ТИТУЛУВАНЕ НА ДУХОВНИТЕ ЛИЦА

а) монашеско духовенство

Патриархът: Негово Светейшество

Митрополит: Негово Високопреосвещенство

Епископ: Негово Преосвещенство

Архимандрит: Негово Високопреподобие

Йеромонах: Негово Всепреподобие

Архидякон, йеродякон и монах: Негово Преподобие

Монахиня: Нейно Преподобие

б) бяло духовенство

Протопрезвитер, иконом и архиерейски наместникНегово Високоблагоговейнство

Протойерей: Негово Всеблагоговейнство

Свещеник, протодякон и дякон: Негово Благоговейнство

ДУХОВЕНСТВО

Богослужението могат да извършват само лица от мъжки пол, надлежно подготвени, избрани, ръкоположени и поставени за това свето служение.

В Православната църква има три благодатни степени на свещенослужение: епископска(1), презвитерска(2) и дяконска(3).

Първите епископи са били светите апостоли. Те ръкоположили от своя страна други лица за епископи, презвитери и дякони. Първоначално дяконите прислужвали в църковните трапезарии, а по-късно започнали да прислужват и при богослужение.

Епископът е най-висшата степен на църковната йерархия (4). За епископи се избират и ръкополагат най-достойните, най-подготвените и богопросветените лица от монасите. Епископът се ръкополага най-малко от двама архиереи. Той извършва самостоятелно всички тайнства и треби; обладава върховната власт в управлението на епархията (църковния окръг).

В Българската православна църква епархийските архиереи се наричат митрополити(5).

Епископите у нас нямат епархия, а заемат висши длъжности по управлението в Църквата, в повечето случаи като викарии (помощници) на митрополитите. Те носят име на древноцърковни епархии, които днес не съществуват.

Всички митрополити у нас съставят Светия Синод(6), т.е. върховното управление на Църквата, в пълен състав, а четирима от тях, избрани за по четири години, образуват постоянно присъствие или ­ намаления състав на Св. Синод.

Председател на Св. Синод е патриархът(7) или ако няма патриарх, Светият Синод се председателства от наместник-председател, който обикновено е старшият митрополит.

Свещеникът(презвитерът, йереят) получава дара на служението си чрез епископско ръкоположение. Свещеникът извършва самостоятелно повечето от св. Тайнства и требите. Той не може да извършва само тайнството Свещенство, да освещава храмове, антиминси и миро.

Свещеник, който се отличи с примерен живот и плодоносно служене, получава за награда офикията (отличието) - протойерей, т.е. старши свещеник.

Отличилият се протоиерей бива възвеждан в иконом; на някои свещеноикономи за отличие се дава и нагръден кръст, с който придобиват офикията ставрофорен иконом.

Иконом, който е проявил похвална служба, става протопрезвитер.

Свещеникът-монах се нарича йеромонах (свещеномонах). За примерен живот и усърдно служение йеромонахът получава офикия архимандрит, т.е. началник на монашеско общежитие. Някога архимандрити са се наричали игумените на по-големите манастири.

Дяконът не може да извършва самостоятелно нито една служба. Той е само помощник на архиерея и свещеника в богослужението.

Дяконите-монаси се наричат йеродякони, т.е. свещенодякони.

Проявилите усърдие в службата и живота си дякони биват отличавани със званието протодякони, т.е. първи или старши дякони.

Йеродяконите получават отличие архидякони, т.е. началници на дяконите.

___________________________________________________

(1) Епископ (гр.) - надзорник.

(2) Презвитер (гр.) - старейшина (старец).

(3) Дякон (гр.) - служител.

(4) Йерархия (гр.) ­ - свещеноначалие.

(5) Митрополия (гр.) ­ - град-майка, сиреч главен областен град.

(6) Синод (гр.) ­ - събор, събрание.

(7) Патриарх (гр.)  ­ - отценачалник, сиреч първи между духовните отци, баща на бащите.