1. Ние, събралите се по Божие изволение и по Божия милост предстоятели на светейшите Православни църкви, след като служихме заедно в светия храм на Рождеството на Господа във Витлеем днес, 25 декември 1999 г. / 7 януари 2000 г., празник на Рождението по плът на Господа Бога и Спасителя наш Иисус Христос, изпращаме от Богоприемната пещера целование на любовта до всички наши братя и съслужители по вселената и благословение от Бога до цялото изпълнение на едната света съборна и апостолска Църква, заедно с всички вярващи в Христос по света. Радвайте се винаги, братя, в Господа нашия Бог.
2. Хвала и славословие отправяме към покланяемия в Троица наш Бог, Който е поставил годините и времената в Своя власт, за това, че ни удостои благополучно да достигнем до тази историческа годишнина на въплъщението на нашия Господ „да се поклоним пред подножието на нозете Му" (Пс. 131:7), където неизмеримата Му любов „наведе небесата и слезе" (2 Цар. 22:10) за спасението на света. В края на второто хилядолетие след Раждането на Христа Христовата Църква, вярна на светоапостолското и светоотеческото предание, стои с боязън пред неизразимото човеколюбие на Бога, Който чрез действието на Своята любов преобразява времето от носител на тлението и смъртта в колесница на живот и нетление, и от обикновен указател на календарните промени, служещи за организиране на човешкия живот - в предвкусване на вечността.
3. За православната ни вяра въплъщението на Сина и Словото Божие в определено време и на конкретно място изразява преди всичко освещението на историята и света чрез преобразяването им в царство на Бога. Разделянето на историята, вследствие на Божественото въплъщение, на време преди Христа и след Него напомня на човека, че от онзи ден нататък времето и историята се разбират и се разглеждат вече не от гледната точка на този свят - на политическата, военната и икономическата мощ, макар те временно да надделяват, - а от перспективата на Царството на Божията любов, която има основно значение в историята и чието идване във времето е белязано от Рождеството на Господа от Дух Светий и Приснодева Мария.
4. Празнувайки със съзнанието за тази истина деня на Рождението на Господ Иисус Христос в свещеното място на неговото явяване, отправяме поглед към изминалото двухилядолетие от историческия живот на Църквата с благодарност към нейния Господ и Основател, защото чрез Светия Дух Той я запази здрава, като потвърждение на неговите думи, че и портите адови няма да й надделеят (Мат. 16:18), макар и често пъти преследвана до кръв. Действително историческият живот на Църквата през целия този дълъг период от време беше една победоносна борба с различни врагове, така че тя да не може да се похвали с друго, по думите на Апостола, освен със своите „немощи" (2 Кор. 12:5), украсена „като с багреница и висон" с кръвта на своите мъченици и непрестанно напоявана с „потоците сълзи" на преподобните й подвижници. Затова Православната ни Църква продължава да дава за пример на съвременния свят Кръста на Господа, който беше „кротък и смирен по сърце" (Мат. 11:29), Който обича всеки човек независимо от раса, цвят, пол или други различия, дори и грешния, и „най-малкия брат", когото могъщите на земята, за да постигнат целите си, често пъти жертват сякаш е нещо незначително.
5. По времето на своето 2000-годишно съществуване Църквата Христова често пъти е наранявана от неуспехите и греховността на своите членове, пастири и пасоми, и е давала на хората извън нея поводи, повече измислени отколкото истински, да я критикуват и да се опълчват срещу Всесветия й Основател и неговото честно тяло, „което е църква" (Кол. 1:24). Най-трагичен израз на този факт е разделението на християнския свят, дължащо се до голяма степен на човешкия егоизъм и другите човешки слабости, нещо което не може да остави безразлични обичащите Църквата, а най-вече епископите, поставени от Бога за пазители на нейното единство. Съблазънта на разделението на християнския свят, наследено от обстоятелствата и събитията на двухилядогодишния живот на Църквата, стои пред нас като кървяща рана, за изцелението на която сме призвани да се молим непрестанно всички, да се грижим непрекъснато и да работим неуморно.
Ние също така искрено и дълбоко съжаляваме за съществуването на разколите вътре в нашата света Православна църква. Ние още веднъж осъждаме тези разколи и призоваваме всички разколници да се върнат в лоното на каноничната Църква.
6. И така, като забравяме що е зад нас и като силно се стремим към това, що е пред нас (Фил. 3:13), по израза на апостол Павел, ние гледаме към новото хилядолетие с доверие в промисъла, любовта и милостта на Всеблагия Бог, и в същото време дълбоко осъзнаваме сложността на проблемите, кризисността на времето и тревогата, която е обзела съвременния човек. Като пастири на Православната църква, която винаги е била помощник на човека в проблемите му, не можем да сме безразлични към онова, което новото хилядолетие вещае на хората, и към това, което подобно на двуостър меч обещава да намери решение на проблемите и освобождаване от злините, а същевременно заплашва оцеляването на човека като „образ Божий" и на творението като „много добро". Изповядвайки прочее Въплътения и Възкръснал Господ като Син Божий и единствен Спасител на човека и на целия свят и като Устроител на светата Му Църква, проповядваме и ние, както Той проповядва и както отците ни повториха, покаянието като единствен път за спасение на всеки човек по всяко време и във всяка епоха и обстоятелство.
7. Фактът, че настоящото евхарийстийно събрание на предстоятелите на Православните църкви се извършва във Витлеем, Светата земя, и показвайки нашето единство и получавайки благодатта на Господ Иисус Христос, любовта на Небесния Отец и общението на Светия Дух, ни приканва коленопреклонно и молитвено да възвестим на близки и далечни небесното послание на ангелите, което бе чуто в тайнствената нощ на Божественото Рождение на Изкупителя: „Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение" (Лука 2:14). Затова ние отправяме призив от това свято място към могъщите ръководители на света - да гарантират и утвърдят многожелания мир в този район за всички живеещи тук народи, като зачитат установеното от векове статукво на светите места.
Поклонническите посещения на светите места от всички християни в света през мирни времена са особено благословени и носят духовно отрезвяване в Христа и обновление на всяка християнска съвест, понеже в тях живеем [изживяваме - бел. гл. ред.] и почитаме, според съзнанието на отците от VІІ Вселенски събор, „отгледания и явил Се, и познал плът, и освободил ни от заблудата Христос Бог наш". Стоейки на това свято място, чувстваме важността на богословското слово на светия наш отец Атанасий Велики за въплъщението на Господа: „Той се въплъти, та ние да се богоуподобим и Той яви Себе Си чрез тяло, та ние да имаме представа за Невидимия Отец".
8. От това най-свещено място и в името на Владетеля на света Иисус Христос с голяма любов призоваваме всички народи и техните ръководители да положат усилия за прекратяването на войните и за решаването с мирни средства на възникналите сред тях разногласия, и с всички сили да подпомагат и възстановяват духа на помирението. Православната църква е готова да съдейства за това чрез средствата, с които разполага, които съвсем не са политически, а имат чисто духовен характер, за да престане религията да бъде причина или повод за войни, както това често се е случвало в миналото, и да е постоянен фактор на мира и помирението. Проникнати от този дух, ние обръщаме взор към другите големи религии, по-конкретно към монотеистичните религии - юдаизма и исляма - с намерението да създадем възможно най-благоприятни предпоставки за диалог с тях в името на мирното съвместно съществуване на всички народи. На основата на съдържанието на Евангелското учение и на нашето Свещено Предание Православната църква отхвърля ненавистта към чуждите убеждения и осъжда религиозния фанатизъм във всичките му проявления.
9. Прочее, от това място и в името на „Предалия Себе Си за живота и спасението на света" Господ Иисус Христос ние сърдечно протягаме ръка на човеколюбиво съчувствие и подкрепа на всички, които са подложени на дискриминация от какъвто и да било вид, само по причина на естествено, социално или културно различие. Очакваното увеличение на придвижването на хората в новото хилядолетие е възможно да създаде ред проблеми и ще направи необходимо осъществяването на съвместното съществуване и мирно съжителство на различните култури. Това не трябва да се постига чрез поглъщане на специфичните особености на отделните култури в морето от уеднаквяващата и еднокултурна глобализация. Ние също считаме за необходимо да насочим вниманието на вярващите в Христа върху появата на нов вид идолослужение чрез обоготворяване на насилието, парите и удоволствията, които заплашват да заменят в живота на хората любовта на Троичния Бог, свободата, неповторимостта на човешката личност, а също и предвкусването на приобщаването към вечното царство Божие - единствения истински смисъл на човешкото съществуване.
10. Проникнати от дълбоко чувство на пастирска отговорност пред нашето паство, ние искаме да осъдим провеждането на прозелитизъм от страна на някои инославни изповедания и религиозни групи в райони, които Православната църква обгрижва духовно от векове. Ако те не се съобразят със съществуващата църковно-каноническа структура, принципите на християнската нравственост и елементарната етика на взаимно уважение на християнско равнище, тогава последиците, които ще са резултат от възникналите проблеми между самите тези християни в новото хилядолетие, ще бъдат неприятни. Ние храним надежда, че тези изповедания и групи ще зачитат каноничните права, свобода и истина на всяка една Православна църква.
11. При настъпването на третото хилядолетие от Рождество Христово човекът е изправен пред лицето на бурен научен прогрес, който с помощта на технологиите обещава избавление от много болести и подобряване стандарта на живот на хората. Църквата с голяма радост приветства тези усилия, но в същото време отбелязва голямата опасност, която се крие в радикалната намеса на човека в структурата и състава на генетичното вещество на живите същества, а също и погубващия ефект от необмислената и егоистична намеса на човека в околната природна среда, в резултат на което се нарушава балансът, осигуряващ жизнеспособността на тази среда. Изправени пред тази опасност, ние се обръщаме към всички отговорни лица, когато очертават границите, в които може да се развива науката, да гарантират свободата и уникалността на човешката личност и целостта на Божието творение.
Освен това, в новото хилядолетие взривоопасни могат да се окажат големите социални проблеми, от които вече страдат отделни лица и цели народи. Такива проблеми са безработицата, гладът, увеличаващата се пропаст между богати и бедни, жестоката експлоатация на труда, комерсиализацията на човешкия живот, неизлечимите болести и тежките човешки страдания. Православната църква счита за особено важно решаването на проблемите на съвременната младеж, от чието духовно възпитание, нравственост и социална ориентация зависи в голяма степен бъдещето на човешките общества и човечеството като цяло. Обръщането към „похотта на плътта и похотта на очите" (1 Йоан. 2:16), към лъжепознанието на някои религии и идеологии, употребата на наркотици и необмисленото оттегляне от живота според Бога към умопомрачена форма на живот, внасят дух на разложение и в резултат на това предизвикват преждевременен духовен и биологичен упадък на младежта. Промишлението, любовта и особено пастирската грижа на Църквата за децата и младежите, по примера на благословението и любовта към тях на вечния образец за младежите - Господ Иисус Христос, ще бъде постоянна и неизменна, с цел съзидателността на младежта в областта на евангелската вяра и живота на Църквата да бъде добър плод за света.
От само себе си се разбира, че пастирската грижа на Църквата се простира и върху богодадения институт на семейството. Тази грижа винаги и задължително се е основавала на светостта на свещеното тайнство на християнския брак. Източник на вдъхновение, сили и просвещение при решаването на всички споменати проблеми е светлината на Евангелието и деятелният живот на светиите на нашата Църква. В тази духовна светлина и имайки за критерий зачитането на правата на човека в международната сфера, е необходимо да се контролират наблюдаваните тенденции за реорганизация, чрез която е налице стремеж да се достигне до нови държавни образувания или чрез раздробяване, или чрез унификация на съществуващи единици. При това развитие е необходимо да се има предвид свободата на волята на заинтересованите народи и не трябва да им се налагат със сила или задочно тези идеи. При това отхвърляме всяка тенденция към национализъм или расизъм, стремящи се да изопачат Православната еклезиология.
12. Братя и чада в Господа!
Това свято място, Витлеем, днес се озарява от благодатта на Троичния Бог като място на всемирен духовен интерес и чрез нас се отправя послание на единството, любовта, мира и благоволението към целия свят.
Задължение на всеки християнин е да приеме с чисто сърце, смирение и покаяние тази небесна вест като начало на новото хилядолетие. Нека не надделяват в нас чувството на страх и песимизмът.
Апостолската вест в конкретния случай е най-полезна и актуална. „Надеждата не посрамя, защото любовта Божия се изля в нашите сърца чрез дадения нам Дух Светий" (Рим. 5:5). Изкупителят Христос дава изход от всяка човешка безизходица. Христос дава на света Своя мир, както Той самият казва: „Мир ви оставям; Моя мир ви давам" (Йоан. 14:27). Христос е Спасителят на света и на всеки от нас. „Защото под небето няма друго име, на човеци дадено, чрез което трябва да се спасим" (Деян. 4:12). Благотворната сила на Светия Бог върху света надминава човешката немощ и „невъзможното за човеците е възможно за Бога" (Лука 18:27). Личното възраждане и освещаване ние, православните християни, черпим от участието си в свещеното тайнство на божествената Евхаристия, в което се приобщаваме с Тялото и Кръвта на Господа за прощаване на греховете и за живот вечен.
Затова сега, на днешния наш Евхаристиен събор, заедно с цялата Православна църква благоговейно прекланяме колене пред Всесилния Господ, Който възсия от пещерата като Слънце на Правдата, в света остави образец за живот, на Кръста ни изкупи от робството на отчуждението и с победоносното си Възкресение ни дари живот вечен. Тръгвайки от мястото на Рождението по плът на Изкупителя Господа, вървим винаги към Него, и се надяваме, молим и вярваме, че всички ние, възродени чрез Светия Дух, ще влезем в новото хилядолетие.
Братя „всякой, който е роден от Бога, побеждава света; и тази е победата, която победи света - нашата вяра" (1 Йоан. 5:4).
Благодатта на нашия Господ Иисус Христос да бъде с всички нас. Амин.
† Вселенски патриарх Вартоломей
† За Антиохийската Патриаршия: Пергамски митрополит Йоан
† За Александрийската Патриаршия: Картагенски митрополит Хризостом
† Патриарх на светия град Йерусалим и цяла Палестина Диодор І
† Патриарх Московски и на цяла Русия Алексий ІІ
† Сръбски патриарх Павле
† Румънски патриарх Теоктист
† Български патриарх Максим
† Католикос-патриарх на цяла Грузия Илия ІІ
† Кипърски архиепископ Хризостом
† Архиепископ на Атина и цяла Елада Христодул
† Митрополит на Варшава и цяла Полша Сава
† Архиепископ на Тирана и цяла Албания Анастасий
† За Църквата на Чешките земи и Словакия: Михайловски епископ Йоан
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Това ПОСЛАНИЕ бе прието по време на среща на предстоятелите
на Поместните православни църкви в Св. Земи в самото начало на третото хилядолетие.
Публикуваме по-долу подробности за състоялото се
УНИКАЛНО СЪБИТИЕ В ЦЪРКОВНАТАИСТОРИЯ
Юбилеят - 2000 години от Раждането по плът на нашия Господ Иисус Христос - събра за първи път във Витлеем предстоятелите на поместните православни църкви. В празненствата взеха участие делегации от 14 поместни православни църкви, водени от патриарсите: Вселенския Вартоломей, Йерусалимския Диодор, Московския и на цяла Русия Алексий ІІ, Сръбския Павле, Румънския Теоктист, Българския Максим, Грузинския Илия ІІ, Кипърския архиепископ Хризостом, архиепископа на Еладската православна църква Христодул, предстоятеля на Полската православна църква митрополит Сава, архиепископа на Албанската православна църква Анастасий и представителя на Чешката православна църква епископ Йоан. В празника не успяха да вземат участие Александрийският патриарх Петър VІІ, който бе представляван от митрополита на Картаген Хризостом, и Антиохийският патриарх Игнатий ІV, представляван от Пергамския митрополит Йоан (Цариградска Патриаршия).
Българската църковна делегация за тържествата във Витлеем бе водена от Негово Светейшество Българския патриарх Максим и включваше Техни Високопреосвещенства Варненския и Великопреславски митрополит Кирил и митрополит Геласий, главен секретар на Светия Синод, както и г-н Ангел Златев, началник на Културно-просветен отдел към Светия Синод.
На 5 януари в Йерусалимската Патриаршия се състоя Събор на предстоятелите на поместните православни църкви и техните пълномощни представители за юбилейните тържества в Светата земя. На тази тяхна среща бе приет текстът на „Послание на предстоятелите на Поместните православни църкви по случай началото на празнуването на 2000-летието от Рождението по плът на нашия Господ Иисус Христос".
Същия ден кметът на Йерусалим г-н Е. Олмерт даде прием за предстоятелите на Поместните православни църкви и държавните глави на православни страни.
На 6 януари в Тронната зала на Йерусалимската Патриаршия, в присъствието на предстоятелите на Поместните православни църкви, Йерусалимският патриарх Диодор връчи на дошлите за празника ръководители на страни с преобладаващо православно население най-високото отличие на Йерусалимската църква - ордена на Гроба Господен.
След това всички се отправиха към Витлеем. На „Площада на влъхвите", пред входа на храма „Рождество Христово", предстоятелите на поместните православни църкви и съпровождащите ги лица бяха посрещнати от стеклите се богомолци. По древна традиция на Йерусалимската църква и подражавайки на мъдреците от св. Евангелие, главите на Поместните православни църкви се поклониха пред пещерата и яслите на Богомладенеца Христос.
По-късно в храма, в присъствието на предстоятелите на Поместните православни църкви, бе отслужена вечерня и Литургия на св. Василий Велики.
След края на богослужението палестинският лидер Ясер Арафат даде прием в чест на предстоятелите на Поместните православни църкви и държавните ръководители, на който ги награди със златен медал „Витлеем - 2000 Рождество". От името на всички предстоятели слово произнесе Цариградският патриарх Вартоломей. В него той отбеляза, че Витлеем може да бъде наречен „столицата на третото хилядолетие".
„Църковен вестник", бр. 1/2000 г.
