Скорошното решение на британското правителство да разреши експерименти с човешки ембрионални клетки при клониране от типа “овцата Доли”, предизвика остри политически и медицински спорове, което налага отново да се подчертае, че нравственият критерий е непреходно по-висш от всяко научно постижение.
Православната църква всекидневно преживява драмата на човешките болести и нуждата от здраве и живот на огромно множество болни хора. Тя приема с присъщото й човеколюбие и обич всяко научно усилие, което укрепва здравето и дарява надежда за живот.
В същото време обаче, Църквата изразява своята чувствителност относно нуждата от защита на вековните нравствени и духовни ценности. Защото човешката личност е с по-висша ценност от човешкия биологичен живот. Знаем, че е много трудно някой да се противопостави на онази научна действителност, която действа като общоприета практика. Но дали така няма да стигнем до положението да се окажем беззащитни пред общоприета гибел?
С оглед на това:
1. Гръцката църква изразява категоричното си противопоставяне на провеждането на експерименти с човешки ембрионални клетки. Това, което се нарича “експеримент”, предпоставя унищожаването не на ембрионални клетки, а на човешки ембриони.
2. Установеното мнение, че човешката личност започва да се формира след 14-ия ден от зачатието, дава алиби на британските учени. Но тъй като това мнение има схоластичен произход и няма научна основа, то си е само едно субективно убеждение и самоволно твърдение. Църквата и християнската съвест приемат човека като личност с вечно и безсмъртно предопределение от самия момент на неговото зачатие.
3. Дискриминацията между хората расте все повече и повече. По всичко личи, че пътят на човешките ни общества вече е открито “евгеничен” и расистки. Но усилията за подобряване на живота не бива да преминават през унищожаването на милиони човешки същества в тяхната ембрионална възраст.
4. Нашите познания за последствията от клонирането са нищожни, а възможностите ни за предварителен анализ на действията в тази посока още по-малки. По тази причина всяко решение за прилагане и експериментиране с клонирането трябва да се взима много предпазливо, при общо съгласие и с голямо уважение към човешките ценности. Опасността от превръщането на човека само в предмет и неговото използване като материален субстрат е вече очевидна.
5. Нещо повече, клонирането крие възможността да стане предмет на неконтролируеми икономически или субективни интереси и да доведе дотам, че да започне да се гледа на човека като на същество, подлежащо на програмиране. Освен това, при клонирането съществува вероятността, човешката участ, достойнство и бъдеще да попаднат в ръцете на правителства или корпорации, движени от безнравствени и користни цели, или още, то да бъде използвано неблагоразумно и лекомислено.
6. Кой може да ни увери, че едно общество, узаконяващо днес това, което до вчера е забранявало, утре няма да узакони онова, което днес е забранило? Кой може да ни предпази от опасността, “терапевтичното” клониране да се превърне в междинно стъпало към “репродуктивното” човешко клониране?!
7. И накрая, дали британското правителство не иска всъщност да узакони със задна дата нещо, което вече е станало и за което то отдавна е информирано?“Ползите (от клонирането) за човечеството са такива, че те надвишават всякакви морални задръжки”, заявява председателят на Британската комисия по здравеопазване Лиам Доналдсън.Моралните задръжки са такива, че те надвишават всяка подобна “полза” за човечеството отговаря му Църквата.
Свети Синод
Специална комисия по Биоетика
17.08.2000 г.
Превод от гръцки: Владимир Петров
