Българската патриаршия е скъпо наследство от нашето славно многовековно минало. Основана още през Х век, тя в 1235 година получи признанието на всички източно-православни автокефални църкви и се утвърди като първостепенен чинител в църковния, държавния, политико-обществения и културно-просветния живот на българския народ. Патриаршеският институт стана стожер и символ на всебългарското етническо и духовно единство. Достигнала завидна слава и безспорно обаяние при светителствуването на св. Патриарх Евтимий, Българската патриаршия през трагичната за народа ни 1393 година сподели участта на нашата държава и престана да съществува. Българската църква премина под юрисдикцията на Цариградската патриаршия и в това положение остана почти през всичкото време на близо петвековното османско иго.

Вторият Български църковен институт ­ автокефалната Охридска архиепископия ­ Патриаршия, през 1767 година сподели съдбата на славната Търновска патриаршия. След няколко десетилетия църковно-национална борба, през 1870 година бе извоювана отново църковната ни независимост под формата на Екзархия. С вдигането на злополучната схизма през 1945 година Българската православна църква възстанови каноническото си общение с всички автокефални църкви. Своето пълно каноническо устройство тя обаче получи едва на 10 май 1953 година. В този забележителен в най-новата ни църковна история ден, след 560 години отново бе възстановена старославната Българска патриаршия. В същия ден Третият църковно-народен събор избра за Български патриарх и Софийски митрополит дотогавашния Пловдивски митрополит Кирил, който беше тържествено възведен на патриаршеския ни престол. Новоизбраният патриарх бе признат от всички православни поместни църкви и се ползуваше с добро име пред Народното ни правителство и цялата наша общественост.

Богу било угодно, след 18-годишно разностранно и многоплодно служение, на 7 март 1971 година да призове в Своите небесни селения Светейшия Кирил. Съгласно с предсмъртната му воля той бе погребан в съборния храм “Успение Пресвятия Богородици” в ставропигиалния Бачковски манастир, гдето, по предание, бил заточен, починал и погребан последният Български патриарх св. Евтимий Търновски и гдето се покоят тленните останки на последния български екзарх Стефан, митрополит Софийски. На погребението на блаженопочиналия патриарх Кирил, станало на

11 март 1971 година, присъствуваха високодостойни представители на повечето православни поместни църкви, на Римо-католическата и Арменската апостолическа църкви, на Световния съвет на Църквите, на Народното правителство, на обществеността, множество свещенослужители и богомолен народ, дошли да изразят своите съболезнования за тежката загуба, която претърпя Българската православна църква със смъртта на своя достоен първойерарх и да засвидетелствуват своята почит към него.

През време на изтеклите 18 години от възстановяването на Българската патриаршия, при служението на блаженопочиналия патриарх Кирил, Българската православна църква отбеляза значителни постижения. Тя издигна още повече своя междуцърковен престиж, продължи и продължава успешно да изпълнява своята историческа мисия сред българския народ ­ да го просветява със светлината на Евангелието, да го укрепва в православната праотеческа вяра и патриотични традиции, да го води към духовен възход. Тя даваше и продължава да дава своя принос в усилията на социалистическата ни държава за утвърждаване на мира в света и в осъществяването на мероприятия, насочени към всестранния икономически и културен напредък на нашия трудолюбив и миролюбив народ.

Св. Синод, като взе предвид досегашната градивна роля на родната наша Патриаршия в областта на църковния ни обществен и културен живот, нейните заслуги за запазване и утвърждаване духовното единство на българския народ, а също и нейното значение, което тя безспорно ще има и за още по-честитото народно бъдеще, намери, че историческата повеля налага да бъде възглавена вдовствуващата Българска патриаршия, като бъде избран нов патриарх на овакантения български патриаршески престол.

Вземайки, прочее, в съображение всичко гореизложено, Св. Синод в пълен състав, в заседанието си на 19 май 1971 година, протокол № 14, на основание чл. чл. 16-23 от Устава на Българската православна църква и в съгласие с държавната власт, реши да се произведе на 4 юли т. г. избор за нов Български патриарх и митрополит Софийски на мястото на блаженопочиналия патриарх Кирил, като се извършат своевременно всички необходими приготовления и се направят съответните разпоредби.

След като цялата предварителна каноническа процедура по свикването, организирането и провеждането на самия патриаршески избирателен събор е вече изпълнена, днес, 4 юли 1971 година, след Божествена литургия, извършена в синодалния параклис “Св. цар Борис” в София, членовете на Патриаршеския избирателен църковно-народен събор се събраха в големия салон на Синодалната палата, за да изберат, съгласно с чл. 16 от Устава на Църквата ни предстоятел ­ Патриарх Български и Митрополит Софийски.

Съгласно с Устава на Българската православна църква (чл. 16) в състава на Патриаршеския избирателен църковно-народен събор влизат всички епархийски архиереи, по 7 представители на всяка епархия ­ трима клирици и четирима миряни, а за Софийска епархия ­

6 клирици и 8 миряни, по един представител на ставропигиалните манастири и на духовно-учебните ни заведения и по един представител на Националния съвет на Отечествения фронт и на Външното министерство ­ Председателят на Комитета при Министерството на външните работи по въпросите на Българската православна църква и на религиозните култове, представители на Българската академия на науките и на Върховния съд на Народна република България, или всичко 101 души.

Преди да се пристъпи към самия избор, бе избрано бюро (чл. 21) в състав: Наместник-председателят на Св. Синод Ловчански митрополит Максим и членове: иконом Мирон Димитров Райчев ­ Варненска епархия, иконом Ангел Николов Столинчев ­ Неврокопска епархия, д-р Любен Тих. Наследников ­ Софийска епархия и Славчо Тодоров Енчев ­ Пловдивска епархия.

Изборното бюро провери пълномощията на избирателите. От всичко 101 избиратели присъствуват с редовни пълномощия 101, което съставлява изискваното от Устава болшинство.

След пристойна към Господа молитва (чл. 21) Наместник-председателят на Св. Синод Ловчански митрополит Максим прогласи избирателния събор за открит и обяви имената на тримата, избрани от Св. Синод и получили одобрение от Правителството митрополити, достойни за патриаршеския престол, а именно: Ловчански митрополит Максим, Врачански митрополит Паисий и Доростолския и Червенски митрополит Софроний. След това прикани избирателите да гласуват.

Като приключи гласуването, изборното бюро преброи и провери подадените писмено гласове и установи следния резултат:

1. За Ловчанския митрополит Максим са подадени 98 гласа.

2. За Врачанския митрополит Паисий е подаден 1 глас.

3. За Доростолския и Червенски митрополит Софроний са подадени 0 гласа.

При две празни бюлетини.

Понеже Високопреосвещеният Ловчански митрополит Максим получи изискуемия се от Устава на Българската православна църква брой гласове (чл. 22) на участвувалите в избора избиратели (най-малко 2/3), председателят на изборното бюро обяви Негово Високопреосвещенство св. Ловчанския митрополит Максим за законно и канонически избран от клира и народа Български патриарх и Софийски митрополит.

За всичко станало, на основание чл. 22, ал. втора от Устава на Българската православна църква, се състави този акт, който се вписа в Кондиката на Св. Синод и се подписа от бюрото на Събора и от всички присъствували членове на Патриаршеския избирателен църковно-народен събор за вечен спомен.

София

Синодална палата

4 юли 1971 г.

Избирателно бюро:

(Следват подписите на членовете на избирателното бюро и на всички участници в Събора).

Списъкът на подписалите акта 101 избиратели, както и всички документи, отнасящи се до Църковно-народния патриаршески избирателен събор, проведен на 4 юли 1971 г. в гр. София, са издадени още същата година  от Синодално издателство в специален сборник.