† Неврокопски митрополит НАТАНАИЛ
Преосвещени епископе Серафиме, обични в Господа брате,
По дивния Божий Промисъл, наше предложение и решението на Св. Синод, предстоятелстван от Негово Светейшество Българския патриарх Максим, днес при възлагане на светото Евангелие и архиерейските ръце върху твоята глава, чрез тайносвещенодействената благодат на Светия Дух ти беше възведен в епископски сан и стана наш събрат и съслужител, влезе в числото на епископите на БПЦ. Ти стана апостолски приемник, и затова от тебе вече ще се изисква много повече, защото «комуто е много дадено, много и ще се иска» (Лука. 12:48).
Преди 14 години ти дойде при мене с молба да те приемем като послушник в манастира «Свети великомъченик Георги» край гр. Хаджидимово. Прие монашеско пострижение и даде обети за послушание, целомъдрие и нестяжание. Досега ти полагаше усилия да живееш с тези обети и да бъдеш «образец на верните в слово, поведение, любов, дух, вяра и чистота» (1 Тим. 4:12).
И днес, когато чрез решението на Светия Синод Бог те призова да проявиш послушание, да встъпиш в многотрудното и отговорно епископско служение в Христовата Църква, ти даде пред Бога, архиерейския сонм и православния народ тържествени обещания да спазваш свещените канони и разпоредбите на светата Православна църква. От епископа се изисква безусловна покорност, съвършено послушание и пълна преданост на волята Божия. Тези качества Сам Господ Иисус Христос дарува на изпитаните във вярата, на тези, които носят Кръста си всеки ден, непрестанно.
Имай винаги в сърцето и паметта си тези свещени обети и миговете, които ти преживя. Помни всяка изречена и чута от тебе и целия вярващ народ дума. Бъди верен в твоите архиерейски обети и помни великата отговорност, с която си обвързан в твоите предстоящи трудове, да «не занемаряваш дарбата, която е в тебе и ти бе дадена чрез... възлагане върху ти ръцете на свещенството... Внимавай на себе си и на учението; постоянствай в тия неща, защото, като постъпваш тъй, и себе си ще спасиш, и ония, които те слушат» (1 Тим. 4:14-16).
Служението на епископа е кръстоносене. Сам Господ Иисус Христос е казал: «ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва» (Мат. 16:24). Особено значение имат тези евангелски слова, когато става реч за епископа, който по думите на свети апостол Павел е призован да се радва с ония, които се радват, и да плаче с ония, които плачат (Рим. 12:15).
Помни, че светът, в който си призован да носиш своя кръст, «не възприема онова, що е от Божия Дух: за него това е безумство» (1 Кор. 2:14). Ти не се бой, помни Господните слова: «В света скърби ще имате; но дерзайте: Аз победих света» (Йоан. 16:33). Уповавай се на Божията помощ, «във всичко бодърствувай, скърби претърпи, дело на благовестник извърши, службата си добре изпълни» (2 Тим. 4:5), за да получиш «венеца на правдата» (2 Тим. 4:8) в деня Господен. Да не се смущава сърцето ти и да не се бои (Йоан. 14:1). Вярвай, че Този, Който ти е възложил бреме, ще ти даде и сили да го понесеш. Винаги със смирение и дръзновение възлагай надеждата и упованието си на Господа и Неговата Пречиста Майка, в чиято света обител се подвизаваше досега и усърдно се труди на Христовата нива. Непрестанно благовести на близки и далечни за Иисуса Христа, Който е същият вчера, днес и вовеки (Евр. 13:8).
Словото Божие говори ясно към епископите: «Внимавайте, прочее, върху себе си и върху цялото стадо, сред което Дух Светий ви е поставил епископи, да пасете църквата на Господа и Бога, която Той си придоби със Своята кръв» (Деян. 20:28). Епископът като апостолски приемник носи отговорността за всяка поверена му човешка душа, затова свети апостол Павел го призовава: «говори, увещавай и изобличавай с пълна власт» (Тит. 2:15).
Обични в Господа владико Серафиме,
Помни, че в наши дни гласът на епископите се заглушава от съвременната потребителска пропаганда. Тази нова «цивилизация» е напълно чужда на високия християнски идеал и традиционни православни ценности. Съвременният дух в света е враждебен на Църквата и много силен, поради което епископите са принудени непрестанно да водят многостранната духовна борба, която не е «против плът и кръв, а против началствата, против властите, против светоуправниците на тъмнината от тоя век, против поднебесните духове на злобата» (Еф. 6:12). Бъди мъжествен и внимателен, търси мир и следвай подир него (Пс. 33:14-15). Не унивай, защото знаеш думите на апостола: „който знае Бога, слуша ни; който не е от Бога, не ни слуша" (1 Йоан. 4:6).
И днес светата Православна църква както всякога проповядва Божията правда. Друг е въпросът дали тази Божия правда се нрави на хората, или не, дали приемат Словото Божие, или Го отхвърлят, дали прекланят своите сърца пред Божията правда с надежда и любов, или я отхвърлят с насмешка и презрение. На това светата Църква не обръща внимание, тя просто продължава да проповядва.
Ти започваш своето епископско служение като викарен епископ, пръв помощник на правоправящия Неврокопски митрополит. Това ти налага и голяма отговорност, защото за църковните хора ти трябва да бъдеш образец на християнско послушание, достоен пример на преданост в своето служение и готовност да изпълниш всички възложени ти послушания и задължения. И бъди убеден, че твоето служение ще бъде успешно, ако знанията и способностите, които Господ ти е дарил, и целия твой живот посветиш на Божието дело. В твоите действия не трябва да има нищо лично и лицемерно.
Център на твоя живот и архиерейско служение винаги трябва да бъде молитвеното предстояване пред Господния олтар, както ни насърчава Иисус Христос: «Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори» (Мат. 7:7). Божествената Трапеза да бъде за тебе огънят, който изгаря тръните на всички прегрешения, извор на сила и вдъхновение, хлябът за вечния живот.
Помни, че Църквата е място за среща на човека с Бога, кораб на спасение, наш общ дом; в него трябва да царуват вярата, мирът и любовта. За мнозинството от нашите съвременници Църквата е институцията, която се ползва с най-голямо доверие, независимо от нашето недостойнство. Вярващите знаят много добре, че Словото Божие е непреходно. Затова Църквата е мощна опора за вярващите. Това радва и едновременно задължава всички православни християни - от последния мирянин до Патриарха - с особена отговорност за всяко слово и дело. Хората, които са разделени по социални, политически, национални, религиозни и други признаци, се нуждаят от утешителни и ободрителни слова, но не в по-малка степен очакват от нас и дела на християнска любов и милосърдие. От съборно единение и единство се нуждаят днес хората. Старай се всеукрепяващата благодат на Светия Дух да се запази в твоето сърце до последните ти земни дни, за да бъдеш по думите на свети апостол Павел «съд осветен, приспособен за употреба на Господаря и приготвен за всяко добро дело» (2 Тим. 2:21).
Днес има още много човеци, които блуждаят в тъмнината на незнанието и съблазънта, които търсят лъжливи богове и временни удоволствия в сладостта на греха, който разрушава и душата, и тялото на човека. На тези изкушения се поддават най-вече неукрепналите души на младите хора. Те чакат да пият вода от извора, «вода, която тече в живот вечен» (Йоан. 4:14).
Не изоставяй в твоята загриженост и онези, които съзнателно се отклоняват от Църквата, както и безразличните към евангелския призив. За тях ние сме длъжни преди всичко да се молим и да изпросваме от Господа вразумление и просветление на душата, ума и сърцето. Върши делата на вярата към всички, само така ще заграждаш устата и обуздаваш «невежеството на безумните човеци» (1 Петр. 2:15). С живота си свидетелствай за истинското предназначение на човешкия живот, защото нищо така силно не въздейства на човека, както живият пример.
Особена грижа проявявай в работата с подрастващото поколение, за възпитанието на младежта. Да се научат твърдо да отстояват вярата и да умеят да понасят скърбите и изпитанията в живота, да се приучват към труд за благото на Църквата и Родината. Отделяй внимание за подготовка на достойни кандидати за църковния клир и духовното усъвършенстване на свещенослужителите, защото по съвета на свети пророк Малахия: «устата на свещеника трябва да пазят знание, и закона търсят от устата му, защото той е вестител на Господа Саваота» (Мал. 2:7).
Използвай придобития опит в монашеското служение, не отстъпвай в усърдието, ревнувай за по-големи дарования. Ръководи се от Свещеното Писание, творенията на светите Отци на Църквата и опита на по-старшите ти братя в Христа.
Да ти помага Бог да извървиш тесния път и достигнеш до Царството Божие, чрез епископското служение и послушание единствено към Църквата, с подвига на вярата и постоянната молитва.
Такова е епископското служение, което от днес се възлага и на тебе като първо и последно главно послушание към Бога и Христовата Църква, която е «стълб и крепило на истината» (1 Тим. 3:15).
Ще завърша с Господните слова: Тъй да светне светлината ти пред човеците, че да видят добрите ти дела, плод на твоята вяра и любов към Господа, и да прославят нашия общ Отец Небесен (Мат. 5:16).
Амин!
ПКСХП "Св. Александър Невски"
