РАДВАЙ СЕ, БЛАГОДАТНА, ЧРЕЗ ТЕБЕ БОГ Е С НАС

В тихия галилейски град Назарет св. Дева Мария, под попечителството на св. Йосиф Обручник, дала обет за девството през целия си живот, възраствала телом и духом, усилвала се в благочестието, пребъдвала в молитва и изучаване на словото Божие. Църковното предание говори, че един ден (в шестия месец след зачатието на св. Йоан Предтеча) светата Дева четяла книгата на св. пророк Исайя, където било записано: „Сам Господ ще ви даде личба: ето, Девицата ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил" (Ис. 7:14), „което ще рече: с нас е Бог" (Мат. 1:23), и размишлявала - коя ли е ще бъде тази велика Девица.

Точно тогава небесният пратеник св. Архангел Гавриил се явил пред лицето й с възторжен поздрав: „Радвай се, благодатна! Господ е с тебе!" (Лука. 1:28) Смирена и смутена от необичайната похвала, св. Дева недоумявала - какъв ли е този поздрав. Тогава Ангелът й отговорил с думите на св. пророк Исаия: „Ето, ти ще заченеш в утробата, ще родиш Син и ще Го наречеш с името Иисус". Ново, още по-силно недоумение обхванало чистата Дева: „Как ще бъде това,  когато аз мъж не познавам?" Ангелът отново й възвестил силата Божия: „Дух Свети ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; затова и Светото, Което ще се роди от тебе,  ще се нарече Син Божи".

Св. Дух ще извърши особено предочистващо от първородния грях действие, та Мариината утроба да зачене и роди Младенеца безгрешен в Неговата човешка природа. „Ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти", отвърнала св. Дева в смирение и готовност да изпълни и послужи всепредано на волята Божия.

Това събитие поставило началото на нашето спасение. Нарекли го „Зачатие на Христа", „Благовещение за Христа", „Начало на изкуплението", „Благовещение на Ангела към Мария", а през VІІ в. се утвърдило наименованието „Благовещение на пресвета Богородица" в числото на великите празници на Христовата Църква.

Един век по-късно св. Йоан Дамаскин и Никейският митрополит Теофан съставили особен канон с азбучно краегранесие (акростих) в диалогична форма - разговор между св. Архангел Гавриил и св. Дева Мария. Денят 25 март е свързан съответно с 25 декември - Рождество Христово.

Родил се не само Бог и не само Човек, Синът Божи станал Син на Дева, явил се на света Месия - Богочовекът Христос. „Човеколюбецът не се погнусил да се роди от жена, говори в своята беседа Константинополският светител Прокъл, понеже това Негово творение давало живот. Той не се вселил в нечиста утроба, защото Той Сам я направил чужда на всякакво увреждане. Ако тази Майка не би била Дева, то роденият от нея би бил обикновен човек и раждането не би било чудесно; а тъй като и след раждането тя останала Дева, то кой е Роденият, ако не Бог. Необяснимо е това тайнство - по чудесен начин се родил Онзи, Който сетне безпрепятствено влязъл през заключените двери при Своите ученици, а св. апостол Тома, като изповядал съединените в Него две естества, възкликнал: Господ мой, и Бог мой! (Йоан. 20:28). Емануил отворил дверите на естеството като Човек и запазил невредимо девството като Бог,  еднакво се заченал и родил; безстрастно влязъл, нетленно се родил, както предсказал св. пророк Иезекиил: „И доведете ме назад при външните врата на светилището, обърнати към изток, и те бяха затворени. И каза ми Господ: тия врата ще стоят затворени, не ще се отворят, и никой човек не ще влезе през тях, защото Господ, Бог Израилев, влезе през тях, и те ще стоят затворени" (Иез. 44:1-2).

Архангелското благовестие всъщност било свидетелство на силата Божия, което означава и самото име Гавриил - вестителят и служителят на Божието всемогъщество, благовестникът на великата радост за въплъщението на Сина Божи. Като прославяме светата Дева и благодарим Богу за великата Му милост, на следния ден след Благовещение правим събор и молитвена прослава в чест на Божия посланик св. Архангел Гавриил, богопредан участник в тайнството на нашето спасение.

Благовещенският празник носи похвали и чест за жената-християнка, за цялото женско естество. Това достойнство идва от св. Богородица - пренепорочната Дева и пречистата Майка Христова, останала за всички времена наша Майка небесна, духовна кърмителка и пазителка, радост и похвала за цялата вселена. Затова, като подражаваме на нейния свят живот, добродетелност и съвършенство,  поднасяме й възторжен поздрав заедно с Архангела: „Радвай се, благодатна, Господ е с тебе! Радвай се, чиста Дево; радвай се, Невесто неневестна; радвай се, Майко на Живота!"

„Църковен вестник", СИ, бр. 12, 1993 г.

БЛАГАТА ВЕСТ

Ставрофорен иконом Станой АНДОНОВ

И тази година празникът Св. Благовещение облъхва сърцата ни с трепетите на голяма радост. Ние искаме да надзърнем в онова велико тайнство, което се извършва в малката стая на Девицата Мариам. И ето, виждаме с духовните си очи Божия вестител и чуваме поздрава от небето: „Радвай се благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените” (Лука. 1:28).

Девицата е смутена. Тя недоумява от казаните й думи, но архангел Гавриил я ободрява: „Не бой се, Мариам, понеже ти намери благодат у Бога; и ето, ти ще заченеш в утробата, ще родиш Син и ще Го наречеш с името Иисус” (Лука. 1:30-31). И отново недоумение. Но „как ще бъде това, когато аз мъж не познавам?” И Мариам чува отговора: „Дух Свети ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божи” (Лука. 1:34-35).

Благата вест! Небето се снишава към земята. Земята се облива със светлина. Идва пролет – нова пролет, за която копнееха всички древни векове. Тя идва в душите. Божият Син слиза на земята поради безкрайната любов на Своя небесен Отец. И Девицата Мариам навежда смирено глава и кротко отвръща на ангела: „Ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти” (Лука. 1:38).

Дево чиста, Откровице свята, радвай се! Благодатта е над тебе, защото чрез тебе идва утехата на света! Идва Лекарят, Който ще донесе балсам на съкрушените сърца и ще лекува раните на света. Идва Примирителят, Който ще обдари със Своя мир всички враждуващи по света. Идва Избавителят, Който ще поведе Своя народ по друг път – по стръмнини  и възвишения – нагоре към светлината. Ще проповядва на света благоприятната Господня година.

Радвай се, Благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените. Защото велика и свята е мисията на майката в живота. А ти си Майка на всички майки на земята.

Майка! Колко чистота, невинност и любов разкрива тази дума! Какъв отзвук има този детски шепот в най-нежните струни на майчиното сърце – струни, вибриращи под могъщия напор на надежди и мечти – изтъкани върху канавата от денонощни грижи за бъдещето на малкия човек!

Ако минем през историческото минало и разлистим историята на човешката култура, ще срещнем много рядко записани светли дни на радост за жената-майка.

Дори в страната на Омир тя е унижена и оскърбена! Знаменателни са думите на един от най-великите представители на древната философска мисъл – Платон: „Благодаря на небето, че съм роден човек, а не скот; елин, а не варварин; мъж, а не жена”, които ясно характеризират отношението на елина към жената.

И апенинският жител от гордия и величествен Рим бе унизил жената дотам, та философът-моралист Сенека изрече тежките и обидни думи: „Жената е безстидно животно и ако не се заемем с нейното образование, аз виждам в нея дива твар, неспособна да сдържа своите страсти”.

Християнството създаде светлия образ на жената-майка. Възвиси я на недосегаем пиедестал – построен върху нейното естествено право върху децата и семейството. То покри челото й с ореола на свободата. Защото „няма вече иудеин, ни елин; няма роб, ни свободник, няма мъжки пол, ни женски; защото всички вие едно сте в Христа Иисуса!” (Гал. 3:28).

Вижте „благословената между жените”! Тя е ходатайка пред Бога за нас; тя е Майка на човечеството, вдъхновителка на достойни майки от безкрайната човешка галерия.

Българска майко, ти шепнеш пред образа на Божията Майка молба да подкрепи и теб ръката; да озари и теб челото, и утробата ти чиста да благослови с достойна рожба!

Св. Благовещение! На този ден блага вест озари дома на св. Дева Мария – Божията Майка.

Този ден е и твой ден, християнска майко! Моли се на Майка Богородица така:

О, милостива Царице на небето и земята, с твоето ходатайство помилвай благочестивия православен наш народ, нашето войнство и всички православни християни, като ги запазиш под твоя благодатен покров! Моли въплътения безсеменно от тебе Христос Бог наш да ни препаше със сила отгоре срещу всички видими и невидими наши врагове, които рушат нашата света вяра и милото ни Отечество. Ние знаем това, Майко Богородице, и затова сме тъй усърдни в почитта и в молитвите си към тебе. Ти издигаш и подкрепяш падналите, утешаваш безутешните и се радваш с радващите се. Затова, когато лягаме да спим и когато ставаме от сън, ние усещаме себе си в твоите майчински обятия и ти пеем: „Богородице Дево, радвай се, благодатна Марийо, Господ е с тебе! Благословена си ти между жените и благословен е Плодът на твоята утроба, защото роди Спасителя на душите ни!” Амин!

„Църковен вестник”, бр. 12/1994 г.