали на прозорците и балконите, за да ги слушат и да им се радват. Тогава, разбира се, не било така шумно и претоварено по улиците.
- В VI клас бъдещият Макариополски еп. Николай стана монах - продължава разказа си дядо Иларион. Той беше един от тримата отличници на курса.
Години по-късно двамата ще работят заедно: в Семинарията между 1941 и 1943 г. и в периода между 1957 и 1964 г. в Духовната академия, единият в качеството на заместник-ректор и ректор, а другият като учител-възпитател и духовен инспектор.
- Аз приех монашество няколко години по-късно. Пострига ме тогавашният Търновски митрополит Софроний в Дряновския манастир. Сърцето ми скланяше към Къпиновския, но тогава там нямаше монаси.
В Дряновския манастир останал съвсем кратко време, тъй като е повикан от Варненския митрополит Йосиф за помощник-секретар, по-късно и секретар на митрополията. Там Пловдивският митрополит Кирил (по-късно Български патриарх) го ръкополага в йеродяконски чин.
- Беше дошъл на гости на дядо Йосиф Варненски. Двамата бяха близки и поддържаха много добри отношения. Тогава пък Варненският владика ръкоположи за йеромонах отец Наум, който по-късно пострада в качеството си на протосингел на Софийската митрополия. Бог да го прости! Беше много добър, начетен, но след 9.IХ. жестоко пострада. Много ми е жал за него. Правиха филм за него и ми искаха снимка, но не можах да им дам. По-късно намерих една от завършването ни на Духовната академия през 1937 г. Двата випуска, предишният и нашият, завършихме заедно и се фотографирахме.
Поредният телефонен разговор прекъсна разказа му. Университетски преподавател, негово духовно чедо, се обаждаше от Америка, за да сподели колебанията си, да поиска съвет. След като го напъти и благослови, дядо Иларион продължи да разказва свои спомени.
- Екзарх Стефан в качеството си на Софийски митрополит ме ръкоположи за йеромонах в семинарската църква, на храмовия празник в чест на св. Йоан Рилски.
Аз бях притеснен, помня, че се боях да приема свещенство, да не избързваме, но владиката ми се поскара (дядо Иларион се усмихва при този спомен). Дядо Стефан беше много мил, много сърдечен и блестящ оратор, завладяващ със словото си.
На 1 януари 1944 г. дядо Иларион бил изпратен за протосингел в Търновската митрополия. Сам се представил на търновската общественост на молебена в катедралния храм на града. По онова време Търновският митрополит Софроний управлявал и Скопско-Велевската епархия и прекарвал по-голямата част от времето в Македония. Отец Иларион се грижел за църковните дела в Търновска епархия.
- Бяха хубави времена на благодатно служение, но продължиха до 9 септември. Помня как изпращах войниците на фронта, държах им реч на Площада на победите.
В това кратко време от няколко месеца младият протосингел сформира епархийски хор от 40 свещеници. Спявките правят точно над тунела в старинна къща, собственост на митрополията. С този хор обикалят епархията, гостуват и на други епархии.
- Първият ни концерт беше във Военния клуб. Присъства цялата управа на града, полковниците от Военното училище, всички ги аплодират... После от високия връх, на който се намираше Църквата, от почетното място, което тя заемаше в обществото, бе срината в калта, отведнъж всички се обърнаха срещу Нея. Хулеха я, поругаваха я, унижаваха я такъв беше духът на времето и хората бяха принудени да се съобразяват с него.
Дядо Иларион не обича да си спомня за онези трагични за Църквата, за нейните свещенослужители и народа времена.
- Казват ми да напиша спомените си, но не искам да ги записвам, не обичам да си спомням за това. Беше голяма трагедия, голяма трагедия! - лицето на владиката видимо помръкна.
Докато комунистите все още не са се опомнили, епархийският хор продължава своите апостолски обиколки по разорените енории. Заедно с концертите изнасят и беседи, прожектират кадри от римските катакомби, които дядо Иларион снимал навремето като учител в Семинарията при едно свое посещение в Рим. В едно село вървели в снега след поредната си изява, а един милиционер възкликнал след тях: брей, колко много попове!
- А един от свещениците се обърна и му каза: дай Боже, да станете и вие колкото нас! Те бяха хиляди - пояснява ми владика Иларион, ние само 40, а той му пожелава да станат колкото нас!
Хората посрещат с голям интерес тези концерти, но не навсякъде ги допускат някои кметове забраняват тези прояви.
- При посрещането на шумкарите ни призоваха и нас да излезем на площада. Като отидохме с владиката, гледаме сред първенците се подредили мнозина от предишните големци. Вдигнали ръце, размахват яростно юмруци...
Митрополит Иларион никого не вини за измяната и злодеянията. Спомня си за онези времена с болка, без гняв. И сякаш иска да ги оправдае с думите:
- Такива бяха времената хората се страхуваха. И свещениците живееха в страх. Мнозина от по-дейните и ярки личности бяха избити. Времената бяха тежки за Църквата, но повечето хора запазиха уважението си и доброто си отношение към нас, дори комунистите ни почитаха.
Веднъж митрополит Софроний го изпратил да се застъпи за един свещеник. Не успял да изпроси милост за него. Още страда, че не е успял да го спаси. Укорява се, че не е намерил най-точните думи, макар че едва ли някой нарочен е избегнал присъдата на т. нар. "Народен съд". От градските гробища вечер се чували гърмежите от масовите разстрели.
След 14 г. в Търново епископ Иларион е игумен в Бачковския манастир. Като такъв остава 10 години, през което време е хиротонисан в епископски сан. След това последователно е началник на отдел "Просветен и социални грижи" при Светия Синод, временно управляващ Троянския манастир, духовен инспектор в Духовната академия и директор на Църковно-историческия музей.
От 1990 г. е изпратен за викарий на Търновския митрополит Стефан.
- Тогава стана разколът и аз останах като временно управляващ Търновска епархия. Беше тягостно. Владиката живееше в митрополията, аз отделно, в една къща собственост на Митрополията.
След каноничния избор за нов Търновски митрополит през 1994 г. Негово Светейшество патриарх Максим го кани в София за патриаршески викарий.
В качеството си на патриаршески викарий епископ Иларион ръкополага множество свещенослужители. Преди време помолил в Софийска митрополия да му изготвят техния списък, за да ги споменава поименно в молитвите си. Мисли за тях с отеческа любов и със загриженост: добре ли изпълняват свещеническия си дълг, достойно ли предстоят пред Божия Престол.
- Благодаря на моя Бог, колчем си спомня за тях (вж. Филип. 1:3-4). Сигурно и те се молят за мене усмихва се митрополит Иларион и добавя: Слава Богу за всичко!
Интервюто взе: Александра Карамихалева
Църковен вестник, бр. 21/2003 г.
