Господ Иисус Христос благославя децата
„Удивително нещо - казва светителят Тихон, - удивително и заедно с това достойно за съжаление! Къде другаде, на пръв поглед, би могло да има любов по-искрена от любовта между мъжа и жената! По силата на самата природа човек обича баща си и майка си; но Свещ. Писание говори: ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи към жена си; и ще бъдат двамата една плът (Бит. 2:24). Следователно, мъжът и жената са една плът, по думите на Писанието. А кой би враждувал със своята плът? Никой никога не е намразил плътта си, а я храни и съгрява (Еф. 5:29). Но колко вражди има понякога между тези хора, които са така тясно свързани помежду си! Така, именно, действа дяволската хитрост: където забележи повече любов, там прилага и повече старание да разруши съюза на любовта и да посее своята вражда. А колко вреда бива от това - не може да се изкаже!"... Но как да се избегне това зло? Нека да чуем мъдрите наставления на същия светител: „Мъжът - казва той - е длъжен да обича своята жена: вие, мъжете, обичайте жените си, поучава апостолът, и като пример привежда Самия Христа, Сина Божий, Който обича Своята Църква (Еф. 5:25). Жената е длъжна не само да обича своя мъж, но и да му се покорява: вие, жените, покорявайте се на мъжете си, както подобава, в Господа (Кол. 3:18). И двамата са длъжни да съблюдават вярност един към друг, да пазят съпружеското ложе непорочно, защото е казано: Бракът е нещо честно у всички, и брачното легло - чисто; а блудниците и прелюбодейците ще съди Бог (Евр. 13:4). До самата смърт нито мъжът може да остави жената, нито жената - мъжа; както един другиму са обещали пред Бога, така са длъжни да останат неразлъчни до смъртта". Ето главните обязаности на мъжа и жената според указанията на светителя Тихон: мъжът - да обича своята жена, жената - да се покорява на мъжа си, и двамата да си бъдат верни един на друг. Забележете: на мъжа е казано само: обичай, но не е казано: покорявай се, защото мъжът е глава на жената, както и Христос е глава на Църквата (Еф. 5:23). А на жената е казано: обичай и се покорявай, защото и светият апостол е заповядал: На жена не позволявам да поучава, нито да господарува над мъж (1 Тим. 2:12). „Нека и сега жената не се срамува да нарича своя мъж господар, ако иска да бъде дъщеря на светата Сарра!" - казва светителят Тихон.
Ето, от Самия Бог е установен порядъкът на отношенията между мъжа и жената! И няма по-щастливо от онова семейство, в което се спазва този порядък - където мъжът обича жена си, жената обича мъжа си и му се покорява, където и двамата живеят в съвършена хармония, така че у тях няма нито едно домашно дело, което да не се решава чрез общ съвет - и мъката и радостта, нещастието и щастието - всичко се дели поравно! Кой не знае, че и мъката, доверена на близък приятел, е само наполовина мъка; и радостта, споделена със сродния човек, е вече двойна радост? А какъв по-близък приятел може да има мъжът, ако не жената, и кой за жената е по-близък и сроден от мъжа? О, щастлив е мъжът, комуто Бог е изпратил добродетелна жена; по думите на Премъдрия - тя е по-скъпа от всякакви бисери! (Притч. 31:10). Щастливо е семейството, в което мъжът и жената живеят във взаимна любов - от Господа е благословено това семейство! Но веднага щом в семейството се наруши този от Самия Бог установен порядък на отношения между мъжа и жената, не очаквай добро, щастие не ще види семейството. А този порядък се нарушава, когато или жената вземе връх над мъжа, или мъжът тиранства над жената, или пък, накрая, при цялото благоразумие на мъжа жената не иска да изпълнява своите задължения и във всичко се противи на мъжа си.
И в действителност ето какъв дом се гради там, където жената, както се казва, командва над мъжа: мъжът е безразсъдно готов да изпълни всеки неин каприз. Колко жалко е да гледаш такъв човек! Той я обича безумно и безумно й угажда във всичко, но тази безумна любов единствено вреди и на него, и на нея... Тя става своенравна и капризна, а той се превръща просто в прислужник на своята жена; тя е неговият идол, той не смее без нейното позволение и крачка да направи, и дума да продума; жената се меси във всяко негово дело, не само домашно, но и служебно-обществено, макар тя и нищо да не разбира от тези дела; но мъжът не смее да й противоречи; той се бои от суровия й поглед, трепери от грубите й думи. Децата виждат всичко това и престават да уважават баща си, а майката стои зад тях като планина и покрива всичките им бели и глупости... Горко на такъв мекушав мъж, горко на цялото семейство! Искате ли да знаете докъде може да доведе подобно преобръщане на установения от Самия Бог порядък? Спомнете си Соломон, този най-мъдър сред премъдрите царе: заради капризите на своите жени той устроил в своята столица идолски капища и сам принасял жертви на идолите. Спомнете си Ирод, който не посмял да откаже на своята жена (разбира се, той добре е знаел, че дъщерята проси, подучена от майка си) - какво? Страшно е да се изкаже! - главата на най-великия от пророците! Спомнете си, накрая, хилядите примери, когато децата, разглезени от майката, са гонели от дома родния си баща.
Но случва се и обратното. Случва се, мъжът почти да не счита своята жена и за човек. Разсвирепял се е пиян и ето, на кого да покаже власт? - на жената... Не му се е удало нещо в работата - отново жената е виновна. И с причина, и без причина над бедната жена се сипят побои и ругатни... „С моята жена, каквото си поискам, това и правя!" - разсъждава безумният мъж. И колко мъка носи такава страдалица, колко й се налага да изтърпява мълчаливо - един Бог знае!... А когато се замислиш, че това се върши в християнско семейство, между православни люде, то ти става срамно пред някои евреи, които по-добре от такива православни се отнасят към своите жени!... „Приятели мои! - поучава един добър пастир - Жената съвсем не е робиня на мъжа, а приятел, помощница, според назначението Господне. Следователно, не ли като с равен на него приятел е длъжен мъжът да се отнася към нея? Жената е създадена от Бога нарочно от реброто на мъжа: следователно не жената, а самите себе си петним, унижавайки жената, и срещу самите себе си, срещу своята плът и кръв въставаме в подобни случаи. Нещо повече: твоята жена е майка на родните ти деца; чрез побоите ти я унижаваш в техните очи. Тя ти е дадена от Самия Бог и ти пред лицето на цялата Църква си обещал да я обичаш до гроб; тя е също такава участница в даровете на Светия Дух, както и ти; тя е член на Църквата, както си и ти, и твоя сънаследница в Небесното Царство. А ти нея, сънаследницата Христова, биеш и измъчваш? - „Но тя си го заслужава!" - ще кажеш ти. - А ти не заслужаваш ли, Господ да те наказва ежечасно за твоите беззакония? Ти си забравил колко пъти си ограбвал своето семейство, пропивайки семейното достояние? Ти си забравил за греховете на невярност към своята жена? - Но тя е свадлива? - А ти винаги ли си бил ласкав с нея и старал ли си се с ласка да я поправиш? - Тя е глупава? - А ти умен ли си, като мислиш с побои да й влееш ум?... Св. апостол Павел увещава: обичайте жените си и не бъдете към тях сурови (Кол. 3:19). Живейте благоразумно с жените си, поучава св. апостол Петър, и отдавайте им чест като на по-слаб съсъд, като на сънаследници на благодатния живот (1 Петр. 3:7). Помнете: пред Бога няма мъжки пол, ни женски (Гал. 3:28), всички са равни, а по-горе е този, който повече благоугажда Нему!
Случва се, накрая, и това, че колкото и благоразумно да постъпва мъжът, той по никакъв начин не може да установи порядък в дома; жената във всичко се бърка, макар и нищо да не умее да прави, във всичко се противи на мъжа или въобще нищо не иска да прави, захвърля децата и домакинството единствено на мъжа и се занимава само със себе си, с разкрасяването си. А бива ли въобще да се говори за жена пияница? Какво може да бъде по-противно от пияна жена?!... Понятно е, че тук вече не може и дума да става за добра съветница; наистина по-добре е да живееш с лъв и змей, отколкото да живееш с такава жена! (Сир. 25:18)... Търпи и търпи нещастният мъж такава жена, а да захвърли всичко, сам къде ще отиде? - Да удави своята тежка горест...
Но не, нещастни мой братко в Христа! Не ходи там, не погубвай своята душа! Този кръст ти е изпратил Господ, а Той и Сам понесе за нас с теб кръст - и то колко тежък! Той иска ние да бъдем причастници на Неговите страдания: и ето, изпраща на този, когото обича, тежки кръстове. Понеси с търпение своя кръст до край; не се бой от неговата тежест; Който ти го е възложил, Той и ще ти помогне: защото Той е Господ Милосърден. А кой знае, може би, за твоето търпение Той и твоята жена ще обърне на пътя на спасението? О, каква радост ще бъде това за теб, да, и не само за теб, но и за всички ангели небесни! Амин.
Ловчанска св. Митрополия
януари 2013 г.
гр. Ловеч
