ПАСТИРЧЕТО

(Малоазийска приказка)

Някога, много отдавна, имало един пастир. Минало се време и да не е сам си взел за жена също пастирка. Заживели двамата щастливо нейде горе из планините сред компанията само на своите овчици. От родителите си пастирката онаследила малко стадо. Така малко тя, малко той - получило се прилично стадо. И двамата прекарвали живота си небогато, но мирно и спокойно.

Не минало се много време Бог ги дарил с момченце и те заживели още по-благодарно, макар и отдалечени от хората и света.

Пастирят само два пъти в годината слизал от планините долу в града. Веднъж напролет, за да продаде агънцата, а сетне на Коледа, за да продаде вълната. Жената и детето още по-рядко - случвало се веднъж на две-три години, за да си вземат някоя и друга дреха.

И зима, и лете тримата си живели горе в планината. За къща им служила една голяма пещера, която през зимата застилали с агнешки кожи и им било в нея от топло по-топличко. Лете пък спели навън, под навес от клони, през чийто пролуки звездите и луната шеговито надничали. Лека-полека тези хора забравили повечето неща от света, но едно нещо никога не забравили - вечер, преди да си легнат, да си кажат молитвата. А думите на тяхната молитва били винаги едни и същи: "Боже мой, не ме помилвай".

Минало се време, починал пастирят, а след година - две отишла си и жена му. Така тяхното детенце, което впрочем било вече поотраснало момченце, останало кръгло сираче. И то продължило като своите родители да живее в компанията на овчиците и на кавала. А вечер, преди да си легне, никога не забравяло да се прекръсти и да си каже молитвата: "Боже мой, не ме помилвай".

Това от майка си научило, това си и казвало. Останало си иначе напълно неграмотно. Пък и кой ли да го изучи!

Един зимен ден обаче се случило времето силно да се влоши. Облаци закрили небето, излязъл толкова бурен вятър, че дървета дори изкоренявал. Пастирчето затворило овчиците в една пещерата, за която открай време знаело да ползва при лошо време. Стояло при тях и ги пазело. Наклаждало и и огън - да свари чорбица.

Само че в този ден светкавиците затрещели отведнъж особено гръмко. Такава страшна буря се разразила, сякаш се готвела света да погълне. Морето така почерняло, че дори нос навън не можело да покажеш. Пастирчето стояло само до отвора на пещерата и от там гледало към разпенените вълни на развилнялото се море. Когато с трясък се разбивали в скалите, те заприличвали на големи снежни планини.

Но ето че изведнъж, сред този бурен водовъртеж, му се мернал кораб, който се борел с подлуделите вълни.

- Господи! - извикало то на глас. - Сигурно ще се разбие в скалите! Веднага трябва да сляза до брега. Може да смогна  на някой да помогна.

Затрупало набързо входа на пещерата с камъни, та овчиците да не избягат. Наметнало си ямурлука и се заспускалао надолу по урвата. Само че, докато стигне до брега, корабът вече се бил разбил в скалите. А някак си корабокрушенците до един успели да се доберат до сушата. Леко се отървали!

И щом видели пастирчето, зарадвали се те, че се е намерил в тази пустош жив човек да се погрижи за тях. Момчето започнало да ги утешава с най-благи думи. Давало им и кураж на Бога да се надяват. Щял да мине някой кораб по домовете им да ги откара. Та кораби често минавали от тук! Виждало ги то! Ще им даде знак и все някой ще спре да ги вземе.

Прибрало пастирчето корабокрушенците в пещерата си. Наклало им огън да се изсушат, тъй като от морето и дъжда целите били вир вода и треперели. Издоило им мляко и още топло им дало да пият от него, за да се посъвземат. Нагостило ги и със сирене, и със сухари - от онези, дето два пъти в годината купувало от града. Не след дълго те дошли на себе си от изпитанието и един през друг заповтаряли:

- Бог ни съжали и сред вихъра на бурята ни прати това пастирче да ни помогне!

Сред тях бил и един свещеник. Когато настъпила нощта и си легнали да спят, всички видели овчарчето да се обръща на изток и да се прекръства. Замълчали тогава и се заслушали в думите на молитвата му: "Боже мой, не ме помилвай".

Смутили се те тогава, а свещеникът с укор го запитал:

- Какво е това, което говориш, човече?!

- Молитвата си казвам. Знам я от мама и от тате. Неуки хора бяха те и само на тези кратки думи ме научиха: "Боже мой, не ме помилвай".

- Та ти знаеш ли какво говориш? Молиш Бог да не ти праща добрини.

- Да не си изрекъл пак такова нещо - посъветвали го и останалите.

- Тогава какво да казвам?

- Ще казваш: "Боже мой, бъди милостив към света, бъди милостив към мен и ме щади" - наставил го свещеникът.

- Странно... - зачудило се овчарчето - да не ме научи на това моята майка!... И се напънало да заучава новата молитва. Веднъж я казвал свещеникът, после я казвало и то. Така повтаряли, повтаряли, докато накрая овчарчето заспало успокоено, че е научило нещо ново.

Минали се три дни. Всяка вечер с помощта на свещеника пастирчето изричало новата молитва. Защото самичко то, разбира се, не можело да я реди добре.

На третата вечер този, който трябвало да стои на страж до сутринта, за да наблюдава морето, забелязал по гладката му повърхност кораб.

- Хора... - завикал радостно. - Кораб!

Скочили всички, затичали се към морето. Запалили огньове за сигнал. Закрещели, заскачали с високо вдигнати ръце, размахвайки кърпи и клони. Видели ги от кораба и им засвирили в отговор.

Скоро доплавала и корабната лодка заедно с капитана и петима моряци. Да си бил тогава там и ти, та да видиш радост и чудо! Почти веднага започнали всички да се качват в лодката по един, по двама, та да не я преобърнат.

Само че преди да се отправят към кораба, те не забравили да отправят своите благодарности към доброто пастирче, което живота им спасило и цели три дни и нощи ги приютявало, хранило и утешавало. Един по един те го целували и потегляли към лодката. Накрая, когато всички вече се били натоварили в нея, овчарчето се обърнало и тръгнало да се изкачва по пътечката, която отвеждала към мандрата.

- Сега, като намериха кораб - мислило си то, - душата ми се успокои. На добър им път с Божията помощ!

Но само като поменало думата "Божия" се сетило и за новонаучената молитва. Само че нещо не успявало добре да си я спомни! Честно казано, не се сещало дори и думичка.

- Леле, какво ми стана? - проплакало то. - Забравих я вече! Колко съм глупав!...

Обърнало глава към лодката. А тя се била доближила вече кораба и пътниците се качвали на палубата му.

- Е-е-ей, хора! - завикало силно то. - Почакайте! Отче! Ти ми трябваш!

Над тихата морска шир гласът му успял да ги застигне. Но какво да сторят! Да се върнат обратно?! Невъзможно!

Тогава пастирчето без да губи време хвърлило ямурлука си във водата. Метнало му се отгоре. Пъхнало гегата си в единия му ръкав за кормило и заплавало към кораба.

Подкосили се краката на всички, които видели случващото се. Но най-вече на свещеника! Защото само той, освен всичко друго, виждал и една силна светлина обграждаща пастирчето.

- Господи, помилуй! - извикал, - Свят е този човек!

Междувременно пастирчето продължавало да гребе и да вика:

- Не тръгвайте! Почакайте малко!... Отче,...кажи ми молитвата, която ме учеше, защото взех, че я забравих.

- Твойта си молитва, момче, си е добра за тебе! Нея си помни и нея си казвай. Другата я забрави.

Така му говорел отецът, потресен от чудото, което виждал.

- Ама ти не ми ли каза, че е погрешна моята молитва? Какво ми говориш сега?

- Сега си промених мнението. Бог твоята си молитва обича, и нея иска и чака от теб. Тя за теб си е и най-точната, и най-правилната. Тази, на която майка ти си те е научила.

Объркало се момчето. Какво да прави?!

- А-а, няма да се ядосвам я - казало си то. - Бог от мен моята си молитва иска?! Нея ще си и казвам.

И с ямурлука за сал, и с гегата за кормило, тръгнало обратно за брега, докато корабокрушенците се отдалечавали навътре в морето и се кръстели при вида на това чудо.

Оттогава насетне доброто пастирче заживяло спокойно и благословено с агънцата и кавала. Всяка вечер то продължавало да си казва молитвата на своята майка. А корабокрушенците имали за какво до разправят! И на много хора това, което чули и видели тогава, разказали. От уста на уста научих го и аз. И ви го разказах, та да го разказвате и вие.

Колкото до благото пастирче, то още си живее благодарно и щастливо.

Из книжката "Приказки от Мала Азия", изд. "Акритас", Гърция

Подготви и преведе за вас от гръцки: Ариматея Никодимова

Пояснение: Мили деца, не се чудете на думите на молитвичката на пастирчето. Защото то всекидневно се молело със свои си думи с него да се случва това, което ще го отведе направо при Бога. Подобно на него и всеки вярващ трябва от сърце да отправя своя лична молитва към Бога, която ще му помага да посреща различните изпитания в живота си с радост и надежда и да не изпада в отчаяние и униние. И нека си припомним, че нашите най-верни отци - светите отци на Църквата, са ни завещали думичките на най-спасителната молитва, подходяща за при всяко време - и при пътуване, и при сън и при всяка работа - Иисусовата молитва. А нейните думи са: "Господи, Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме".