12 февруари 2025, сряда

Св. Мелетий, архиеп. Антиохийски. Св. Антоний, патр. Константинополски (Блажи се)
church

Св. Синод на БПЦ до Негово Високопреосвещенство бившия Западно- и Средноевропейски митрополит Симеон

Блаженейши и Светейши патриарше на София и цяла България, в Христа Бога многообични и възлюбени брате и съслужителю на наше Смирение г-н Максиме, Ваше уважаемо Блаженство, като братски с целувание Ви прегръщам в Господа с преголяма радост Ви споменувам.

 По силата на неслучайната дълбока любов и приятелство в Христа се обръщаме към Ваше многообично ни и многоценно ни Блаженство, предвкусвайки радостта от големия празник Рождество Христово и на последващите Господски празници на Дванадесетодневието (Додекамерона), за да подновим братските връзки на любовта в Христа и за още дълги години свързаност чрез връзките на мира.

Великият съименник на Богословието Григорий, Архиепископ на Константинопол-Новия Рим, в своето слово „За Богоявлението с Рождеството на Спасителя" предава величието на Митрополията на празниците:

„Вечносъществуващият се образува, Нетварният се сътворява и Непобиращият се (в нищо) се побира... Богатият обеднява: обеднява, приемайки нашата плът, за да се обогатя аз чрез Неговата Божественост. Преизпълненият снизхожда: снизхожда от Своята слава в малкото, за да приема аз от Неговата пълнота, която е богатството на преблагостта".

Той е Главата на Църквата, подхранваща ни в настоящия век, но и в бъдещия, и възпитаваща ни към духовен възход според степента на нашето снизхождане (смирение).

Той „смири несмиримо несмиримата Своя величина", както казва св. Йоан Дамаскин, за да ни поучи на величествено смирение. Той умали Себе Си, за да се научим и ние да умаляваме себе си. Той обедня, за да обеднеем и ние материално, ставайки образци за нашите паства и приемайки свойството на бедността. Той „понизи Себе Си, като прие образ на раб" (Филип. 2:7), за да можем и ние да снизходим като Негови раби и да послужим на най-малките Негови братя. Той прие смъртна и страдална плът, но безкрайно чиста, и я обожи, за да се обогатяваме и ние с благодат чрез общението си с Него, отхвърляйки всяка грижа за плътта и телесните хитони на тлението и смъртността. Той е Бог по същност и нас призовава да станем богове по пресъществяване.

Крайното снизхождане и величайшо смирение на Господа наш Иисус Христос, изявено по начин и място в Раждането в пещера и ясли на безсловесни и стигащо „до смърт, и то смърт кръстна" (Филип. 2:8), ни показва, че славата се проявява в смирение, върховенството в служение, свободата в любов, пълнотата в умаление, възвисяването в снишаването на личните желания, а съжителството с братята - в съборно единомнение в Съборното общество на нашата Църква.

Както знаете, в Църквата „която е Негово тяло, пълнота на Тогова, Който изпълня всичко във всичко" (Ефес. 1:23) няма място за антисъборни разушителни мнения, а за сърдечни събирания според апостолските думи: „да бъдете съединени в един дух и в една мисъл" (1 Кор. 1:10). Проповядваме Иисуса Христа, Родения в пещера и Разпнатия на Голгота, „не в убедителни думи на човешка мъдрост, а в проява на дух и сила" (1 Кор. 2:4) и се подчиняваме с цялата си воля на решенията на Църквата, Която е Тялото на Господа наш Иисус Христос.

Напоследък пример за снизхождаща любов и смирено служение бе Блажнейшият патриарх на Сърбия г-н Павел, показал се на своето паство като голям по простота, а на Православната църква, като цяло, още по-голям в приемането на нейното съборно общество, за което е и два пъти по-голям молитвен застъпник за нас на небесата.

Вдъхновени и ние от неумалимото умаление на Сина и Логоса Божий, на въплътилия се заради нашето спасение, сърдечно пожелаваме от смирения, но прославен Фенер, на Ваше Блаженство величайша сила и крепкост в снизхождащото Ваше служение в Църквата, защото „всеки... който се смирява, ще бъде въздигнат?" (Лука. 14:11).

И накрая, в Господа прегръщам Ваше братско Блаженство с братска любов и дълбоко уважение.

 

Рождество Христово, 2009 г.

Наше уважаемо Блаженство

† Константинополски Вартоломей