Утренята изразява зората на новозаветното време.

Тя започва с 19 и 20 псалми. Следва кратка сугуба ектения. След възгласа „Слава Святей, единосущней и животворящей и нераздельней Троице..." започва четенето на шестопсалмието, т.е. на шест псалми (3, 37, 62, 87, 102 и 142), които се изслушват с дълбоко внимание и при загасени свещи.

След шестопсалмието се казва велика ектения. Свещите отново се запалват и се пее четири пъти: „Бог Господ и явися нам" (Бог е Господ и ни се яви. Благословен е Идещият в името Господне!). Пеят се тропарите на празника и деня. След малка ектения се пеят песни, наречени седални - така се наричат, защото се свързват с четенето на катизмите, т.е. чтения от Псалтира, през време на които се позволява на стари и немощни богомолци да поседнат или да се облегнат в троновете (седалищата). Думата „катизма" (гр.) значи седален.

В празнични дни се прочита утринно Евангелие. След него се чете т.нар. канон, т.е. девет песни, в които е разказана историята на празника или е изложен животът и подвигът на чествания Божи угодник. След канона се пее хвалебната песен на св. Богородица. Пее се „Всякое дихание..." (Всичко, що диша, да хвали Господа!) със стихове от 148, 149 и 150 псалми и стихири в чест на празника.

Утренята завършва със славословие, в което се възхваля Господ Иисус Христос като Божие Агне, и Света Троица.

В празнични дни се пее велико славословие. Произнасят се сугуба и просителна ектения.

Ако след утренята няма св. Литургия, вкрая се четат литургийните апостолско и евангелско четива.