13 февруари 2025, четвъртък

Преп. Мартиниан. Св. Евлогий, архиеп. Александрийски. Преп. Зоя (Живка) и Фотина (Светлана)
church

Ваше Светейшество, досточтими високопреосвещени и преосвещени владици, уважаеми висши представители на държавната власт, отци, братя и сестри!

ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!

Днес празнуваме Неделята на жените-мироносици и възпоменаваме деня, когато слабите жени, заплашени от репресии не по-малко от учениците Христови, се оказали по-силни от апостолите. Те събрали смелост и отишли при Гроба, който бил охраняван от заплашителна стража. Дори само приближаването към охранявания от воините гроб, вече носело опасност. Но жените-мироносици не се уплашили. Те се приближили и видели: гробът бил открит, а стражи няма. Мироносиците станали първите свидетели на Възкресението.

В този ден ние, в Руската църква, празнуваме и деня на жените християнки, възпоменаваме жените, които в трудните години на гоненията на Църквата не се побояха от никого. Техните мъже и синове нерядко се плашеха да не загубят работата си, да разрушат кариерата си, да не ги смъмри началството. А жените, подобно на жените-мироносици, не се бояха: те кръщаваха своите деца и внуци, често криейки това от своите мъже, те с подвига на своя живот запазиха православната вяра. Затова днес в цялата Света Рус се извършват молитви за християнките.

Ние днес се молихме за жените християнки в България, които в най-трудните времена изиграха същата важна роля в съхраняването на православната вяра в тази страна.

Самото приближаване на мироносиците към Възкръсналия Христос има много голямо духовно символично значение. Това е един вид образ на движението на човека към Бога, което никога не е просто. То винаги е съпроводено с изкушения, съблазни и страхове, но ако човек достигне целта, ако в сърцето му се появи Божественото присъствие, то той се възнаграждава с голяма духовна сила. Сам Бог се докосва до неговата човешка природа и човек, взаимодействайки със своя човешки ум, с природата си с Божествената воля, става непобедим. Всички страхове си отиват, защото Христос е с нас.

Подобно на верните и мъдри мироносици, светата Българска църква ­ най-древната сред славянските църкви ­ повече от 1000 години привежда своите верни към Христа. Българската църква е видяла своето високо предназначение в продължаването на проповедта на светите равноапостолни Кирил и Методий. Именно тази Църква изпраща в Киевска Рус духовенство, монаси, книжовници и богослужебни книги, които стават първите свещени текстове, с които се запознава покръстеният руски народ. И от тогава връзките, които свързват нашите Църкви, стават толкова силни, че могат да издържат на всякакви исторически сътресения.

Във времената на османското владичество, в годините на горчиви унижения и жестоко масово унищожение на православните българи именно православната вяра вдъхновява император Александър II Николаевич да вземе нелесното решение, което навярно е било съпровождано от съмнения, страхове. Защото, за да защити православните българи, трябвало да встъпи в широкомащабна война. В известен смисъл това била война не само с една страна, окупирала България, но и с тези, които считали това положение на нещата изгодно за тях. Ние знаем, че множество руски воини заедно със своите български братя положили живота си на бойните полета. И тази страница от нашите двустранни отношения никога няма да бъде забравена, защото в братската помощ, която оказала Русия, нямало политически замисъл, никакъв стремеж да придобие нещо, а само искрено желание да освободи православните братя.

Много и други славни събития е имало в историята на отношенията между Русия и България. Величественият храм, в който днес тържествено отслужихме Божествената литургия, е паметник на тези ярки, свещени страници от нашата съвместна история.

Ние принадлежим към едната Православна църква и следователно, сме свързани както с една вяра, така и с общия православен начин на живот. Нашите народи са свързани с особените връзки на солидарност и братство, и никой и никога не ще може да игнорира този велик и свещен факт.

Когато посещаваш България, когато се срещаш с българския православен народ, виждаш светли, чисти, открити лица, разбираш, че се намираш сред свои братя. Аз преживявам днес този опит така, както го преживях вчера в Пловдив, и да даде Бог, нашите братски отношения да се съхраняват винаги.

Ваше Светейшество, бих искал сърдечно да Ви приветствам, като най-възрастния сред всички Предстоятели на Поместни православни църкви. Вие съхранявате сила на ума, сила на волята, сила на духа. Вие сте признат духовен лидер на своя народ. Аз бих желал да изразя своята най-дълбока искрена любов и признателност както за Вашия принос в духовното водачество на българския народ, така и за Вашия особен принос в живота на Вселенското православие. Радваме се, че част от Вашия живот е свързан с Русия, с Москва: Вие, както и много от вашите архиереи, сте преминали през Московската духовна академия и сте били представители на Българската църква при Московския и на цяла Русия Патриарх.

Бих искал особено да отбележа ролята на нашите подвория ­ Българското в Москва и Представителството на Руската църква в София. В тези храмове се възнасят имената на Предстоятелите и на Руската, и на Българската православна църква, поддържа се жива, неформална връзка между нашите Църкви и народи. Толкова е тясно общението между нас ­ това е проява на дълбокото духовно родство и осъзнаване важността един за друг на руския и на българския народ.

Бих искал сърдечно да Ви благодаря, Ваше Светейшество, за гостоприемството, което ми оказахте, особено за това съвместно отслужване на Божествената литургия, в която ние двамата заедно се помолихме на Господа за България и за страните на Светата Рус, възнесохме молитви за нашите Църкви и народи.

Нека Божията сила, която е движела жените-мироносици, устремили се към Гроба Господен, никога да не напуща народите на историческата Рус и България. Никакви съблазни и страхове на този век да не ни попречат на нашия път към Христа Възкръсналия. Вярваме, че Господ ще приклони Своята милост към Руската и Българската църква, към нашите народи и страни.