НАЙ-МАЛКАТА ПАРИЧКА
Песен: Рано станах
Рано станах, слънчице, за да те погледам,
рано станах, слънчице, да ти се порадвам.
Ти да грееш, слънчице, от небето синьо,
аз да рипкам, слънчице, и да пея мило.
Двама с тебе, слънчице, да сме си прилика,
ти да грееш, слънчице, аз да си играя.
Момче: В наш‘та чудна махала
играят винаги деца.
Момиче: Игрите ни през ден, през два
свършват с някоя беля.
Момиче: И ето, че историята днешна –
нито тъжна, нито смешна,
случи се наистина и, да,
пак започна със беля.
Момче: Ще кажете: „Деца!“, нали?
Но поука в нашите глави
като светкавица проблесна
и семействата ни доста стресна.
Момиче: Всичко почна ей така:
събрахме се рано всички деца,
пристъпи смело Стефан в кръга
и на всеки раздаде по златна пара.
Песен: Златната паричка
Златната паричка, леле, златната паричка,
на тебе я давам, леле, локум да си купиш! / повторение с: халва, сукман/
Златната паричка, леле, златната паричка,
Локум ще ми купи, леле, локум ще ми купи. /отговор с: халва, сукман/
Златната паричка, леле, златната паричка,
На тебе я давам, леле, другар да ми бъдеш!
Златната паричка, леле, златната паричка,
сукман и локум купува, другар не купува!
Момче Стефан: Приятели от мойта махала,
нека спомен ви е таз пара,
за деня, когато тук играхме,
и всичкото, което преживяхме.
Снощи късно бе по залез,
намерих маминия наниз,
скрит в скрина на тавана
и реших да ви зарадвам.
Момиче: Кой в джобче, кой в ръчичка,
прибрахме златните парички
и на вечеря у дома
всеки се похвали за това.
Вечеря в семейството на Стефан. Сестрата на Стефан казва молитвата „Ще ядат бедните и ще се наситят, ще възхвалят Господа тези, които го търсят, и ще бъдат живи сърцата им. Амин.“
Момче баща:
Молитвата ти, дъще, беше от сърце,
разчупвам хляба с двете си ръце,
нека сладка да Ви е храната
и мирна да Ви е душата.
На портата се чука. Влиза съседското семейство.
Момче съседче: подава паричка към бащата на Стефан
Добра вечер и с Бога!
Връщам ти парата,
че не мога да взема вашето имáне.
Не съседи – братя сте за мене!
Изпращат семейството, а на портата вече чука следващото.
Момче: Ето и от нас парата – да научим ний децата,
че добрият, честният съсед по-ценен е от брат и братовчед.
Съседе, връщаме ти скъпия ви дар, не щем да носим тоз товар,
за да ни е чиста съвестта и сладък да ни е сънят.
Момиче: И идваха един след друг – мили хора след усилен труд.
Всички върнаха парите, че честни бяха им душите.
Момче: Запомни Стефан таз вечеря, а майка му се разтрепери.
Щом скрина на тавана тя отвори, конецът скъсан проговори.
Наредиха златните парички и видяха, че ги няма всички.
Липсваше най-малката от тях, Боже, чий е този грях?!
Момиче: Мислиха те дни и нощи – кой не е донесъл още
най-малкото парче златό, за кой е толкоз ценно то!
Момче: Ето, че най-близкият съсед дойде разплакан, много блед:
„Вземи си пустата пара, три нощи вече сън не спя.”
Момиче: Е, имаше и много срам, но Господ изход даде там:
всеки прошка да получи и урока важен да научи:
Не пожелавай чуждото златό, че болка, мъка носи то!
И децата научú: „Чуждо ли е – го върни!“
Автор: Йонета Маринова, детски учител
ДГ 39 „Приказка“
Гр. Варна
Допълнения и редакция:
д-р Десислава Панайотова, експерт „Програми и проекти“
Културно-просветен отдел при Св. Синод на БПЦ-БП
Гр. София
