Телесна и духовна слепота
† Видински митрополит НЕОФИТ
„Докле съм в света, светлина съм на света" (Йоан. 9:5)„
Очи имат, но не виждат" (Иез. 12:2
Днес Църквата възпоменава едно от чудесата, извършени някога от нашия Господ Иисус Христос. Той е дал зрение на един слепороден човек. Мила и трогателна е историята за това дело на Спасителя. Нека си го припомним с думите на четеното днес евангелие, а след това, чрез назидателни размишления да почерпим поука за опазване не само на телесното, но главно - на духовното си зрение.
В онова време Иисус, като минаваше, видя един слепороден човек.
Учениците Му Го попитаха:
- Рави, кой е съгрешил, той или родителите му, та се е родил сляп?
Иисус им отговори:
- Нито той е съгрешил, нито родителите му, но да се явят делата Божии върху него. Аз трябва да върша делата на Тогова, Който Ме е пратил, докле е ден: настъпва нощ, когато никой не може да работи. Докле съм в света, светлина съм на света.
Това като каза, плюна на земята, направи калчица от плюнката, намаза с нея очите на слепия и му рече:
- Иди се умий в къпалнята Силоам!
Той отиде и се уми, па се върна прогледнал.
А съседите и ония, които го бяха видели по-преди, че беше сляп, думаха:
- Не е ли този, който седеше и просеше?
Едни думаха: „Този е". А други: „Прилича на него". Той пък сам казваше:
- Аз съм.
Тогава го попитаха:
- Как ти се отвориха очите?
Той им отговори:
- Един човек, Който се нарича Иисус, направи калчица, намаза очите ми и ми рече: иди в къпалнята Силоам и се умий. Отидох, умих се и прогледнах...
Книжниците и фарисеите не повярваха това и изгониха прогледналия слепороден из събранието си.
Иисус, като го намери, рече му:
- Ти вярваш ли в Сина Божи?
- Кой е, Господи, та да повярвам в Него?
- Който приказва с тебе, Той е.
А той рече:
- Вярвам, Господи! - И Му се поклони (Йоан. 9:1-38).
Спасителят Христос е извор не само на духовна, но и на физическа светлина. Сам Той казва: „Докле съм в света, светлина съм на света". Мнозина слепци се просветени от тая светлина. С приближаването си до нея слепороденият прогледнал и с очите си, и със сърцето си. Дълги години тоя слепец живял в мрак. Възрастен вече, той добре съзнавал своя ужасен недостатък. Всеки може да си представи какви душевни мъки е преживявал тоя нещастник при мисълта, че е осъден да прекара цял живот в тъмнина. Всеки може да си представи неговото силно желание да види своите близки и да се наслади на дивната красота на природата.
И ето, това му желание привлича при него Сърцеведеца, Комуто се дава повод да върши делата на Оногова, Който Го е пратил; привлича при него Носителя, Извора на светлината. Иисус Христос по чудесен начин му връща зрението. И желанието на слепородения се изпълва, и делата Божии се явяват върху него. В един неочакван момент мракът пред него изчезва; той вижда море от светлина; пред неговия поглед блясва хубостта на божествената природа. Каква радост, какво щастие за досегашния слепец! Как ще обикне отсега той своя Благодетел! Как ще благоговее пред Неговата светлина!...
При втора среща Иисус го пита:
- Вярваш ли ти в Сина Божи?
- Вярвам, Господи! - възторжено вика щастливият човек и Му се покланя...
Светлината вече не грее само в очите му, тя е обхванала и сърцето му...
Голямо злощастие за човека е да изгуби зрението на очите си, защото се лишава от всичките утехи на светлината. Лишава се от приятната наслада да съзерцава хубостите на дивната природа. Скръбна и тежка е участта на телесно слепите хора. Ала много по-жалки и вредни са духовно слепи те. Телесно слепите са в тежест на близките си и сами се мъчат и страдат от недостатъка си. Но те поне имат чисти сърца и светли чувства. Духовно слепите са лишени от тая вътрешна благодатна утеха. Те причиняват страдания не само на себе си, а и на близките си, на цели семейства, па и на цели общества. Грубо и недоверчиво се отнасят те към Христовата светлина. А тя е единствената, която може да прости и очите, и сърцата на хората...
Злощастни са семействата, в които липсва тая светлина. Злощастни са обществата и народите, които имат духовно слепи водачи. Слепотата на тия водачи може да се отрази на младежта и на целия народ. Последиците от тая зараза са фатални. Поколенията, които не се просвещават с Христовата светлина и не се възпитават в повелите на евангелския закон за вяра и любов, за правда и братство, за морал и чест, се лишават от способността за мирно и културно творчество. Дейността на духовно слепите може да бъде извор на големи скърби и страдания, на много частни, семейни и общи злополуки...
Откъде произлизат завистта, злобата, раздорите и кървавите разправии? - От непознаването светлината на Божия закон, от духовната слепота. Тая слепота еднакво води към ямата на завистта и злобата и към трънака на раздорите и кървавите разправии, както отделните лица, тъй и обществата, и народите.
Но защо Бог допуща тая духовна слепота, извор на скърби и страдания, на които се излагат и невинни хора? Не може ли Той пак тъй с чудо да просвети и духовно слепите, както слепородения? Безспорно, Той може да стори това. Но може, ако има у духовно слепите желание да прогледнат, каквото има у слепородения. Ала Сърцеведецът очевидно знае, че у тях липсва такова желание, затова допуща мъките и страданията като една необходимост. Чрез тия изпити хората могат да дойдат до спасителната светлина.
Хората, далеч от Христовата светлина, заприличват на ръждясали и повредени съсъди. Отслабнали във вярата, потъпкали правдата, забравили любовта и братството, загрубели в ръждата на греха и порока, ослепели духовно, те, макар и да имат очи, не виждат светлите хубости на праведния и миролюбив живот.
При това обаче те са разумни същества, надарени са от Твореца със свободна воля. Бог не иска да наруши собствения Си закон, с който е определил и гарантирал свободата на тяхната воля. Ако у тях липсва желание за духовно проглеждане. Бог няма да ги насили с чудо към това. Той ги оставя да минат през огъня на изпитните и страданията, които те взаимно си създават. Допуща това, за да омекнат, да се прочистят, да прогледнат духовно и да разберат цената на Христовата миротворна светлина. По тоя начин и свободата на човешката воля не се накърнява, и делото Божие се извършва върху хората и народите...
Поради Своята безмерна любов към хората, венеца на Неговите творения, Бог е изпратил Единородния Си Син Иисус Христос да им посочи пътя на истината, та сами да пожелаят мира и правдата и да не си създават мъки и страдания. Христос издигна евангелския светилник в света, прогласи закона на любовта и добротворството. Сам Той даде пример за това. Велики божески дела извърши: слепци просвети, сакати оздрави, мъртви възкреси... И завеща на хората да вървят по осветения от Него път на вяра и добротворство.
Но, за нещастие, това не се прави от мнозина. Духовната слепота взима широки размери. Тя гнети хората и създава скърби и злополуки. Злобата, завистта, неправдите и раздорите не престават. Тежък и мъчителен свата животът за хората. Всички ние копнеем за мир и просветление; всички жадуваме за правда и справедливост, за светлина в душите и сърцата...
Къде ще намерим тия върховни блага? Днес, както вчера и завчера, словото Божие ни казва къде. Ще ги намерим там, където ги намери слепороденият, при Христа Спасителя. - Той е пътят и истината и животът. Той е светлина на света. Само при блясъка на тая светлина може да се възвърне духовното зрение. При Христовата светлина изпъква грозотата на егоизма, злобата и неправдата. Само при тая светлина ние ще видим и разберем хубостта на братолюбието и добротворството и ще преценим красотата на добрия живот, който е радост и мир в Духа Светаго (Рим. 14:17).
Поради това нека засилим нашето желание за духовно проглеждане. Христос непременно ще върне духовното ни зрение. Лекарството за това е приготвено. Нека се приближим до Божествения Лекар, да проучим добре Неговата евангелска рецепта, да помажем внимателно окото на нашето сърце и то ще прогледне. Нека не се измамваме. Едностранчивата просвета на ума донася само скърби и страдания. Необходимо е да просвещаваме и сърцата си с донесената от Христа светлина. Мирният напредък е в равномерната просвета на ума и сърцето, под лъчите на тая чудотворна светлина. Тя ще ни направи апостоли на любовта и правдата, за да вършим делото Божие, додето е ден, защото иде нощ и не ще има възможност за това. Нека бъдем близо до Спасителя, Който е светлина на света; да следваме подир Него; защото който го последва, няма да ходи в мрака, а ще има светлината на живота (Йоан. 8:12). Амин.
Из сборник „Проповеди І. Недели", София, 1920 г.
В СТРАДАНИЯТА БОГ НИ ПОСЕЩАВА
Ставрофорен иконом Димитър ЙОРДАНОВ
Ние людете често си мислим, че сме създадени изключително за радост в света, но никога не можем да се откъснем от мъката и страданията като наша неизменна жизнена съдба. Човешкото сърце жадува за чиста слънчева радост. Земята обаче, на която протича целият ни живот, не е само градина на благополучие и радост. С първия лъч на Божия свят идва и първата сълза. Страданията в живота са неизбежни. Дълбоката древност ни е завещала мъдрите думи: „Човек се ражда, за да страда, както искрите - за да летят нагоре" (Иоав. 5:7). Страданията ни водят до Бог и до целебната Божия сила.
За една дивна среща на човешкото страдание с Божията чудодейна сила ни повествува св. ап. ев. Йоан Богослов в своето литугийно евангелие за тази седмица - (9:1-38). Господ Иисус Христос заедно с учениците Си се движи по една от многолюдните улици на Йерусалим. На един ъгъл близо до храма седи слаб измъчен човек и трепетно протяга ръка за милостиня. Този клетник е сляп от рождение. Лишен е от скъпия дар - зрението. Замръкнал в черната нощ на слепотата, той никого и нищо не вижда. Голяма трагедия е телесната слепота.
Христос видя нещастния сляп просяк. Трогна се от нерадостната му участ. Прояви Своята божествена милост и го изцери. Върна му виделината на очите! Слепият прогледна. Тъмната завеса падна от очите му. Слънце и радост озариха сърцето му.
Христовите ученици питат Своя божествен Учител: „Рави, кой е съгрешил, тоя или родителите му, за да се роди сляп? (Йоан. 9:2) Въпросът им е естествен и оправдан. Земните страдания и болести са Божие наказание за извършен личен или наследствен грях (Йоан. 5:14; Изх. 20:5; Втор. 5:9; Иерем. 32:18). Но за тяхно учудване и сякаш в разрез с утвърдената човешка оценка за нравствения порядък в живота, Господ отговаря: „Нито той е съгрешил, нито родителите му, но това биде, за да се явят делата Божии върху му" (Йоан. 9:3). Има страдания в света, допуснати от Бога с висша нравствена цел - „да се явят делата Божии", за тържество на доброто и светлината.
Изцереният от Христос слепороден бе Божи избраник в страданията. С търпение и упование в спасителния Божи промисъл той носеше тежкия си житейски кръст. В страданията, в земната му несрета и в чудодейното му изцерение „се явиха делата Божии върху него". Към него се сбъднаха думите на Спасителя: „За съд дойдох Аз на този свят, за да виждат невиждащите, а виждащите да станат слепи" (Йоан. 9:38).
Христос се роди и живя в света като вечна Божия светлина. Той заяви: „Докле съм в света, светлина съм за света" (Йоан. 9:5). Спасителят най-добре чувстваше силата и ужаса на мрака. Той не примири мрака със светлината. Сред тъмата на земната човешка съпротива Той победи мрака (Йоан. 1:5) и изведе човечеството към сияйния хоризонт на светлината. Спасителят ни остави Своя безсмъртен завет: „Докле имате светлина, вярвайте в светлината, за да бъдете синове на светлината" (Йоан. 12:36).
Пътят на страданията е път Божи! Страданията и жертвеният подвиг на милиони любещи Господа сърца са вградени в духовното здание на Христовата Църква. Вярващото сърце знае, че Господ го посещава в скърбите и страданията, за да го пречисти и възвиси. Страданията очистват сърцето, както огънят очиства златото (Сирах 2:1-5; 1 Петр. 1:7).
Човекът е създаден за вечността. Всяка земна човешка съдба е включена във вечния Божи план. Божието око вижда всяка човешка сълза. Божието ухо долавя и най-съкровения вопъл на сърцето. В страданията Бог ни милва (Плач Иерем. 3:32). В скръбта Бог ни утешава (2 Кор. 1:4). Бог, по думите на св. ап. Йоан Богослов, „ще открие всяка сълза от всяко лице" (Откр. 7:17; 21:4).
Страданията са ключ към царството Божие. Св. ап. Петър ни призовава да бъдем съучастници в страданията и славата на Христа (1 Петр. 4:13). А св. ап. Павел мъдро ни увещава „да се хвалим със скърбите си" (Рим. 5:3). Страданията, пратени от Бога в школата на земния живот, пораждат духовна опитност и поддържат нравствената хармония в света!
Нека и ние, предани на Божията света воля, съгласно апостолската заръка изповеднически „да принасяме страданията като добри воини Иисус Христови" (2 Тим. 2:3).
Върху основата на живия крайъгълен камък Иисус Христос (Пс. 117:22; Ис. 28:16) да вграждаме сърцата си като живи камъни в най-величествения духовен строеж през вековете - Църквата Христова, за вечна Божия прослава и за тържество на Божието дело в света! Амин.
„Църковен вестник", бр. 22/1994 г.
