Наистина, необикновено чудно е да се слуша, че неизразимият, неизяснимият и непостижим Бог, равен на Отца, дошъл чрез девическа утроба, благоволил да се роди от жена и да има за прадеди Давид и Авраам. Защо ти говоря за Давид и Авраам? Като чуеш това, ободри се и не подозирай нищо унизително; напротив, удивлявай се особено на това, че Синът на безначалния Отец, истинният Син, благоволил да се нарече Син на Давид, за те направи син Божий, благоволил да има за свой отец раб, щото ти, рабът, да имаш за Отец Господа. [...]

Но защо евангелистът не е казал отначало "Авраамов" и след него вече "Син Давидов"? Разбира се, не заради това, че искал да изложи родословието по възходяща линия, защото тогава би постъпил като Лука. Защо той споменал отначало за Давид? ­ Защото той бил в устата на всички, заради знаменитостта на неговите деяния, както и заради времето: той умрял много по-късно от Авраам. Бог дал обещание и на двамата, но за обещанието, дадено на Авраам, като по-древно, се говорело по-малко, а обещанието, дадено на Давид, се повтаряло от всички, като неотдавнашно и ново. Сами иудеите казват: "Не е ли казано в Писанието, че Христос ще дойде от Давидовото семе и от градеца Витлеем, отдето беше Давид?"(Йоан. 7:42). И никой не Го наричал Син Авраамов, а всички Го именували Син Давидов, защото и по времето на живота, както вече споменах, и по значението на царуването Давид стоял повече в паметта на всички. Ето защо и всички царе, които живели след Давид, били особено уважавани, били наричани с неговото име не само от иудеите, но и от Самия Бог. Тъй Иезекиил и други пророци казват, че при тях ще дойде и ще възкръсне Давид, като разбират не умрелия Давид, а подражаващите на неговите добродетели. Бог казва на Езекия: "Аз ще пазя тоя град, за да го опазя за Себе Си и за Моя раб Давида" (4 Цар. 19:34). На Соломон Той казвал, че заради Давид не разделил царството при неговия живот (3 Цар. 11:34). Славата на този мъж била велика и пред Бога, и пред човеците.

Ето защо и евангелистът започва непосредствено родословието с най-знаменития, а след това вече споменава най-древния прародител ­ Авраам. Той счита, че за иудеите е излишно да се проследява родословието по-нататък. Тези двама мъже будели особено удивление; единият като пророк и цар, другият като патриарх и пророк.

Но откъде се вижда, че Христос произлиза от Давид? Ако Той не произлиза от мъж, а само от една жена, родословието пък на св. Дева у евангелиста не е указано, как можем ние да знаем, че Христос бил потомък на Давид? И тъй, откъде ние можем да знаем, че тя произлиза от Давид? Слушай: Бог заповядал на архангел Гавриил да иде при "една девица, сгодена за мъж на име Иосиф, от дома Давидов" (Лука. 1:27).

Оттук е ясно, че и Йосиф произхождал от същия род, защото имало закон, който заповядвал да се взема жена не от друго, а от своето коляно. Патриарх Иаков пък предсказал, че Христос ще произлезе от Иудиното коляно, като казва: "Скиптърът не ще се отнеме от Иуда и законодателят ­ от чреслата му, докле не дойде Примирителят, и Нему ще се покоряват народите" (Бит. 49:10), Това пророчество, ще възразиш ти, действително показва, че Христос бил от Иудиното коляно; но че Той произлизал и от Давидовия род, това още не се вижда. Нима в Иудиното коляно не е имало никакъв друг род освен Давидовия? Не, имало е и много други родове, и поради това могло е човек да принадлежи на Иудиното коляно, но да не произлиза от Давидовия род. За да не би ти да изтъкнеш това, евангелистът разрешава твоето съмнение, като казва, че Христос е бил от дома и отечеството на Давид.

И тъй, от казаното става ясно, че св. Дева произлиза от Давидовия род. Сега трябва да се изясни защо евангелистът изложил не нейното родословие, а това на Йосиф. Коя е била причината? У иудеите нямало обичай да се води родословието по женска линия. Поради това евангелистът, от една страна, за да запази обичая и да не се окаже още при самото начало негов нарушител, а от друга ­ да ни покаже и произхода на св. Дева, като премълчал за нейните прадеди, изложил родословието на Йосиф. Ако той би изложил родословието на св. Дева, това би се счело за новаторство; ако ли пък би премълчал за Йосиф, ние не бихме знаели прадедите на св. Дева. [...]

Защо евангелистът излага родословието на Йосиф, който няма никакво участие в рождението на Христа. Ние вече посочихме едната причина; необходимо е да се разкрие и другата, която е по-тайнствена и по-трудна за обяснение от първата. Коя е тази причина? ­ Евангелистът не желаел иудеите да знаят още при самото рождение, че Христос се родил от Девица. Не се смущавайте, ако казаното от мене ви се вижда странно; аз не ви предавам по този въпрос мои думи, но думи на нашите отци, чудни и знаменити мъже. Ако Господ първоначално държал много неща в тайна, като наричал Себе Си Син Човешки, ако Той не навсякъде ни разкривал ясно Своето равенство с Отца, защо тогава да се учудваме, че скрил за известно време и Своето рождение от Девица, като имал предвид нещо чудно и велико? Какво чудно има тук, ще възразиш ти? ­ Това, че св. Дева била запазена и избавена от лошото подозрение. Иначе, ако това още от самото начало би станало известно на иудеите, те, като изтьлкуват думите от лоша страна, биха осъдили Девицата като блудница и биха я убили с камъни. [...]

Но защо евангелистът, като споменава за Авраам и като казва, че той е родил Исаак, а Исаак ­ Иаков, не споменава за брата на Иаков, а след Иаков пък споменава и за Иуда и за неговите братя?

За причина някои считат злонравието на Исав, като говорят същото и за други някои прадеди. Но аз не съм съгласен. Ако това би било така, защо по-долу евангелистът споменава за порочните жени? Ясно е, че тук славата на Иисуса Христа се разкрива чрез противоположното, не чрез величието, а чрез нищожеството и падението на Неговите прадеди. За високостоящия има велика слава именно в това, ако той може да се унижи до крайна степен. И тъй, защо  евангелистът не споменал за Исав и другите? ­ Защото сарацините и израилтяните, арабите и всички, които произлизали от тези прадеди, нямали нищо общо с израилския народ. Заради това и евангелистът премълчал за тях и веднага преминал към прадедите на Иисуса и иудейския народ, като казва: "Иаков роди Иуда и братята му". Тук вече се означава иудейският народ.

"Иуда роди Фареса и Зара от Тамар." ­ Какво правиш ти, боговдъхновений мъжо, като ни припомняш историята на беззаконното кръвосмешение? ­ Какво пък има в това? ­ отговаря той. Ако ние изброявахме рода на някакъв обикновен човек, прилично би било да замълчим за такова нещо. Но в родословието на въплътилия се Бог не само не трябва да замълчаваме, но даже е необходимо гръмогласно да възвестим за това, с цел да разкрием Неговия промисъл и могъщество. Той е дошъл не за да избегне нашия позор, но да го унищожи. [...]

Христос постъпва така не само нас да поучи, но и да укроти гордостта на иудеите. Понеже те, като нехаели за душевната добродетел, при всеки случай се превъзнасяли само с Авраам и мислели да се оправдаят с добродетелта на прадедите. Господ още от самото начало показва, че трябва да се хвалим не с рода, но със собствените си заслуги, Освен това той искал още да покаже, че всички, даже и самите праотци, са обременени с грехове. Така, патриархът, от когото иудейският народ получил и своето име, бил грешник: Тамар го изобличава в блудодеяние. И Давид родил Соломон от прелюбодейна жена. Ако пък такива велики мъже не са изпълнили закона, още повече тези, които стоят по-ниско от тях. Ако пък те не са изпълнили, значи всички са сгрешили и пришествието на Христа било необходимо. [...]

Поради същото се споменава за Рут и Раав, от които едната била другоплеменница, а другата блудница, т. е., за да се поучиш, че Спасителят дошъл да унищожи всичките наши грехове, дошъл като лекар, а не като съдия. Както те (Неговите прадеди) взели за жени блудници, така и Бог съединил със Себе Си прелюбодейната природа. В древност пророците отнасяли това и към синагогата, но тя се оказала неблагодарна към своя Съпруг. Напротив, Църквата, щом като веднъж се освободила от отеческите пороци, останала в обятията на Младоженеца.

Св. Йоан Златоуст

Слово за проклятието

Кажи ми какво значи това, което ти наричаш проклятие? Вникни в тази дума, разсъди върху това, което казваш; разбираш ли неговата сила? [...] Изричаната от теб анатема не значи ли, че този трябва да бъде предаден на дявола, да няма участие в спасението, да бъде отвергнат от Христа?

Но кой си ти, че си присвояваш такава власт и сила? „А кога дойде Син Човеческий в славата Си... и ще постави овците от дясната Си страна, а козите - от лявата" (Мат. 25:31, 33). Защо си присвояваш такава чест, с която е удостоен само сонмът от апостоли и техните истински приемници, изпълнени с благодат и истина? И те, строго спазвайки заповедта, отлъчвали еретика от Църквата сякаш изтръгвали дясното си око, което е доказателство за тяхното голямо състрадание и страдание, както при отстраняване на повреден член от тялото. Затова и Христос го е нарекъл изтръгване на дясното око (вж. Мат. 5:29), изразявайки по този начин съжаление за отлъчените. Затова те, бидейки строго изпълнителни както във всичко друго, така и в това, изобличавали и отхвърляли ересите, но никого от еретиците не предавали на проклятие. Както е видно и апостолът, поради необходимост, само на две места е употребил тази дума, впрочем, без да я отнася към определен човек. В посланието до коринтяни той казва: „Който не обича Господа Иисуса Христа, да бъде анатема" (1 Кор. 16:22) и още: „Но ако дори ние, или Ангел от небето ви благовестеше нещо по-друго от това, що ние ви благовестихме, анатема да бъде" (Гал. 1:9). Защо тогава, когато никой от имащите тази власт не е правил това или не е смеел да произнесе такава присъда, ти се осмеляваш да го вършиш? Искате ли да знаете какво е казал един свят мъж, живял преди нас, приемник на апостолите и удостоил се с мъченичество? Обяснявайки тежестта на тази дума, той използва това сравнение: както облеклият се в царска багреница човек от простолюдието - и той самият, и неговите съобщници - ще бъдат предавани на смърт като тирани, така, казва той, и злоупотребяващите с Господните определения и предаващи човека на църковна анатема се обричат на истинска погибел, присвоявайки си достойнството на Сина Божи.

„Църковен вестник", бр. 2/2002 г.