02 декември 2022, петък

Св. прор. Авакум. Преп. Йоан и Андрей. Преп. Порфирий Кавсокаливит
church

НАЙ-МАЛКАТА ПАРИЧКА

Песен: Рано станах

Рано станах, слънчице, за да те погледам,

рано станах, слънчице, да ти се порадвам.

Ти да грееш, слънчице, от небето синьо,

аз да рипкам, слънчице, и да пея мило.

Двама с тебе, слънчице, да сме си прилика,

ти да грееш, слънчице, аз да си играя.

 

Момче: В наш‘та чудна махала

играят винаги деца.

Момиче: Игрите ни през ден, през два

свършват с някоя беля.

Момиче: И ето, че историята днешна –

нито тъжна, нито смешна,

случи се наистина и, да,

пак започна със беля.

Момче: Ще кажете: „Деца!“, нали?

Но поука в нашите глави

като светкавица проблесна

и семействата ни доста стресна.

Момиче: Всичко почна ей така:

събрахме се рано всички деца,

пристъпи смело Стефан в кръга

и на всеки раздаде по златна пара.

 

Песен: Златната паричка

Златната паричка, леле, златната паричка,

на тебе я давам, леле, локум да си купиш! / повторение с: халва, сукман/

Златната паричка, леле, златната паричка,

Локум ще ми купи, леле, локум ще ми купи. /отговор с: халва, сукман/

Златната паричка, леле, златната паричка,

На тебе я давам, леле, другар да ми бъдеш!

Златната паричка, леле, златната паричка,

сукман и локум купува, другар не купува!

Момче Стефан: Приятели от мойта махала,

нека спомен ви е таз пара,

за деня, когато тук играхме,

и всичкото, което преживяхме.

Снощи късно бе по залез,

намерих маминия наниз,

скрит в скрина на тавана

и реших да ви зарадвам.

Момиче: Кой в джобче, кой в ръчичка,

прибрахме златните парички

и на вечеря у дома

всеки се похвали за това.

Вечеря в семейството на Стефан. Сестрата на Стефан казва молитвата „Ще ядат бедните и ще се наситят, ще възхвалят Господа тези, които го търсят, и ще бъдат живи сърцата им. Амин.

Момче баща:

Молитвата ти, дъще, беше от сърце,

разчупвам хляба с двете си ръце,

нека сладка да Ви е храната

и мирна да Ви е душата.

На портата се чука. Влиза съседското семейство.

Момче съседче: подава паричка към бащата на Стефан

Добра вечер и с Бога!

Връщам ти парата,

че не мога да взема вашето имáне.

Не съседи – братя сте за мене!

Изпращат семейството, а на портата вече чука следващото.

Момче: Ето и от нас парата – да научим ний децата,

че добрият, честният съсед по-ценен е от брат и братовчед.

Съседе, връщаме ти скъпия ви дар, не щем да носим тоз товар,

за да ни е чиста съвестта и сладък да ни е сънят.

Момиче: И идваха един след друг – мили хора след усилен труд.

Всички върнаха парите, че честни бяха им душите.

Момче: Запомни Стефан таз вечеря, а майка му се разтрепери.

Щом скрина на тавана тя отвори, конецът скъсан проговори.

Наредиха златните парички и видяха, че ги няма всички.

Липсваше най-малката от тях, Боже, чий е този грях?!

Момиче: Мислиха те дни и нощи – кой не е донесъл още

най-малкото парче златό, за кой е толкоз ценно то!

Момче: Ето, че най-близкият съсед дойде разплакан, много блед:

„Вземи си пустата пара, три нощи вече сън не спя.”

Момиче: Е, имаше и много срам, но Господ изход даде там:

всеки прошка да получи и урока важен да научи:

Не пожелавай чуждото златό, че болка, мъка носи то!

И децата научú: „Чуждо ли е – го върни!“

Автор: Йонета Маринова, детски учител

ДГ 39 „Приказка“

Гр. Варна

 

Допълнения и редакция:

д-р Десислава Панайотова, експерт „Програми и проекти“

Културно-просветен отдел при Св. Синод на БПЦ-БП

Гр. София