Св. преподобни Йоан Кукузел
~ 1 октомври
Тогава видя пред себе си Царицата на Небесата, сияеща от слава и божествена светлина. Тя се обърна към него и кротко му каза:
Ангелогласния - така нарекли още на младини св. Йоан Кукузел. Роден от българка през 1280 г., наричан още „магистър на магистрите", този пръв императорски певец във Византия пеел нежно и с магическо упоение в гласа си призовавал към чистота и смирение. Бил истински извор на музиката, както е написано в старите свитъци.
Житието на светеца е съставено в края на XIV век (препис от него се съхранява в Народната библиотека "Св. Кирил и Методий" в София). В него се разказва как надареният с необикновени музикални способности младеж бил изпратен да изучава Свещеното Писание в дворцовото певческо училище в Константинопол (Цариград), където скоро станал любимец на императора.
Желаейки да се откъсне от светските грижи и да служи на Господ в безмълвие, той тайно избягал и се укрил в светогорския манастир "Св. Атанасий". Представил се за неук пастир и игуменът му поверил манастирското стадо. Един ден подвизаващ се наблизо монах видял дивно чудо: пеещ пастир и кози, които не пасели, а го гледали, сякаш се радвали на ангелското му пеене. Въпреки настояванията на императора, който научил къде се намира Йоан и искал да го върне, той останал в манастира. Там създал своите безсмъртни произведения: "Полиелей на българката" (посветен на майка му), "Антиксантари", "Голямото исо", "Херувимска песен" и други.
Св. Йоан Кукузел създал нов тип нотно писмо - невмено, наричано още "Кукузелево", което било с повече нюанси и по-разбираемо. Ръкописи на създадените от него песнопения се съхраняват и до днес в библиотеките в Цариград, Солун, Атина, Атон, Ватикана, Париж, Виена и другаде. Много от композициите му напомнят български напеви. И днес музиката на Ангелогласния, българския светец Йоан Кукузел, звучи като първомолитва за всички нейни изпълнители и ценители.
Изображението на св. Йоан Кукузел в средновековни одежди, окръжено с невми - излезлите изпод перото му нотни знаци, и до днес се пази като светиня в библиотеката на Великата Атонска лавра.
Житие на преподобни Йоан Кукузел
Преподобни Йоан се роди в град Дирахия (Дирахия - Дирахион; сега Драч - град на източния бряг на Адриатическо море), който се намираше в областта на Охридската архиепископия. По произход беше българин, но още от ранна възраст остана без баща. Майка му, благочестива и богобоязлива жена, се погрижи да му даде християнско възпитание и го изпрати да изучава Свещеното Писание.
Йоан имаше хубав глас и затова хората го нарекоха Ангелогласния. По същото време царете имаха обичай да избират надарени и разумни момчета и да ги пращат да се образоват в най-авторитетните тогавашни училища - едни изпращаха да изучават философия, други - краснопис. По тази причина взеха и Йоан, който имаше прекрасен глас, и го изпратиха в царското училище да се възпитава и да изучава музикалното изкуство. Младият юноша, схватлив и разумен по природа, в скоро време изключително много напредна и овладя до съвършенство музикалното изкуство, тъй че всички се удивяваха на неговите необикновени способности. Някои от съучениците му шеговито го питаха:
- Йоане, какво яде днес?
А той, понеже все още не знаеше добре гръцки език, отговаряше им на гръцко-български:
- Кукия ке зелия (боб и зеле).
Затова момчетата го нарекоха Кукузел.
Не след дълго Йоан изучи гръцкия език и надмина в музиката всички свои връстници. Удивен от неговото наистина прекрасно пеене, византийският император (Преподобни Йоан Кукузел е живял по времето, когато Българското царство се намирало под византийско робство (1018-1185), а във Византия властвала династията на Комнините) много го обикна, радваше се за него и го убеждаваше да се ожени. Но той му отговори:
- Прося и моля твое царско величество да ми позволиш да отида и да видя майка си! А после нека бъде волята на Бога и на царя.
Императорът уважи желанието му и незабавно го изпрати с подобаващи почести.
Щом пристигна близо до дома си, Йоан чу плача и риданията на майка си, която безутешно скърбеше за него. Когато го видя, тя се изпълни с неизказана радост. Известно време той остана при нея, а след това отново се върна в столицата при царя.
В Константинопол Йоан бе обграден с много внимание и почести. Но всичко това само отегчаваше неговата смирена душа. Друго желаеше той. Възлюбил Бога и тишината на уединението, младият юноша искаше да служи на Господа в безмълвие, свободен от суетните светски грижи, и се молеше на Всевишния да устрои така неговия живот.
Бог, чрез Своя дивен промисъл, не се забави да изпълни молбата му. Веднъж в царския дворец дойде по някаква работа игуменът на Атонската лавра и след като свърши всичко необходимо, тръгна обратно за своя манастир. Щом узна това, св. Йоан намери удобно време, облече се в бедняшки дрехи и почерни лицето си, за да не бъде разпознат, взе една просешка тояга и с радост последва отдалеч игумена, докато пристигнаха на Св. Гора.
Скоро дойдоха до Лаврата. Игуменът влезе, а той остана вън и седеше пред портите като някакъв чужденец. Пазачът, застанал при манастирските врати, го попита:
- Какво желаеш, че си дошъл тук? И какъв занаят умееш да работиш?
- Зная да паса кози - отвърна му св. Йоан - и искам да стана монах.
Като чу това, пазачът отиде и извести на игумена, а той много се зарадва, че се е намерил пастир на козите, защото тъкмо по това време се случи да нямат такъв човек. Незабавно заповяда да въведат юношата в манастира и се зае да го обучава в духовния живот. Не след дълго го пострига за монах, а после го изпрати да пасе козите.
Оттогава св. Йоан живееше в планината, усърдно и с радост изпълняваше послушанието си и пасеше манастирските кози.
Императорът силно скърбеше заради неочакваното изчезване на сладкогласния и боговдъхновен певец. Той не знаеше какво се е случило с него и бе в недоумение. Изпрати хора да търсят старателно навсякъде. Те обиколиха много места, крепости, пустини и манастири, но не можаха да го намерят. Дойдоха също и на Света Гора, и там проверяваха прилежно на всички места, но - отново безуспешно. Но дори и да го бяха видели, едва ли щяха да го познаят: св. Йоан се бе облякъл във вехта и изпокъсана дреха, а и видът на лицето му се беше изменил от изнурителния пост и въздържание.
Един ден, обаче, докато пасеше козите в пустинята, той пожела да изпее на Господа някоя духовна песен от псалмопенията. Огледа се наоколо, за да се увери, че няма кой да го чуе, и започна да пее с голямо майсторство и умиление. Но в някаква пещера наблизо живееше един подвижник - той чу пеенето и помисли, че е ангелско, а не човешко. Излезе от пещерата и отиде да види. Тогава пред очите му се разкри дивна картина: видя младия пастир да пее, а козите бяха спрели да пасат и го слушаха с радост и сякаш с внимание. Подвижникът си помисли, че това ще да е Йоан Кукузел, когото императорът търси, а сега Сам Бог го открива. Той побърза да отиде в Лаврата и насаме разказа на игумена всичко, каквото бе видял. Игуменът веднага изпрати да повикат козаря и щом той пристигна, каза му:
- Бог ми откри, че ти си Йоан Кукузел. И защо толкова време си крил това от мен? Заклевам те в Бога да ми кажеш истината!
Тогава преподобният падна в нозете му, молеше за прошка и със сълзи му отвърна:
- Да, аз съм, грешният и недостоен раб на твоя светиня. Когато видях, че всичко в този свят е суетно, аз го презрях заради Бога и го оставих. Затова много те моля и прося от теб да ме пуснеш на същото смирено служение, което си ми дал отначало - да паса козите, за да не би царят да узнае, че съм тук и да ме грабне насила от това пристанище на спасението.
- Чедо мое - рече му игуменът, - не се безпокой за това! Ти само прояви послушание и остани в килията, която ще ти дам тук в манастира, а аз ще отида да моля царя да ти прости и да те освободи от всичко.
Така по нареждане на игумена св. Йоан остана да живее в манастира, а сам игуменът се погрижи да уреди това, което се отнася до него.
Щом пристигна в Константинопол, игуменът отиде при императора и му каза:
- Царю, моля и прося твое величество да ми подариш един човек заради неговото и твоето спасение на душата, и ако е оскърбил твое величество - да му простиш.
Царят се учуди и попита за името на въпросния човек, но игуменът му отвърна:
- Ако не ми дадеш предварително твоя милостив отговор писмено, няма да ти съобщя.
Тогава царят му даде своето писание, а той му извести за св. Йоан Кукузел и му разказа всичко за него. Царят се удиви, много се зарадва и прослави Бога. Но сам в себе си бе раздвоен - не искаше да се раздели окончателно с добродетелния юноша, а от друга страна, вече беше дал на игумена своето писмено съгласие. Тогава нареди да приготвят кораби и заедно с игумена отиде на Атон в Лаврата. Там императорът се срещна със св. Йоан, поздрави го и устрои тържество. После той се върна в Константинопол, а св. Йоан, скъсал и последните си връзки със света, остана в Лаврата, където безпрепятствено служеше на Бога, пееше в църква и благославяше Този, Когото възхвалява всяко дихание (Пс.150:6).
След известно време той построи недалеч от Лаврата малка църква на името на светите Архангели и килия, в която остана да живее в безмълвие. Шест дни в седмицата той пребъдваше в килията си и, останал сам с Бога, грижеше се за очистването на душата си от греха. А в неделя и на празник отиваше в голямата манастирска църква, заставаше на десния клирос и пееше на Бога с голяма любов и умиление.
Един ден, през светата Четиридесетница, в Акатистната събота, той по обичая си изпя с умиление самогласните стихири и канона на св. Богородица. След края на бдението и Акатиста към Божията Майка той седна срещу нейната икона, но се почувства твърде уморен и задряма както се бе опрял на мястото си. (Бдението на Св. Гора започва при залез слънце и завършва при изгрев - затова е понятна умората и дрямката на светеца.)
- Радвай се, Йоане!
И добави:
- Пей и не преставай да ме възпяваш. Аз няма да те оставя!
При тези думи Пресветата Дева постави в ръката му една златна монета и стана невидима.
Щом се събуди, той намери жълтицата в дясната си ръка - тогава душата му се изпълни с неизказна радост и той със сълзи благодареше на Божията Майка и я възпяваше. Жълтицата бе прикрепена към иконата на Пресвета Богородица, и оттогава ставаха дивни чудеса и знамения както от иконата, така и от самата златна монета. (Чудотворната икона на Пресвета Богородица, наречена "Кукузелиса", се е прославила с чудеса и знамения особено от 1796 г.)
Утешен от необикновеното видение, св. Йоан не остави служението си като певец на десния клирос в голямата манастирска църква. След известно време на единия му крак се появи болезнена рана, която се възпали и силно загнои. Но скоро сама пречистата Божия Майка го излекува по чудесен начин, както някога св. Йоан Дамаскин. Яви му се и му каза:
- Бъди здрав отсега нататък!
При тези нейни думи той напълно оздравя, благодареше на своята Покровителка и отправяше към нея песни и славословия. От тогава и до края на живота си той не страдаше от болести.
Св. Йоан Кукузел живееше в пост и бдение, трудеше се в добродетели и най-вече се стараеше да придобие смирение. По откровение свише той узна предварително приближаването на своята кончина и каза за нея на всички братя. След това се помоли за тях и им завеща да го погребат в църквата "Св. Архангели", построена от самия него.
Така св. Йоан завърши земния си живот и се всели във вечните Небесни обители, за да възпява Христа Бога в Неговото Царство заедно с ангелите и всички светии.
По: Чети-Минеи на св. Димитрий Ростовски
