Издава: Академично издателство "Проф. Марин Дринов", София 2001 г.
ISBN 954-430-793-1
Удивен от задълбочеността на проучването в тук представяната книга ректорът на Старозагорския университет възкликва: „Нима е възможно един грък така ангажиращо да посвети себе си на българската култура и история". Авторът Константинос Нихоритис завършва Атонската академия „Атониас" през 1976 г. По-късно като аспирант към Кирило-Методиевския научен център, научен ръководител акад. Петър Динеков той проучва проблема за връзката между българското новомъченичество и Атон. Защитава го като хабилитационен труд по философия в Богословския факултет на Великотърновския университет.
В книгата, представяща този труд, с помощта на нови материали се доказва ролята, която Света Гора - Атон е играла за съдбата на българския народ през тежките години на османското иго. Въпросът за българските новомъченици, духовен плод на Атон, е разгледан през призмата на техния културно-нравствен подвиг и е определено тяхното заслужено място в историческата наука.
Разгледани са също ислямизационият процес, причините и поводите за мъченията на новомъчениците като е представена културологията на проблема.
Проучването на ролята на Света Гора - Атон за развитието на българското новомъченичество и влиянието й върху просветата на православните българи през ХVIII-ХIХ в. дава повод да се заключи, че новомъченичеството, подготвяно в Атон, не е било случайно или стихийно, а организирано.
Посочват се нови материали, които представят, доколкото е възможно, агиографската и химнографската книжнина, създадена в чест на българските новомъченици. Изложени са също и допълнителни свидетелства за увековечаването на българските светогорски новомъченици в Атон.
В книгата за първи път е представена и ролята на Иверския скит «Св. Йоан Предтеча» за развитието на българското новомъченичество. Представят се доказателства, че скитът е духовен център за подготовката на българските новомъченици.
В продължение в книгата се посочва и влиянието на атонското новомъченичество за оформянето на борбения дух на Апостола на свободата - дякон Игнатий (Васил Левски).
Накрая, основателно се стига до извода за наличието на «атонска традиция за новомъченичество".
В последната част на този труд е приложена и напълно неизвестна досега, малко известна и непроучена агиографска и химнографска книжнина за българските новомъченици като гръцките текстове са съпроводени от новобългарски превод, който се публикува за първи път.
