СВЕТИТЕ ПЪРВОВЪРХОВНИ АПОСТОЛИ
Прот. С. МИНЧЕВ
„С благодатта на Бога съм това, което съм" (1 Кор. 15:10)
Светите апостоли Петър и Павел са наречени първовърховни за това, защото най-много са се потрудили при поставяне основите на светата Църква Христова.
Свети апостол Петър заедно с брат си Андрей били първите, които Господ повикал за Свои ученици и последователи. Той се отличавал с чисто сърце и душевна простота. Винаги, когато Спасителят запитвал или изисквал отговор от учениците си, винаги пръв и от името на всички отговарял св. апостол Петър.
Така веднъж, когато Христос попитал учениците си за кого Го мислят човеците, те Му отговорили: едни за Йоан Кръстител, едни за Илия, други за Йеремия или един от пророците. Но, когато попитал: „А вие за кого Ме мислите?" Св. ап. Петър бързо казал: „Ти си Христос, Синът на Живия Бог". Тогава Иисус му отговорил: „Блажен си ти, Симоне, син Ионин, защото не плът и кръв ти откри, а Моят Отец, Който е на небесата; и Аз ти казвам: ти си Петър, (на гръцки камък), и на тоя камък ще съградя църквата Си, и портите адови няма да й надделеят (Мат. 16:14-18). Тази е основата, това е камъкът, на който Господ основа Своята църква - твърдата вяра и изповядването, че Иисус е Христос, Син на Живия Бог. Оттогава този апостол носи името Симон-Петър.
И по възраст св. ап. Петър е на първо място между апостолите. След възнесението на Спасителя и след слизането на Светия Дух над апостолите той произнася онази пламенна проповед, която завладява събралото се множество и хиляди се кръщават. Проповядвал по много области и в много градове. Написал две послания. Гонен и преследван, подложен на мъки и страдания, първовърховният апостол не престанал да проповядва евангелието. В 67 година по време на гонението при Нерон починал мъченически. И защото намерил себе си недостоен за същата смърт, с каквато бил пострадал божественият му Учител, той бил разпънат на кръст с главата надолу.
Свети апостол Павел пък, преди да стане Христов последовател и апостол, се наричал Савел. Той бил учен за времето си човек. Но въпреки това бил душевно сляп и непросветен. Бил върл гонител на християните. Дори поискал от властите да му възложат специалната задача да ги изтребва. На път за Дамаск става неговото обръщане. Бог благоволил и в гонителя да се прослави. По чудесен начин Сам Христос му се явява и от най-жесток гонител на християните Савел се превръща в най-пламенния проповедник на евангелието на спасението и любовта. Той обходил много градове и просветил много народи. Подложен бил на преследване и гонения, на вериги и мъчения. Написал много послания, с които вечно ще назидава Църквата. Накрая в същата 67 година при император Нерон и той приел мъченическа смърт. Но поради това, че бил римски гражданин, бил осъден на посичане с меч.
Тези са кратките сведения за житията на двамата първовърховни апостоли. Какво можем да извлечем за поука от живота и проповедта им? Какво обединява тези две поначало противоположни личности? Единият - прост рибар, бърз при говорене и плах при действие. Който винаги пръв изповядвал Иисуса Христа като Господ, а после, след Неговото залавяне, отрекъл се три пъти от Учителя си. Другият - учен, но жесток човек. Гонител и убиец на християни. Как тези двама различни човеци стават първовърховните апостоли, просветили толкова народи и наставили ги във вярата и любовта?
Благодатта Божия, която винаги допълва липсите и лекува немощите. Тази благодат обединява не само тях двамата, но и всички нас в едната света, вселенска и апостолска Църква. В тази Църква и чрез тази благодат ние се обновяваме и спасяваме. Не поради наши достойнства или заслуги. Не защото сме извършили нещо достойно, а само и единствено поради Божията благодат. „С благодатта на Бога съм това, което съм" (1 Кор. 15:10), казва св. апостол Павел. Нека превъзмогнем гордостта - майката на всички грехове. Защото тя е причината да не отдаваме дължимото на Божията благодат, а да се заблуждаваме, че ние само със собствените си сили сме това, което сме. Всичко постигаме с Божия помощ. Необходимо е да се смирим и да се надяваме на Божията милост, защото на горделивите Бог се противи, а на смирени дава благодат.
Прочее, да заживеем по евангелските закони, предадени ни от светите апостоли, и да се оставим всецяло във властта на Божията благодат и любов, сега и во веки. Амин!
„Църковен вестник", брой 26 - 1995 г.
ПЪРВОВЪРХОВНИТЕ АПОСТОЛИ
Свещ. Йордан ВАСИЛЕВ
На 29 юни светата ни Църква празнува паметта на светите апостоли Петър и Павел. Те са наречени първовърховни първопрестолни вселенски учители. Апостолската им дейност е била изпълнена с безброй трудности, преминали са през многобройни изпитания, гонения от страна на евреите и езичниците, не са се спирали пред никакви препятствия, проповядвали са вдъхновено словото Божие, укрепявани и водени от Светия Дух.
За живота на двамата апостоли черпим следения от книгата „Деяния на светите апостоли", а за св. Петър - и от св. Евангелие. Писателите не са скрили грешките и заблудите им, затова примерът им е много поучителен за нас.
Св. ап. Петър е бил обикновен рибар и първоначално се е казвал Симон. Една сутрин, когато бил с брат си Андрей, покрай тях преминал Иисус Христос и им казал: „Вървете след Мене и Аз ще ви направя ловци на човеци" (Мат. 4:19). Тогава Андрей и Симон оставили мрежите и тръгнали след Господа. Така започнало апостолското им служение. Св. ап. Петър се отличил като старателен и прилежен последовател на Иисус Христос, един от любимите Му ученици. Това се потвърждава и от св. Евангелие. Иисус Христос взел със Себе си Петър заедно с Йоан и Яков, за да бъдат свидетели на Преображението и на други важни моменти от дейността Му. Когато Господ възкръснал, Петър пръв влязъл в гроба, макар че преди него дотичал св. ап. Йоан Богослов. От всичко казано дотук обаче не бива да си правим извод, че св. ап. Петър е заемал първенствуващо място сред апостолите. Апостолите са служили на всички и ние ги приемаме като едно цяло. Сам Иисус Христос се е молел за тях: „Да бъдат всички едно... Аз съм в тях и Ти в Мене, за да бъдат в пълно единство" (Йоан 17:21, 23). Следователно всеки апостол принадлежи на цялата Църква и нито един народ не може да претендира, че само той е наследник на един или друг от апостолите.
Второ, не можем да се съгласим и с мнението на католиците, че св. ап. Петър е бил пръв измежду апостолите. На много места в Свещеното Писание намираме доказателства, които сочат точно обратното: че измежду апостолите не е имало първенствуващ, затова учението за главенството на св. ап. Петър е напълно неоснователно. Защото, когато между апостолите се явила препирня, кой е по-голям, Иисус Христос ги осъдил и им казал: „Който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде слуга, и който иска между вас да бъде пръв, нека бъде на всички роб" (Марк. 10:43-44). Също и никакво основание няма в думите на Господ Иисус Христос: „Ти си Петър и на тоя камък ще съградя Църквата Си" (Мат. 16:18), което да подкрепя тезата, че св. ап. Петър е бил пръв измежду апостолите. Ако се обърнем към тълкуванията на светите отци, ще видим, че те под думата „камък" разбират не личността на св. ап. Петър, а неговата твърда вяра в Иисус Христос или Самия Иисус Христос. Така тълкуват това място св. Йоан Златоуст, св. Григорий Богослов, св. Йоан Дамаскин и още много други. Освен това ние знаем, че Църквата на земята не се ръководи от едно лице, а ръководен орган са вселенските събори, т. е. принцип в ръководство на Църквата е съборността. Защото Глава на Църквата е Самият Иисус Христос и никой човек не може да заема мястото Му, защото няма безгрешен човек. А дали св. ап. Петър е допуснал грешки в своя живот? Нека всички си спомним неговото трикратно отричане от Иисус Христос. Също и след време св. ап. Петър е проявил малодушие, поддавайки се на страха. Когато бил в Антиохия, отначало дружал с християни от езическите среди, но след като дошли юдеи от Йерусалим в Антиохия, св. ап. Петър се изплашил да не би да го укорят, че яде и пие с необрязани, и започнал да страни от християните, повярвали из езичниците. За тази малодушна постъпка бил укорен лично от св. ап. Павел, който определил Петровото поведение като „лицемерие" (Гал. 2:13).
Както се видя, и св. ап. Петър понякога е допускал грешки в своя живот. От него може да извлечем много поуки. В образа му Църквата вижда един отрекъл се от Христос, но после чрез дълбокото си разкаяние отново станал достоен да носи Христовото звание апостол. Видяхме и как името и личността на св. ап. Петър са станали предмет на недобросъвестни и недобронамерени спекулации от страна на римокатолиците, за да обосноват своите погрешни учения за главенството и непогрешимостта на папата. Но от това ни най-малко не се накърнява достойнството на св. ап. Петър. Той е бил и ще остане първовърховен апостол, един от дванадесетте, които заедно с Иисус Христос ще съдят народите в деня на Страшния съд.
Животът и личността на св. ап. Павел са особено интересни за нас, защото в негово лице виждаме човек, който отначало се е противил на християнската вяра, а след това повярвал в Спасителя и станал ревностен християнски мисионер.
Св. ап. Павел е родом от град Тарс, в областта Киликия, югоизточна Мала Азия. Евреин от Вениаминовото коляно, първоначално той се наричал Савел. Бил учен младеж, възпитаван от законоучителя Гамалиил, уважаван от целия народ. Владеел и занаята да прави шатри. Пламенната му ревност към юдейството му попречила да разбере и повярва, че Иисус е Христос, Месия, въплътеният Божи Син, Който е дошъл на земята и за Когото се пророкува в Стария Завет.
Савел ненавиждал християните и бил техен гонител, дори одобрявал убийството на св. архидякон Стефан. Но по Божи промисъл от гонител той станал защитник на християнството. Св. Йоан Златоуст много образно представя това чудо, станало със Савел: той станал от вълк - агне, от тръни - лозе, от плевели - пшеница, от враг - приятел, от богохулник - богослов. От юдеина Савел - християнинът Павел. Така бившият гонител на християните станал ревностен проповедник на словото Божие.
Нищо не можело да отслаби пламенната любов на св. ап. Павел към Христос. За да бъде истински служител на Бога и Христов апостол, Павел предприел пътешествия из много страни, където проповядвал за Христа (Арабия, Сирия, Кипър, Мала Азия Македония, Гърция, Рим). Споменавал, че иска да отиде дори в Испания. Но след време юдеите наклеветили св. ап. Павел пред управата заради ревността му към християнството и той бил затворен в Кесария. Дори имало заговор за убийството му. След като прекарал две години в окови, от Кесария бил пратен в Рим, за да бъде съден от кесарев съд. По пътя за Рим претърпял корабокрушение, но се спасил. След това бил ухапан от отровна змия, но пак останал жив. В Рим апостолът прекарал още две години в окови. От Павловия живот виждаме колко много е изстрадал, но пак е останал твърд и неустрашим проповедник на Христовото благовестие.
Св. ап. Павел се проявил и като многоплоден писател. Под въздействието на Св. Дух той написал 14 послания, които съдържат правила за вяра и живот. Тъй като посланията са написани за младите християнски общини и техните пастири, св. ап. Павел подробно обяснява как трябва да постъпват хората, за да носят достойно името християни.
Според светоотеческото предание светите апостоли Петър и Павел са завършили в един и същ ден земния си живот - на 29 юни 67 г., по време на гонението, предприето от император Нерон. Св. ап. Петър бил осъден на разпъване на кръст - позорна смърт, с която римляните наказвали езичниците. А св. ап. Павел бил посечен с меч, т. е. удостоил се с по-достойна смърт, защото бил римски гражданин. Така те увенчали края на своя живот с мъченичество.
А дали ние можем да вървим по техния път? Дали наистина толкова силно вярваме в Иисус Христос, че ние бихме се отрекли от Него, както се е отрекъл св. ап. Петър в момент на малодушие? И все пак, ако това стане, бихме ли намерили сили да се покаем искрено, за да бъдем отново приети в общение с Бога? Дали се нуждаем от чудо, за да повярваме в Иисус Христос като Божи Син, подобно на св. ап. Павел?
„Църковен вестник", бр. 26/1994 г.
