Житие на св. преподобни Гавриил Лесновски ~ 15 януари
Преподобният Гавриил Лесновски е един от тримата велики последователи на рилския пустинножител св. Йоан, заедно с преподобните Прохор Пшински и Йоаким Осоговски. Той живял през XI-XII век. Родил се в село Осиче, Паланешко (Македония). Произлизал от семейство на богати и благородни родители, които първоначално били бездетни, та той се явил като Божие благоволение към тях след много молитви и сълзи. Като пораснал, дали го да се учи на книга и с Божията помощ много бързо преуспял: за малко време изучил "всичките писания", и то не само на един, а на много езици. Евангелието нито за час не изпускал от ръцете си.
Като станал на възраст, родителите му го сгодили за девица от добър род. Но той никак не желаел това и се молел на Бога ден и нощ да запази девството му. Тази силна молитва му помогнала да победи разните страсти. По Божие благоволение умряла и годеницата му. Тогава той получил от родителите си голямо богатство, отишъл в манастир и станал монах. После навлязъл в Лесновската планина (Северна Македония), близо до сегашния град Кратово, построил манастир и църква на името на свети архангел Михаил, събрал монаси, поставил им игумен и там оставил цялото си имущество. А самият той се уединил в планината на пустинножителство и безмълвие, подвизавал се там в безсънни всенощни бдения и денонощни молитви и изпитал жестоки изкушения от демоните. А Бог в отговор на неговата вяра, любов и подвиг още тогава го удостоил с дара на чудотворната благодат. Веднъж в неговото уединение попаднал случайно един козар, който го заварил на молитва. Паднал пред нозете му и го помолил за помощ. Козите му боледували и умирали от някаква огнена болест, та светецът да се помоли за тяхното здраве. Преподобният благословил вода и му поръчал с нея да поръси стадото си. Пастирът изпълнил поръчението, стадото му оздравяло и той дошъл да благодари на преподобния. Преподобни Гавриил Лесновски преживял на това място 30 години. После се завърнал в своя манастир и там починал на 15 януари.
Тялото му прекарало в земята други 30 години. След това той се явявал на три пъти на един руски монах Йосиф, който живеел в Средец (София) и бил човек смирен и въздържан от всякакви светски неща, бодър в молитва и пост, и въобще богоугоден. След първото видение монахът си помислил да не би това да е някаква дяволска измама. Но като се повторило и потретило, той се видял принуден да открие това видение на Софийския митрополит. Намерили, че е божествено откровение и отишли в Лесновския манастир, отслужили бдение, намерили гроба на светеца, извадили нетленните му мощи и ги поставили в църквата, за да бъдат почитани и целувани от монаси и миряни.
Много чудеса са ставали от прикосновението до тях: слепи проглеждали, хроми се изправяли, бесновати се излекували... Имало в Кратово един много богат арменец, който нямал други деца освен една дъщеря, чиято дясна ръка била изсъхнала. Довели я в манастира, поклонила се на светите мощи и в същия миг ръката й оздравяла. Също така при мощите се изцерило от нечист дух детето на един болярин. "Изцеления течаха от светите мощи като река. И много години беше тишина."
Но когато турците нахлули на Балканския полуостров и започнали да го завоюват, българският патриарх пренесъл мощите на свети Гавриил Лесновски в столицата на тогавашна България Търново и ги положил в църквата "Св. Апостоли" на Трапезица. Според проложното житие на преподобния от 1330 г. "там те лежат дори до днес и раздават изцеления". Но след турското нашествие в България и падането на Търново под турска власт (1393 г.) следите им се губят. Основаният от свети Гавриил манастир по-късно бил наречен на негово име и станал важно книжовно средище.
Из: Жития на българските светии (в новобългарски превод) от † Левкийски епископ Партений, том втoри. Синодално издателство, София, 1974 г.
