11 април 2021, неделя

✝ 4 Неделя на Великия пост ­ Преп. Йоан Лествичник. Св. свщмчк Антипа, еп. Пергамски. Гл. 3 утр. ев. 11, ап. Евр. 6:13-20 (с. 330), лит. ев. Мк 9:17-31 (Вас. лит.) (Тип. с. 436)
church

ВЕНЕЦ НА КРАСОТАТА ОТ РЪКАТА НА ГОСПОДА

Иконом Костадин ЯНЧИН

„С твоето чудно надмощие си победила докрай вражеските сили, Недельо преславна..." (Из тропара на св. Неделя)

Бог ни е дарил с висше благо - свободна воля, т.е. предоставил ни е сами да избираме своя път, било то на спасението и вечното блаженство, било на вечната мъка и гибел. Но в нашия земен живот твърде често ние, хората, сме повлияни повече от телесното.

Докато старозаветният човек тънел в мрак и лутания, в терзания и търсеж, и бил оставен сам да налучква пътя на спасението, то с идването на Спасителя и Изкупителя на човешкия род всичко това отпаднало. Сам Той поучил, показал и утвърдил чрез Своите кръстни страдания и мъки пътя на спасението. Неговата малка дружинка от дванадесетте апостоли се оказала с голяма сила. Те били ония негаснещи светилници, които минали през тъмната буря на езичеството и осветили света с Христовата светлина. А мъчениците за Христа със своята кръв и саможертва са спойката и градежът на Христовата църква.

Отгръщайки житията на светиите, ние се удивляваме на тяхната саможертва и готовност за служба на Бога. Нима не можеха да се радват на охолен живот с всичките му наслади тия мъже и девици, обдарени с прекрасна външна телесна красота? Да се взрем в църковната зография и ще се уверим в тяхната красота. Но не тази красота е искал да възпее и увековечи зографът, а тяхната устременост към Бога, защото те в невидима бран подчинили временната красота на духовната, вечната, като избрали трънливия път на спасението пред охолството и временната слава.

През първите векове на борбата срещу Христа и Неговото име има много такива примери на жертвена готовност за служба Богу. Една от тях е св. великомъченица Неделя, която избрала Небесния Жених и чрез това предпочела стръмния път на саможертвата заради Неговото име пред охолството на живота, който й се предлагал. Кой ли би устоял пред съблазните на живота и не би се възползвал от предоставените му възможности, ако няма Христа пред себе си? Но тя, мъченицата, била закърмена още от ранно детство от своите родители с истините Христови, чрез които се придобива богатство в Господа. Тя имала пред очи и Неговия пример на твърдост и непоколебимост, на богопочитание и послушание, когато след четиридесетдневен пост дяволът Го отвел на висока планина и оттам Му показал в един миг от време земните царства и тяхната слава, чрез които искал да Го изкупи (Мат. 4:8-9). Щом Богочовекът, Спасителят и Изкупителят е бил изкушаван чрез земните богатства, почести и слава, то какво остава за нас, земните люде? Но Той е великият пример. Та нали затова дойде - изкупвайки ни, да ни посочи пътя и да ни укаже начина на борба, вървейки по този трънлив, но спасителен път.

Твърде често ние людете заставаме на житейския си кръстопът и се питаме - сега накъде? От една страна е равният път с временните житейски наслади, а от другата - стръмният и трънлив път, но водещ към вечната и блажена радост. Тук именно, в такъв момент от живота на всеки човек се проявява най-висшият божествен дар - свободната човешка воля. Разумният избира вечното пред временното. Тъй постъпила и св. великомъченица Неделя, която е образ за подражание и пример през вековете за всички ония, които застават на своя житейски кръстопът. Тя не станала робиня на своята телесна красота, а търсела истинската, духовната красота, която е „венец на красотата от ръката на Господа" (Прем. 5:16).

Четейки житието й, виждаме колко тесен, стръмен и труден е бил пътят, извървян от великомъченицата, водещ към мъченическата й прослава. Тя следвала този път с молитвените слова на Псалмопевеца: „Господ е моя сила и песен" (Пс. 117:14). Поради своята телесна красота мнозина младежи търсели съгласието й за брак. Но тя на всички отказвала, тъй като вече се била обрекла на своя Небесен Жених. Него следвала и нищо друго не желаела. Кога ли е взела това съдбовно решение светата мъченица? Още от ранно детство, защото тя била измолена от своите родители чрез продължителни молитви поради бездетството им. От юношеска възраст била закърмена с Христовите истини, така възраснала в Неговия закон, наставлявана и поучавана от своите благочестиви родители Доротей и Евсевия. Тях жестокият император Диоклетиан заточил в гр. Мелитин, където пострадали мъченически, твърдо и непоколебимо отстоявайки своята вяра в Христа. Светата мъченица пък, тяхното телесно и духовно чедо, била подложена на всевъзможни мъчения. Били я с волски жили, рязали я по цялото тяло, горили я с огън. Нищо не могло да я отклони от Христа. „За мен живот е да умра за Христа" - непоколебимо заявявала тя след всяко увещание и мъчение. Тогава мъчителят в злобата и безсилието си я осъдил на смърт чрез посичане с меч. Но и тук той не победил. Когато мъченицата била доведена на лобното място до палача с вдигнатия меч, тя пожелала да се помоли, като още по време на молитвата си предала Богу дух, без да бъде посечена. Това станало на 7 юли 289 година в гр. Никомидия.

„В света скърби ще имате" (Мат. 16:33), е прорекъл за Своите избраници Иисус. Светата мъченица е знаела това, но не се поколебала, защото знаела и словата на пророка, че „Господ е прибежище в скръбен ден" (Иер. 16:19). А как иначе би могла да изтърпи всички тия всевъзможни мъчения? С вяра и твърдост и със словата на Псалмопевеца: „Господ е моя светлина и мое спасение, от кого ще се боя? Господ е крепост на моя живот, от кого ще се плаша?" (Пс. 26:1).

В псалом 115 стих 6 се казва, че „скъпа е в очите на Господа смъртта на Неговите светии"., Да, наистина е скъпа, защото е заради Бога, заради вярата и благовестието, заради евангелското учение. Но драгоценен е и техният живот, защото те са като светлина на света, чрез която слабите човеци намират добрите пътища. Но в очите на Господа е скъп не само животът на светиите. За Него е скъп и нашият живот, животът на обикновения човек, на вярващия и невярващия, на добрите и лошите. Та нали Той поради Своето безмерно човеколюбие прати Своя Единороден Син за спасението на всички. Но всеки човек сам определя своя път и начин на живот. А двигателната сила на този избор е вярата. Според степента на нейната сила се определя и начинът на нашия живот.

Ето прочее, кое трябва да усилим в нас - вярата. Тя е опората, тя е двигателната и притегателната сила, която ни води и подкрепя по пътя към Господните двори. Почитайки днес паметта на светата великомъченица Неделя, ние се прекланяме пред нейната силна вяра и себеотрицание.

Нека по нейното молитвено застъпничество Бог да усили нашата вяра, та заставайки на молитвено прошение, Бог да ни сподоби с всичко онова потребно за нашето благоденствие и душеспасение.

Света великомъченице Недельо, моли Бога за нас!

„Църковен вестник", бр. 27/1993 г.

Последна промяна: 20.08.2020 г.